Плащаме ли неоправдано високи сметки за парно? Нормативната база ли е единствената пречка фактурите да бъдат непоносими за абонатите, или пък липсата на конкуренция оскъпява услугата? Отговорите на тези въпроси потърси репортера на „По света и у нас“ Николай Минков извън София, в няколко топлофикации в страната, където са намерили начин да направят парното по-евтино, абонатите по-доволни, а самите дружества да са финансово стабилни. Оказва се, че основните причини за високите сметки са сградната инсталация, таксата за нея, която формира над 30% от стойността на фактурите, странната методика за пресмятане на потребената енергия, наречена дялово разпределение, и липсата на индивидуални договори с клиентите. В Сливен, Перник и дори в най-малката топлофикация у нас – тази във Велико Търново са намерили решение в полза на клиентите си.
Репортер: „Топлофикация Сливен“ в момента снабдява с парно и топла вода 12 400 клиента. Между 2002 и 2009 година, обаче, едва не фалира, след като над 3000 абоната си свалят радиаторите, обяснява директорът Кънчо Танев.
Кънчо Танев, изп. директор на Топлофикация-Сливен: Като причини, това бяха, действително, въвеждането на сградните инсталации, високите такси, прехвърляне на доста голяма част от сумите към коректните платци, с което много им се вдигнаха самите разходи за топлоенергия. Хората започнаха да предпочитат други алтернативи на отопление и масово започна отказване от нашата услуга.
Репортер: През 2009г. се извършва работническо мениджърска приватизация. Новото ръководство решава да си върне клиентите. Първата стъпка е премахване на таксата „сградна инсталация“ за абонатите, с което фактурите се понижават с над 40%.
Кънчо Танев: Ние преценихме, че трябва да поемем този сградна инсталация, да остане за сметка на ТЕЦ-а. Но в момента, след връщане на клиентите, ние си имаме статистика по тези неща, може би вече сградната инсталация реално е под 16%.
Репортер: Следващата стъпка е премахване на общия договор и преминаване към индивидуални договори с абонатите.
Кънчо Танев: Това също ни дава предимство в една добра събираемост. Т.е. в момента ние говорим за една събираемост на 94-95 процента.
Репортер: За да пресече надписването на сметките при дяловото разпределение, „Топлофикация Сливен“ слага таван на услуга.
Кънчо Танев: На едно жилище от 60 кв. м. да кажем ,примерно ,максималния праг е 130 лв., които 130лв. ние не позволяваме да бъдат подминати. Т.е. да се вдигне нагоре. Дяловото разпределение или топлинният счетоводител, той си осчетоводява, пресмята какъв е разходът за топлина през месеца. И ако има надчислена повече топлоенергия и сумата е надвишила тези 130 лв. и е станала 140 лв. тая горница от 10 лв. примерно остава за сметка на Топлофикация.
Репортер: Клиентите получават право на избор да заплащат и на кубатура вместо само на топломерен отчет.
Кънчо Танев: Ние им дадохме възможност, вариант да изберат да отопляват една или две стаи. Т.е. да се простират в рамките на техния бюджет.
Репортер: Михаил Иванов е пенсионер. Срещаме се с него на касата, докато плаща сметката си за парно. Какво жилище отоплявате?
Гражданин: Двустаен апартамент, 75 квадрата.
Репортер: Колко радиатора?
Гражданин: С три радиатора.
Репортер: Михаил заплаща за януари. Поглеждаме фактурата.
Гражданин: Платих 67 лева с топлата вода. Това е, жилището е топло, вкъщи съм, не съм правил икономии. Даже тогава, когато излизам, някъде за 10-12 часа извън апартамента, си работи постоянно.
Репортер: Михаил е доволен от промоциите на топлофикация да се плаща на кубик с таван на услугата.
Гражданин: Ако разходиш по-малко от определената, която се полага на кубатура, плащаш по-малко. Ако надхвърлиш стойността, която е в повече, е за сметка на топлофикация, и това е вече от 7-8 години така.
Репортер: Единственото изискване да ползваш промоционалните условия, е в началото на всяка година да подновяваш договора си с топлофикация и да нямаш закъснения на текущите сметки.
