Докато има спорт, ще има залози и никакви декларации не могат да спрат играчите
Декларация срещу тото?! Да бе, да…
За тази болест лек няма. А и у нас само си играем на залози.
Днес спортът е бизнес, реклама, печалба, допинг и датавера. И много залози. Всякакви залози. Затага се на какво ли не. Двама души да скачат на въже и да има състезание – пак се залага.
Дори немислими допреди няколко години спортове като шах, борба, щанги и бокс са прицел на заюжните къщи. Те са едната причина за съсипването на спорта. Другата е допингът, избирателното взимане на проби и избирателното обявяване на положителните резултати. Но това е друга тема. Ако допинга го има от десетилетия, залозите са съвременният бич на спорта. И ние не минаваме метър. Лошото е само, че никой нищо не разследва и не доказва. Всякакви институции се крият и викат: „нямаме доказателства“. А футболните и баскетболните мачове миришат, та се не траят.
Как така само в България няма уговорени срещи, не ми става ясно, но карай, кучетата си лаят, керванът си върви.
Керванът с уговорките потегли и в баскетбола. Ако някой ми беше казат преди 10 години, че баскетболисти ще залагат срещу себе си и своя отбор, щях да го помисля за луд. Да но сега се случва точно това. Баскетболисти и баскетболистки залагат да загубят или да спечелят с определена разлика, залагат да бият с еди-колко си точки, защото така е в букмейкърската къща. Оказа се, че тази гнусотия не е от последните един-два месеца а отпреди няколко сезона. Разследването обаче приключи до под кривата круша.
Всички си мълчат – и треньори, и състезатели, и шефове. Всеки вика: „ами нямаме доказателства“, а извън официалния телефонен разговор цитират имена на играчи, треньори, близки до клубовете, хора с букмейкърски пунктове, които се навъртат около самите състезатели. И се вайкат – страшно е. Да, страшно е, когато един играч залага, че ще падне. Няма значение кой с колко пари играе – дали с 10, 100 или 1000 лева. Въпросът е принципен и опира до това, че тези баскетболисти – мъже и жени, момчета и момичета, вече изкарват прехраната си от друго място. А повярвайте, някои от тях наистина се хранят с това и заделят заплатите си на други места. Не говорим за десетки хиляди левове, а за хиляда, дори две хиляди на месец но какво от това?!
Какво значение има кой колко печели, след като той ЗАЛАГА, за да падне, ЗАЛАГА срещу себе си. Това не е спорт! Със сигурност ръководителите на българския баскетбол искат да прекъснат това нещо. И те обаче си траят и не правят необходимото, защото… Айде, да не продължавам, за да не излязат и други неща от мръсните чаршафи.
Константин Папазов има хубава идея – всеки играч преди началото на сезона да подписва декларация, че няма да залага сам или чрез подставени лица. Само ми е чудно как момчетата или момичетата от отбора „хикс“ подписват декларацията и на следващия си мач звънят и казват на приятел: „Абе, днес ще паднем с 50 точки, я ми заложи 100 лева“… Честито на печелившите!
Дата: 09.02.2016 03:20
Източник: 7 дни спорт – стр. 19
Автор: СТЕФАН РАЛЧЕВ
Каква е вашата реакция?
