Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Два завода за автокомпоненти ще има край Димитровград
в. Капитал Daily
Фабриките за авточасти, които са сред малкото нови чужди инвестиции в България, се разширяват към нов адрес – Димитровград. Там турската Sa-ba планира да произвежда външно и вътрешно осветление за автомобили. Покупката на парцела, върху който ще се разположи новият завод, се очаква да приключи до края на януари. За региона това означава 6 млн. лв. инвестции и 300 нови работни места.
Още по-голяма инвестиция в региона, която ще отвори няколко хиляди работни места в сектора на автомобилните компоненти, ще бъде обявена в средата на февруари, каза кметът на Димитровград Иво Димов, но не уточни името на компанията. По описанието на проекта обаче може да се съди, че става дума за японската „Язаки“, която още преди време обяви, че търси място за разширение на производството си в България. Според Димов и двата завода могат да започнат работа в началото на следващата година.
Малко централи на биомаса хванаха последните високи цени
в. Капитал Daily
При преференциална цена средно от 450 лв. за мегаватчас биоцентралите струват на НЕК около 200 млн. лв. годишно. Само осемдесет централи на биомаса успяха да хванат последния влак на преференциалните цени в енергетиката. Привилегията окончателно отпадна от 1 януари тази година освен за най-малките покривни фотоволтаични инсталации, които обаче са блокирани по административен път. Така биомасата, която в последните две години се превърна в една от най-примамливите инвестиции, окончателно загуби привлекателността си със започването на 2016 г. Атрактивната за повечето инвеститори преференциална тарифа вече не съществува и решените да се занимават с подобен бизнес ще трябва да оцеляват на пазарен принцип. Те обаче едва ли ще са много.
В края на 2015 г. след сериозна лобистка съпротива основно от ДПС парламентът одобри премахването на преференциите за централите, правещи енергия от оборски тор. Преди това през март бяха отменени и високите цени за всички останали централи на биомаса над 1.5 мегавата. Така много започнати проекти и такива, които са почти напълно завършени, не успяха да се възползват от високата цена.
През 2015 г. синдиците са събрали едва 1.5% от липсващите пари в КТБ
в. Сега
По-малко от 1.5% от 4.2 млрд. лв., колкото е по официални данни дупката в КТБ, са успели да съберат през 2015 г. синдиците на банката. Общата сума е 61.89 млн. лв., показват сметки на база на седмичните им отчети. Първият доклад за събрани суми по кредити на действащи фирми, компании в несъстоятелност и физически лица бе оповестен през май миналата година. През септември синдиците са върнали в банката най-много – 29.9 млн. лева.
Въпреки че се натрупаха немалко данни и списъци, остава неясно каква част от всички кредити, отпускани от КТБ, са абсолютно несъбираеми. Наскоро синдиците публикуваха данни за необезпечените и недобре обезпечените заеми, за клиентите, ползвали специални лихвени условия и за суми, които кредитирани от банката лица са заемали на „трети лица“. Според данните необезпечени заеми са получили фирми, свързани с банкера Цветан Василев и с депутата от ДПС Делян Пеевски, държавни компании, офшорки.
ГЕРБ се е добрала до властта след щедра кампания
в. Сега
ЕРБ е единствената партия, която е завишила разходите за парламентарния вот през 2014 г. спрямо проведения година по-рано, сочат данните на Сметната палата. Вчера институцията оповести доклада си за кампанията от последните парламентарни избори. Сравнителните данни спрямо 2013 г. показват изключителен контраст – партията на Бойко Борисов значително завишава разходите си, докато другите политически сили осезаемо ги свиват.
На изборите през 2014 г. ГЕРБ е провела кампания за 2.8 млн. лв. Предната година харчовете й са били 1.9 млн. лв. И в двата случая парите са от държавната субсидия. През 2013 г. ГЕРБ не увеличи депутатите си, затова обяснението на увеличения разход не е в нарасналото държавно финансиране. Анализатори смятат, че ръстът се дължи на спестени от минали години средства от хазната.
Учители на прицел
в. Стандарт
В последните седмици сме свидетели на ескалация на проблемите с бити и малтретирани учители. Както от родители, така и от самите ученици. И при това далеч не всички подобни случаи добиват публичност. Просветният министър Тодор Танев вече постави въпроса за криминализирани на посегателствата над преподаватели. Всъщност подобна възможност има и сега в Наказателния кодекс. Просто много от учителите така и не подават жалби за тормоза, на който са подложени. А при други той остава невидим.
65 на сто от българските учители са жертви на тормоз. Предимно психически. Това сочи проучване, проведено от Синдиката на българските учители, разказа за „Стандарт“ неговият лидер Янка Такева. Синдикалистите периодично правят изследвания за това на какво насилие са подложени преподавателите в класните стаи.
Пенсионерските кредити хит до февруари
в. Новинар
Заеми, специално съобразени за пенсионери, са сред хитовите предложения на банките и кредитните дружества от началото на януари до средата на февруари.
Най-популярните предложения са тези за по-ниски лихви за погасяване и дълги срокове, показа проверка на „Новинар”.
„Различното при тези кредити е, че са съобразени с по-ниските доходи на възрастните хора, но въпреки на пръв поглед изгодните условия задължително се запознайте с всички тях подробно, за да не се окажете разочаровани или на голяма финансова загуба”, предупредиха финансовиексперти.
Понякога лихвите за погасяване са наистина ниски, но за да ви отпуснат заема, има допълнителни изисквания, като например да посочите поръчител, допълниха специалистите. Освен това внимателно изчислете каква ще бъде лихвата, преди да теглите пари.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)