Eдна жена всеки ден може да бъде видяна на тротоара срещу Съдебната палата. Това е 80-годишната Величка Коцева, която живее със 150 лв. пенсия, но никога не се оплаква. И никога не е сама – с нея са, както обича да ги нарича, децата й – около стотина гълъба.
„Когато дойдох, бяха само четири, носех по една-две филийки и с времето станаха повече, вече са, може би, над 100. Качват се на мен, галя ги“, казва Величка.
Величка е на 80 години, не винаги е била на улицата.
„Преди бях фотограф към „Българска фотография“, започнала съм в Киноцентъра, в чернобяла лаборатория бях, след това цветна, в студио, бех отговорник на студио. Обичах да снимам най-вече животни и съм снимала едно коте в една голяма ваза с цветя, на „Паралели“ го пратихме и го публикуваха. Снимала съм Невена Коканова като осинови дъщеричката си на кръщенето, беше малка. Снимала съм много сватби“, спомня си Величка.
„От демокрацията пострадах много, къщата ми отиде, купи я Луканов, малко преди да го убият … не знаех, че той я купува“, казва тя.
Започва работа към Централни хали, където се занимава с отпадъците. Така работи повече от 12 години, докато един ден непознат мъж не я напада. След инцидента Величка е трудно подвижна, има глаукома на двете очи и почти не вижда.
Освен гълъбите, има двама сина, единият работи в Министерство на културата, но от 15 години не иска и да чуе за нея. До нея е другият й син.
Сега Величка живее в няколко стаи на почти разрушена къща, собственост на добър човек, приютил я без да иска наем.
Величка я е срам от това, че днес разчита на други хора, за да свърже двата края, но няма никакъв избор.
Каква е вашата реакция?
