Финансовият министър Владислав Горанов е сред спорните министри на кабинета „Борисов 2“Въпреки арогантността, която финансовият министър демонстрира, той може да говори най-открито за днешното правителство, без да спестява самокритика и без да премълчава неудобни истини
Той е способен да предизвика антагонизъм както с действията си, така и с коментарите си. От сравняването на фондовата борса с пазар за череши в Кюстендилско, през намесата си в работата на силовите министри и инициирането на промени в силовите сектори, той е показал, че отговаря само пред един – премиера.
Въпреки арогантността, която финансовият министър демонстрира, той е човекът, който може да говори най-открито за управлението на днешното правителство, без да спестява самокритика и без да премълчава неудобни истини. Ключът към тази откритост е разговорът да се води на принципни начала, а спекулациите да бъдат табу.Разговорът засяга превключването между две скорости – от тази на самоцелно преследвания балансиран бюджет към тази на бюджетиране, отчитащо икономическия цикъл, е необходимостта да се допусне определено ниво на дефицит. Най-малко защото алтернативният подход би блокирал държавната машина. Това е косвено признание, че бюджетният дефицит понякога се явява инструмент за правене на политика и понятието не трябва да се приема като мръсна дума.
Друго достижение, което трябва да се признае на Горанов, е, че макар и косвено, финансовият министър признава изричането на фактологически неистини от страна на министър-председателя Бойко Борисов. Говорейки с условности, Владислав Горанов не упреква директно началника си, но и не отрича твърдението, че премиерът говори неверни неща. Финансовият министър обаче не пропуска да следва линията на Борисов, твърдейки, че високопоставените политици лъжат от времето на тройната коалиция, след като най-очевидните примери за манипулиращи изказвания датират от времето, когато ГЕРБ е в парламента. Без значение на власт, или в опозиция, но със сигурност след тройната коалиция. По косвен начин финансовият министър признава и други лоши практики в управлението на ГЕРБ, а подобна откритост рядко е присъща за министър в днешно време.
Друга специфика на политическото говорене в България е, че се избягва посочването на директна връзка между парите, които държавата харчи, и необходимостта те да бъдат обезпечени с бюджетни приходи, заемни средства или някаква комбинация от двете. В условия като днешните, когато фискалният резерв е стопен до допустимия си минимум, наличието на бюджетен дефицит очертава няколко алтернативи. Вдигане на данъците с цел увеличаване на приходите, свиване на държавните разходи или дългово финансиране на бюджетните дефицити. По този повод финансовият министър дава да се разбере, че той е против вдигането на данъчната тежест, докато има резерви за подобряване на събираемостта в приходите, и че е решен да финансира предстоящите дефицити със средства, заети от международните пазари.
Позиция, с която не всеки е съгласен, но която вече е ясно очертана, и освен че може да се критикува, тя обвързва нейния инициатор с отговорността за провеждането й. Съществена част от интервюто е посветена на Българската банка за развитие и новите начини, по които тя се използва за провеждане на държавни политики. Заеми за придобивания на държавни дружества, кредити за преструктурирания на други публични компании и други действия, които напомнят повече за провеждане на политика от кейнсиански тип. И от отговора на финансовия министър става ясно, че финансовата институция ще се използва практически за всичко, което не противоречи на закона и мисията й. Отговорът на министъра в този случай също е витиеват и така дава не само свобода, но и причина да се тълкува в широк смисъл.
Най-интересна е частта, в която косвено, приемайки общинското дружество Център за градска мобилност за голяма компания, Владислав Горанов маркира и възможността Българската банка за развитие да отпуска кредит на големи предприятия. Последното е основна опорна точка на всички, които искат да критикуват банката, най-вече, когато нямат сериозно основание, но желаят да попаднат в центъра на медийното внимание или да притиснат нейното ръководство и надзор.
По отношение на най-актуалната тема, свързана с Горанов, промените в Кодекса за социално осигуряване, касаещи втория стълб на пенсионната система и Комисията за финансов надзор, отговорите показват, че по стара традиция в България за всяка инициатива се тръгва с три пъти по-големи амбиции, за да може накрая да се постигне поне малка, но съществена част от първоначално поставените цели.
В случая министърът показва готовност да отстъпи от почти всяка идея, стига да бъде убеден, че реализацията й няма да причини загуби на осигуряваните. Като редът, от който министърът не желае да отстъпи, е принципът да се подобри защитата на осигурените чрез нови ограниченията за инвестиции на пенсионните фондове.
Последното може да стане повод Горанов да признае за грешка и текстове, които предпоставят масови разпродажби на портфейли с общински и български корпоративни облигации, включително при условията на загуба за осигурените, да отпаднат.
Каква е вашата реакция?