Водещ: 67 лева за три радиатора, това си звучи като мечта. Омбудсманът Мая Манолова, продължаваме с нея темата сега. Тя ще иска законодателни промени, с които да се спре рекета и тормоза, който осъществяват върху гражданите колекторските фирми. Това обяви самата г-жа Манолова в Пловдив, където участва на кръгла маса „Българските потребители в европейските условия“, организирана от Сдружението за правна помощ на потребителите по повод Световния ден на потребителя, който беше по-рано тази седмица. Добро утро.
Мая Манолова: Добро утро.
Водещ: Да започнем, ако искате, с коментара на това, което видяхме. Няколко стъпки прилагат в Сливен. Това ли е решението и възможно ли е то да бъде приложено в цяла България?
Мая Манолова: Не само в Сливен, в „Топлофикация Сливен“ има добри практики. Така е и във Варна, така е и в Пловдив, така и в Перник. Аз бях няколко пъти в Сливен. Срещнах се и с ръководството на топлофикация и с бившия шеф на топлофикация, който в момента е заместник-кмет на Сливен, и лично се убедих, че уважителното отношение към клиентите, добрият мениджмънт, наистина са решението на проблемите на хората с топлофикация. Да, факт е, че там са се отказали от прословутата такса „Сградна инсталация“, която пълни касите на Софийската топлофикация. Да, факт е, че те сключват индивидуални договори, което е немислимо в столицата. Да, факт е…
Водещ: Защо?
Мая Манолова: Според мен, става дума за концепция, която е избрало ръководството на съответното топлофикационно дружество.
Водещ: Т.е. немислимо е от страна на „Топлофикация София“, не че не може да се случи.
Мая Манолова: Няма никакви, след като са го направили топлофикации в страната, значи нормативната база не е проблем. Вярно е и, че в тези топлофикации са преминали на комбинирано производство. Т.е. освен топло, те произвеждат и електроенергия, и по този начин пада цената, но винаги съм твърдяла, че генералното решение на проблемите на столичани, е и чрез едно умно управление, чрез високо ефективно технологично производство от комбиниран вид. Аз изготвих конкретен доклад, в чието изписване участваха експерти и препоръчахме на „Топлофикация София“, включително и промени в посока модернизация на производството. До колко това дружество ще се съобрази….Добрият пример на Сливен няколко пъти го давах и на председателя на Столичния общински съвет и на ръководството на Столична община, и на ръководството на топлофикация. Още преди няколко месеца им занесох договори да видя как в Сливен решават проблеми.
Водещ: Защото топлофикация е общинско дружество.
Мая Манолова: Сега, обаче, съм оптимист, защото през миналата седмица Върховният касационен съд образува дело по моето искане за тълкуване по отношение на законността на такса „Сградна инсталация“. Има противоречия между два закона – Законът за енергетиката и Законът за защита на потребителите. Има противоречива съдебна практика. Изложила съм аргументи пред върховните съдии и очаквам те да се произнесат с решение дали един гражданин, който се е отказал от топло, е длъжен да плаща „Сградна инсталация“. И много се надявам, аз съм събрала достатъчно аргументи в подкрепа на решението, че непоискана услуга не се плаща, и когато си решил да се разведеш, образно казано, с топлофикация, трябва да имаш възможност за това. Другото е крепостничество.
Водещ: Ето, в България по-лесно може да се разведеш реално, отколкото с топлофикация.
Мая Манолова: В момента със Софийска топлофикация, предвид на тълкуването на законодателството от различните съдилища по този начин, разводът с топлофикация е невъзможен. Не крепостничество, а тежки форми на зависимост, в които хора са принудени да продават жилищата си, за да плащат сметки, без изобщо да се отопляват, даже и хора, които са изрязали радиаторите си. Наистина ситуацията в България и в столицата е абсурдна. Обърнала съм се и към еврокомисаря г-жа Юрова по защита на потребителите, която ще бъде в България през април да помогне с добри практики. Има и „Топлофикация Варшава“ – Букурещ, Будапеща. Нека бъдем европейци по отношение на защитата на потребителите и да въведем добрия пример на други европейски държави.
