Коментар на Александър Маринов във в. Банкер
Ще си позволя да направя перифраза на един известен грузински виц от онова време, за да поясня заглавието.
Разглеждам ГЕРБ като самосвал не защото е много мощна машина. През последните 25 години сме виждали и други мощни машини. Как свършиха и къде са сега, няма нужда да обяснявам.
Разглеждам ГЕРБ като самосвал не защото може да отнесе голям товар. И други понесоха бая товари, но не стигнаха далеч. Е, на някои шофьорите се скатаха я в Швейцария, я в Панама. Но самите самосвали и техните големи и малки бурмички отидоха на скрап.
Разглеждам ГЕРБ като самосвал, защото е напът да се самосвали от власт. Това и други са го правили, но само баш шофьорът на ГЕРБ го обяви публично. Вероятно го усеща с инстинкта си. Както обикновено, той много неща вярно усеща, но не може да ги разбере и изкаже свързано. Та господин Бойко Борисов обяви, че само ГЕРБ може да свали ГЕРБ от власт и предупреди какво трябва да (не) се прави, за да не се случи това. Тук вече г-н Борисов се е захванал с непосилна за него материя. Той не само не вижда, че ГЕРБ вече се самосваля от власт. Г-н Борисов не може дори да разбере защо се случва това.
Подхващам темата, не защото имам желание да помогна на г-н Борисов и ГЕРБ да не се самосвалят от власт. Дори да имах такова желание, подобна задача не е по моите сили, а вероятно не е по силите на нито един смъртен. Темата е интересна, защото може би някой в бъдеще (включително и българското общество) ще има полза да разбере кои фатални грешки на ГЕРБ са довели до самосвалянето от власт. Тъй като ГЕРБ ще си отиде и ще бъде само статистически факт, но България (дай, Боже) ще я има и тези, които ще я управляват, трябва да знаят какво не бива да правят, за да не се самосвалят от власт.
И така, кои са фаталните грешки на ГЕРБ, които неизбежно, рано или късно – но, изглежда, по-скоро рано, ще доведат до самосвалянето? Премиерът и лидер на партията Бойко Борисов в свойствения си неособено диалогичен стил посочи само една такава грешка:
Корупцията
Тонът на обръщението му към партийния „елит“ бе като към хора, които вече са направили белята, но предстои да ги хванат. Интересното беше, че от време на време хвърляше многозначителни погледи към разположените на сцената заместник-председатели на ГЕРБ. Може би защото знае някакви неща, а може би защото осъзнава, че те са последният бушон, преди да гръмне Той самият. Борисов спомена едно малко (е, несъвсем малко) камионче на ръководна позиция, което, както личи, е сгазило лука по темата “корупция” и затова е било отлъчено от гаража (партията). Само че Фидосова е отдавна изгърмян патрон – има доста по-актуални персони, за които има тепърва да се дават обяснения. Все повече хора в ГЕРБ разбират, че тази епопея няма да продължи дълго и вече са решени да вземат „последно десет“. Като заклет белотаджия Борисов би трябвало да го знае. Присъствали на масовката казват, че най-съществената промяна в нагласите на актива е в това, че страхът от Генерала е напът да се изпари. Особено като се знае, че нарушенията на Божия заповед №7 не се ограничават само до активистите от ниско и средно ниво. До кое „небе“ се издигат придобивките на съгрешилите, тепърва предстои да узнаем. Както е известно, у нас недосегаемостта е гарантирана само в периода на престоя във властта.
Има обаче и други фатални грешки на ГЕРБ, които закономерно водят до самосвалянето. Втората от тях е
потресаващата некомпетентност
която често избива в пълно управленско невежество. “Елитните кадри” на ГЕРБ нямат дори и представа как трябва да се управлява. Натъкваме се на такива факти всеки ден, а последиците засягат тежко все повече хора. Решават например да правят някакъв ремонт – няма значение дали е нов лъч на столичното метро, или отсечка от 50 метра на оживено кръстовище, или на Аспаруховия мост. На никой от управленските титани на ГЕРБ, включително и на заместник-председателите (те и кметове, избрани с „огромно обществено доверие“) въобще не му идва на ум, че е необходимо да се помисли как всекидневният тормоз на стотици хиляди граждани да бъде сведен до минимум. Проблемът не е че не знаят как, а че въобще не се сещат, че е нужно да се потрудят това да стане. Нищо подобно, на тях не им пука. Същото се отнася до всички „реформи“, за които се тупат в гърдите.
Впрочем в случая не бива да бъде подминат и самият партиен лидер, и министър-председател. През последните месеци той изговори толкова откровени глупости, че вероятно няма нормален човек, който да не е почувствал срам. Корабът, който трябва да прави сондажите в Черно море, още не е отплавал от пристанището, а Борисов вече разпределя спестени милиарди и дори пресмята колко ще печелим от износ. Което, разбира се, не му попречи да обвини депутатите заради 7 (седем) милиона, допълнително отпуснати за деца с увреждания. Било „популизъм по време на криза“.
Третата фатална грешка, предопределяща самосвалянето на ГЕРБ, е вече непоносимата доза
лъжа и лицемерие
Те вече разбират, че все повече оплескват работите и хората все повече ги мразят. Затова искат да извъртят нещата на тема „непопулярни, но неизбежни решения“. Иначе казано, „псуват ни, значи сме на прав път“. Печален рекордьор в това отношение е Йорданка Фандъкова, която така се залута между „политическото решение“ и „експертната оценка“ за повишаването на цената на билета в София, че накрая катастрофира в опитите да се представи за мъченик управленец, принуден да взема непопулярни решения (зад които не стои, но които в крайна сметка одобрява). Нито едно, повтарям – нито едно от досегашните управленски решения на ГЕРБ, не е било безалтернативно, а непопулярността им се дължи на тяхната необоснованост и в много случаи – на очевидното обслужване на нечии интереси. Що се отнася до опитите да ни внушат житейската мъдрост „Трай, бабо, за хубост“, в края на краищата те ще си останат за тяхна сметка. Факт е, че вероятно най-хитрият политик на ГЕРБ – бургаският кмет Димитър Николов, дискретно се разграничи, заявявайки, че „непопулярни решения трябва да се вземат, но когато е необходимо“.
Накрая, последната фатална слабост на ГЕРБ е
страхът
който – може да звучи парадоксално – се подсилва от безапелационните победи и липсата на силен противник. В партията вече започнаха да се ритат по кокалчетата, въпрос на време е да дойдат ножовете в гърба, особено когато залогът е спасяването на собствената кожа. На страха очите са големи, колкото фарове на самосвал.
Логично е да се предположи, че конструкторите на ГЕРБ са били наясно, че самосвалянето е въпрос на време. Интересно е – дали вече са си оплели платното и могат да ритнат кросното, или усилено готвят нов проект. И въобще дали ще е нещо ново, или (несъвсем) забравено старо?
Каква е вашата реакция?
