Марсело де Соуза винаги е в защита на слабите, не прощава на безскрупулните
Предизвестеният победител в президентските избори в Португалия наистина ги спечели. 67-годишният Марсело Ребело де Соуза или „Професорът“, както всички го наричат, бе избран за държавен глава с 52% от гласовете.
Той наистина е професор по право. Но голямата си популярност, която му донесе победа още на първия тур на изборите, Ребело де Соуза дължи на журналистиката и на телевизионния екран.
Още през 80-те и 90-те се прочува като остро перо в две създадени от него списания. А от 15 години „Професорът“, който е и бивш министър по парламенитарнте въпроси, и бивш председател на Социалдемократическата партия (която независимо от името си всъщност представлява десницата в Португалия), и бивш евродепутат, води свое коментарно неделно предаване по една от португалските телевизии.
В продължение на час и половина личността му омагьосва зрителите. В предаването си той не кани други участници, не търси спорове и различни гледни точки. И това по принцип е особеност на най-гледаните от португалците телевизионни формати.
Харесват го и левите избиратели
В първата част на предаването си „Професорът“ отговаря на зрителски обаждания и питания, после представя подборка от книги по негов вкус, а накрая все пак включва и „спаринг партньор“ – журналистка, която му подава въпроси по актуални събития от изминалата седмица, а той ги коментира по свой неповторим начин. Често много критично към управляващите.
За да няма объркване, веднага трябва да се отбележи, че стилистиката му няма нишо общо с познати у нас изяви от типа one man show, като например шоуто на също професора Юлиан Вучков. Португалският „Професор“ не търси провокации и конфронтация, а проникновеност, съпричастие, обществена солидарност, духовно единение.
Той залага на общочовешкия морал, винаги е в защита на слабите, никога не прощава на силните и безскрупулните. Именно затова успява да спечели уникална популярност във всчики сектори на обществото – и десни, и леви.
Ребело де Соуза е вярващ католик и страстен почитател на сегашния „социален папа“ Франциск. Посланията му са в унисон именно с проповядвания и от папата по-хуманен и по-справедлив свят.
През 2013 г. бившият португалски премиер – социалистът Жозе Сократиш, също прави опит за журналистическа кариера и стартира собствено предаване в друга телевизия с идеята да стане „контрапункт“ отляво на Ребело де Соуза. Но не успява дори да се доближи до рейтинга на „Професора“.
Когато през октомври м.г. Ребело де Соуза решава, че ще се включи в президентската надпревара, спира предаването си, като преди това се появява в организиран от колегите му телевизионен бенефис с подборки от 15-те му години на малкия екран и така се сбогува със зрителите.
Въпреки членството си в Социалдемократичедката партия „Професорът“ издига кандидатурата си като независим. Финансира предизборната си кампания от своя собствен джоб и затова тя е една от най-евтините. Той не приема дарения от бизнесмени, не се обвързва с никакви зависимости, не организира масови концерти и не раздава подаръци. Предпочита да ходи от дом на дом, да разговаря с хората и … да ги прегръща. „Хората са зажаднели за сърдечност!“ – казва Ребело де Соуза.
Има големи правомощия като държавен глава
Сондажите за популярността му отчитат и парадокса, че много от левите избиратели решават да гласуват именно за него, а не за кандидатите на партиите, които обикновено поддържат. Така е и при социалистите, които разполагаха даже не с един, а с двама „свои“ кандидати от две противоположни течения в Португалската социалистическа партия.
Дори сериозна част от железните комунисти, които никога не изневеряват на своята партия, бяха изкушени от десния телевизионен коментатор, който умее да говори като левичар. 31% от традиционните комунистически избиратели признаваха в анкетите, че ще гласуват за Ребело де Соуза, а само 22% – за партийния кандидат.
Самият „Професор“ не спря да омагьосва публиката с посланията си, че в ролята на президент ще се изявява като помирител на нацията и ще търси диалог и сътрудничество с управляващата в момента широка лява коалиция (с участието на социалисти, комунисти и Левия блок) за добруването на народа и страната.
Конституцията дава на президента в Португалия големи пълномощия. Той може да разпуска парламента, да насрочва извънредни избори, да спира закони. Ето защо, имайки предвид политическия произход на Ребело де Соуза (а и личния – той е син на министър от времето на диктатора Салазар, станал и губернатор на някогашната колония Мозамбик), отляво се чуват и предупреждения за внимание.
Изказват се опасения, че след като поеме най-високия пост, той може да поведе политика на обструкции спрямо лявото правителство, амбицирано да спре социалните орязвания и приватизациите на предишния десен кабинет на Педро Коельо, съпартиец на Ребело де Соуза.
Има подкрепата и на Жозе Барозо
Подобни тревоги обаче изглеждат доста натегнати, защото всеки телевизионен зрител в Португалия е чувал на какви безпощадни критики е подлагал Ребело де Соуза точно правителството на Коельо и то точно за антисоциалната му политика. По време на предизборната си кампания „Професорът“ продължи същата линия – акцентира, че ще възстановява националното единство чрез изглаждане на социалните неравенства.
Диалогичността именно в този контекст ще му е много необходима в бъдещото управление, в което ще съжителства с ляво правителство а и очевидно със силни леви нагласи в обществото. Не случайно кандидатите на две от партиите, влизащи в правителствената коалиция, се класираха на второ и трето място.
Става дума за професора по образователни науки и почетен ректор на Лисабонския университет Антонио Мануел Сампайо де Новоа, който получи 22% от гласовете като един от кандидатите на Социалистическата партия,и за представителката на Левия блок, младата социоложка и евродепутатка Мариза Матиас, която стана изненадата на тези избори с нейния ненадейно висок резултат от 10%.
Брюксел също би трябвало да е доволен, че ще има на държавния връх в Лисабон „балансьор“ като Ребело де Соуза, който все пак си остава и съпартиец на бившия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо.
Каква е вашата реакция?