Водещ: Процентно, от новия отоплителен сезон, колко шанс имаме, наистина, да не плащаме тази „Сградна инсталация“?
Мая Манолова: Има двумесечен срок, който е дал Върховния касационен съд за изпращане на становища по моето искане за отпадане на такса „Сградна инсталация“. Много се надявам страните и институциите, които са поканени да дадат становище, да подкрепят моят теза. След това ще има открито заседание. Всъщност, срокът е до началото на май. След това ще има открито заседание, на което аз ще пледирам за отпадането на такса „Сградна инсталация“, и се надявам върховните съдии, това все пак е цветът на българската юридическа мисъл. Те са най-разбиращите хора в областта на правоприлагането да се произнесат в рамките на няколко месеца след това. Т.е. има всички шансове. Освен това, в момента КЕВР провежда процедура по отпадане на т.нар. юрисконсултски възнаграждения, защото…
Водещ: Още една ваша битка.
Мая Манолова: Една разлика между топлофикацията в Сливен и тази в София, тъй като отношенията между топлофикация извън столицата и клиент са поставени на друга основа – уважение, зачитане, респект на двете страни. Там към подобни злоупотреби, в които се дават длъжници на съд, без да бъдат предупредени, не се престъпва. Там не се начисляват такива юрисконсултски възнаграждения за щяло и нещяло. От началото на тази година „Топлофикация“ е завела, аз имам статистика от 1 януари до 8 март, над 8000 дела срещу свои длъжници, в които е поискала отново тези юрисконсултски възнаграждения, така че очаквам КЕВР, които поеха ангажимент в най-бързи срокове да премахнат от общите условия съществуването на тези юрисконсултски възнаграждения.
Водещ: Чета какво се случва в страницата ни във „Фейсбук“, понеже започнахме разговора с вас с анонс за колекторските фирми, и един от нашитезрители предлага създаването на граждански отряди, наказателни, срещу колекторските фирми. Аз ви каня, ако имате и вие мнение, заповядайте. Кой стои в основата на този рекет, г-жо Манолова?
Мая Манолова: Изследвах схемата. В основата, очаквано, отново се оказаха монополните дружества. Изобщо, рекетът на монополите в България над българските граждани, наистина, приема абсурдни размери. Става дума за дране на живо на хората. В случая, със схемата с колекторските фирми и с арбитражните съдилища. В най-честия случай, монополно дружество продава свои дългове, обикновено отдавна погасени по давност, на колекторска фирма.
Водещ: Колко е давността там?
Мая Манолова: Ами, тя е три годишна.
Водещ: Три, да, стандартна.
Мая Манолова: /…/ става дума за задължения, продадени задължения от 2000-2001-2005-2007-2009, година отдавна погасени по давност на колекторска фирма.
Водещ: Но, те се препредават на различни колекторски фирми.
Мая Манолова: Това не влияе върху давността. Колекторската фирма си създава арбитражен съд и започва да съди тези десетки, и вече се оказва стотици хиляди клиенти, като в арбитражното производство, обикновено, потребителят изобщо не е призован, няма възможност да направи възражение за изтекла давност, затова че не дължи, затова че не е подписвал арбитражна клауза, и в крайна сметка десетки хиляди български граждани се оказват осъдени, при това с влязло в сила арбитражно решение, което не могат да атакуват. Следва снабдяване с изпълнителен лист срещу тях пред Софийски градски съд, следва предаване на частен съдебен изпълнител, и дългът е нараснал в пъти по отношение на задължение, което гражданинът не дължи. Аз имам много тревожни сигнали, включително от едно село в една близка до София община, в която се твърди, че десетки хора от селото са получили такива уведомления, че са осъдени от арбитражен съд за задължения, които те твърдят, че не дължат. Много е възможно да се извършват и злоупотреби от такъв характер. Т.е. да ставаш клиент на арбитражен съд, без изобщо да дължиш нищо, и тъй като си в невъзможност да го докажеш в арбитражното производство, да се окажеш осъден. Аз нося тук няколко от последни жалби. Тази лоша практика, това обезкостяване на българските граждани, вече започва да се възприема, освен от монополните дружества,доставчици на обществени услуги, първи бяха телекомите, но и от други фирми, например от фирми за бързи кредити. Ето, имам едно писмо, в което, жалба, гражданската обяснява, че за дълг от 850 лева, по който тя е върнала 1300 лева, като е минал през арбитражен съд, е присъдил в полза на фирмата за бърз кредит още 4250 лева. Т.е. от 850 лева дълъг става 5550 лева, нарастване 7 пъти в рамките на малко повече от 1 година. Същата е историята и с едно друго писмо – дълг от 3700 лева като е минал през арбитраж е станал 21 000. Това са съсипани човешки животи поради една причина, че в такова производство гражданинът не може да се защити. Той най-често не разбира, че е обект на арбитражен съд.
Водещ: Коя е първата крачка, която трябва да се направи сега? Законодателни промени, най-вероятно.
Мая Манолова: Събрала съм работна група, поканила съм институциите, включително Софийски градски съд, ръководството каза, че ще се включи със свои съдии, които са с опит, ръководствата на арбитражните съдилища, които съществуват към работодателски организации. Това са съдилища с история, които са се доказали във времето. По време на форума в Пловдив тази седмица, свързан с Деня на потребителите, адвокати, правозащитници, представителите на юридическите факултети също се включиха в изготвянето на проектите за законодателни промени, и аз мисля, че в най-кратки срокове ще бъдем готови с цял пакет. В момента проблемът е, че на практика арбитражните съдилища не се регламентират от никой закон. Всеки може да си направи арбитражен съд. Всеки може да съди граждани, без да ги уведомява. Всеки може да си измисля процедури, включително по призоваване, каквито той прецени. Например може да викаме тук в студиото отвън името на страната по делото и номера на делото, и тя да се счита редовно уведомена. Никой не ги контролира. Един от тези съдилища само за миналата година е образувал 102 000 дела по данни на неговия председател, с който имаха среща, за да разбера от първо лице какво точно се случва.
Водещ: Финално, да не изглеждат нещата само като приказки, парламентът до колко е ангажиран с една законодателна инициатива от ваша страна, и какво би се случило, ако бившите ви колеги депутати не приемат тази законодателна инициатива?
Мая Манолова: Аз мисля, че и аз, и вие, и гражданите можем да бъдем много убедителни. Също така изглеждаше невъзможно да накараме „Топлофикация София“ да промени правилата, по които работи и начин, по който се отнася със своите клиенти, но видяхме, че когато се обединят институциите, когато се включат и медиите, когато гражданите са непримирими, това се случва. Така че аз имам много сериозен съюзник в лицето на медиите, по-точно медиите са съюзник на гражданите, и след като заедно представим мащабите на този проблем и количеството хора, които са засегнати от тези ужасяващи практики, мисля, че в крайна сметка ще постигнем ефект. Аз в момента подготвям и други законодателните предложения и разбирането от страна на народните представители, наистина, трябва да бъде приветствано. Мисля, че заедно можем да направим доста добри неща за българските граждани.
Водещ: Още нещо ангажира вниманието ви в последните дни, казахме го и в анонса – защо решихте да отидете в Сливенския затвор и това се случи на 8 март, ако не се лъжа?
Мая Манолова: На 8 март представих моя доклад за условията в затворите в България. Всъщност, омбудсманът е и национален превантивен механизъм, което означава, че осъществявам мониторинг върху местата за лишаване от свобода. Като места за лишава от свобода са не само затворите. Това са и психиатриите, това детските домове, това са бежанските центрове, това са домовете за възрастни хора с ментални проблеми. Т.е. хора, които са поставени абсолютно във волята на други лица, които доброволно не могат да напуснат местата, където са въдворени, имат нужда от една институция, която да защитава техните права, и това беше една от причините да отида в Сливен, за да видя какво се случва в единствения женски затвор в България.
Водещ: Сега, провокирани от информацията, която оповестихте в медиите за „нечовешките условия в женския затвор в Сливен“, ние също инициирахме проверка. Наш екип тръгна по пътя на омбудсмана, за да провери дали наистина това, което излезе като информация се случва там. Нека да видим, а пък после ще коментираме това, което четири жени в затвора ни разказаха.
„Затворничка: Тук спазваш ли правилата, нямаш никакъв проблем, никакъв. Не че имат. Напротив, надзорът е този, който има проблем.
Затворничка: Влизаш ключа, излизаш шперц. Аз съм влязла за една, ама съм научила хиляда и едно, сигурно.
Затворничка: Затворът като затвор не е толкова страшен. Страшни са хората вътре.
Затворничка: Никой на сила не те е вкарал тук, в крайна сметка. Сам си си допринесъл до това да стигнеш тук.
Репортер: За жените затворът е дом, макар и с решетки. Не е хотел, за да има камериерки. Всяка една от тях се грижи за своята стая. Срещаме се с 4 жени. На тясно сме в карето на присъдите им – измама, кражба, ПТП и убийство. Тук сме заради условията, при които затворничките изтърпяват наказанието си, но знаем добре, че важни са те, извършителките. Затова ги слушаме. Сега говорят те за тяхната стая, тоалетна, кофа и душ.
Димитрия: В един момент ние се прибираме вкъщи и казваме, нали, боядисаха ни, сложиха ни дограма, това ни направиха, онова. Нали, на всяко ново нещо като един нормален човек тука и се радваш. И в момента като дават кадрите, и като се прибрах от работа, звъня вкъщи и те викат:“ Какво става? Нали така беше, уж хубаво, ние като видяхме..“. Започна, разрева се леля ми. Викам, това не е, което, но малко е трудно да ги убедиш, след като вече медийно е показано, нали?
Затворничка: Не е лукс, някакъв супер лукс, но стаите са нормална стая. Има решетки, защото сме в затвор.
Затворничка: Хората дават и храна. Ето, виждате го, и топло, и баня, и всичко.
Затворничка: Според мен, добре се оправяме с къпането. Все пак всеки ден имаме топла вода. Примерно, аз съм чувала в мъжките затвори, сега, не знам до колко е вярно, че те май и това нямат.
Затворничка: Мая Манолова, лично моето мнение е, че специално за лафката, цените на лафката – това си е държавна поръчка. Мая Манолова ако не знае, че това е държавна поръчка аз ли да го знам? Не ме разбирайте, че се правя на рекламно лице на затвора, но просто…значи, тук сме дошли, за да се поправим. Първата стъпка към поправянето е да спазваш правилата.
Затворничка: Сега, нали, по някои стаи някой може и да не си чисти, ама то това човек не можеш да го промениш. Какъвто си е вън, такъв си е и тука.
Затворничка: Мая Манолова трябва да дойде, за да види, ама да дойде и да се разходи, а не по…Като е дошла и се е разходила, защо не е дошла, примерно, в стаята, в която живея аз? Аз живея с още 4, не, извинявам се, още 3, едната жена си отиде, с още 3 жени. Нашата стая е чиста, нашата стая е подредена, нашата стая на мирише, няма фасове на земята. И трите сме пушачки, и трите пушим в стаята. Защо трябва да влезе в строго определена стая, в която й е казано, по един или друг начин?
Репортер: В дните зад решетките на женския затвор в Сливен се намира време и за други събития, различни от удобството на 20-те минути течаща топла вода. Тук жените имат възможност да работят, да учат, и да се готвят за онзи ден, когато животът им ще започне отново, защото когато наказанието свърши идва ред на поправителния изпит.“
Водещ: Парадоксалното е, че жените казват, че са удовлетворени, а според вашия доклад не е така. Защо се разминавате?
Мая Манолова: Аз съм много доволна, че всъщност месец, след моето посещение, вече нещата в затвора изглеждат по начин, по който няма проблеми с топлата вода, с цените в лафките, с условията в затвора, но тъй като много се съмнявам, че това наистина се е случило за този един месец…
Водещ: А знаете ли, че има обществена поръчка там?
Мая Манолова: По принцип съм доста недоверчив човек и ви предлагам да отидем заедно, защото едно е да водиш разговор със затворнички в помещението за културно-масова работа, другото е да влезеш в техните килии на място.
Водещ: Искате ли наистина да го направим?
Мая Манолова: Искате да отидем?
Водещ: Да, когато сте свободна, просто се уговаряме и нашия екип идва с вас.
Мая Манолова: Аз разговарях с повече от 10 затворнички в техните килии. Разговорите пред ръководството на затвора звучат по един начин.
Водещ:Нямаше ръководство на затвора по време на снимките.
Мая Манолова: Да, но нали в момента ръководството на затвора ги гледа? А разговорите на 4 очи са абсолютно различни. Част от тези жени трябва да излязат. Една част от тях следващия месец, няколко след, примерно, половин година. Всеки от тях се притеснява, тъй като докато е в затвора, е изцяло в ръцете на благоволението на ръководството на затвора. Да, може би за част от затворничките не е проблем, че няма санитарни помещения в общите килии и се ползват кофи.
Водещ: Това е само за през нощта.
Мая Манолова: Да, може би не е проблем това, че разклатката на месец е 1 сапун за пране, 1 тоалетен сапун и малко каша, вместо прах, някакъв разтвор плюс 10 превръзки на месец. Може би за някои това не е проблем, защото имат подкрепа отвън, но може би също така цените за част от затворничките, които могат да получат помощ от своите близки, в лафките също не са проблем. Но, според мен, 30% по-високи цени, 50% по-високи цени, което беше отразено в репортажи на всички медии, е абсолютно неприемливо за хора, които нямат никакви доходи. Аз предлагам да отидем заедно и да поговорим, наистина, в първо лице в повечко килии, в които, в крайна сметка, анонимността на това кой точно е дал информацията да бъде запазена, защото аз им влизам в положението. Ако ще си в ръцете на благоволението на ръководството повече от 1,2,5 години, наистина преценяваш точно какво да кажеш.
Водещ: Добре, договаряме се така. Наистина, когато имате време наш екип и вие да стигнем до Сливен.
Мая Манолова:Но, освен това, аз обещах да отида да проверя. За мен е абсолютно неприемливо ръководството на затвора да предоставя по 15 минути топла вода на ден на 30 жени, на 4 мивки, едновременно за душ, за пране на собствените дрехи, за пране на постелъчното бельо, доколкото го има. Обещах да отида да проверя как ръководството на затвора е изпълнило моята препоръка.
Водещ: Финансови причини, това казват.
Мая Манолова: Финансови причини за това да пуснеш достатъчно топла вода в достатъчен интервал. Аз лично не приемам подобен отговор, както не приемам, че е възможно да се печели на гърба на хора, които нямат доходи като се надуват цените с проценти. Аз лично не го приемам и много се надявам ръководството на Министерство на правосъдието, министърът на правосъдието да вземе мерки по отношение не само на този затвор, но на всички останали затвори, в които се печели на гърба на хора без доходи.
Водещ: Между другото, знаете ли каква беше констатацията на екипа ни като се върна от там, че помещенията в Сливенския затвор много наподобяват тези в Студентски град в София.
Мая Манолова: Ами, с тази разлика, че в Студентски град сигурно можеш да отидеш до тоалетна и да се изкъпеш, докато тук трябва да ползваш една кофа в стаята.
Водещ: Факт, така е.
Мая Манолова: Може би моят и стандарта на вашия екип за това какво е нормални хигиенни условия е различен, но според мен, това в 21 век е повече от неприемливо.
Водещ: Лошото е, че бъдещите висшисти живеят в такива условия. Това беше връзката между Сливенския затвор и Студентски град.
Мая Манолова: По този начин живеят и деца, които са зад решетките.
Водещ: Да, голяма част.
Мая Манолова: Които са в интернати за постъпки, за които възрастните изобщо не носим отговорност. И аз съм дала препоръка да бъдат закрити тези интернати, защото в условия, подобни на Сливенския затвор, са децата в 6 интерната в България.
Водещ: Благодарим ви за това, че бяхте гост в „Денят започва“. Ще продължим темата и в следващите дни със сигурност.
Каква е вашата реакция?
