Мари Жорж пред в. Труд: В мрежата личните данни не са достатъчно защитени
– Г-жо Жорж, кое според вас трябва да е с приоритет в интернет – свободата на изразяването или опазването на личните данни?
– Опазването на личните данни е не много добър израз, идващ от моите германски приятели, които го използваха за пръв път. Във Франция ние използваме термини като компютърни или информационни свободи. Причината е, че тези неща са свързани с личния ви живот. Ако сте абонирани за политически вестник, това има отношение към политическите ви права, ако използвате мобилния си телефон, операторът ви знае къде се намирате и това е свързано със свободата ви на придвижване. Цялата тази информация се отнася или към свободата и личния ви живот, или към упражняването на други ваши човешки права. Принципите за защита на личните данни защитават и други ваши права – легитимни цели на обработването, пропорционалност – без прекалено много данни, само това, което е необходимо, запазване на данните само за необходимото време. Гугъл съхранява информацията за личните ви предпочитания и за това какво търсите от няколко до 12 месеца, а не трябва да го правят по-дълго от периода, за който сте се съгласили. И ако ги съхраняват по други причини, те трябва да ви питат всеки път, но не го правят или го правят постфактум и го усложняват.
– Как големите технологични компании използват информацията, която имат за потребителите си?
– Обикновено телеком операторите не правят нищо. Но преди години след една терористична атака ЕС взе решение те да съхраняват не всичко, а така наречените метадейта – следите от интернет активността, кой на кого се обажда и други такива. Защото много по-важно е с кого си във връзка, отколкото какво точно говориш. И периодът за позволеното съхранение е между няколко месеца и 2-3 години в зависимост от националното законодателство. Само че Съдът на ЕС в Люксембург отхвърли това решение, защото то е непропорционално – не може априори да искате да пазите толкова дълго време толкова огромен обем от информация. И в момента никой в ЕС не желае да повдига този въпрос.
– Колко разпространена е практиката да се филтрира съдържанието на електронната поща и евентуално личните разговори с цел таргетиране чрез индивидуализирана реклама?
– Уебсайтовете могат да ви изпращат т.нар. бисквитки и с тяхна помощ да проследяват дейността ви чрез техния сайт или през други. Европейска институция, която се занимава със защита на личните данни, каза на Гугъл, че практиките им с gmail не са честни. Но подобни проблеми има и с фейсбук – с листата с контакти например. Знаем от години и за софтуера, който използва т.нар. задна врата, за да получи достъп до вашия компютър.
Преди шест месеца имах две мисии в Тунис и Мароко. Колкото по-нависоко в йерархията бяха хората, с които разговарях, толкова по-малък бе размерът на мобилните устройства, които те използваха. Министрите нямат смартфони, защото те не са сигурни устройства. Интересно, нали? Дори министърът на технологиите не разполагаше с такъв.
– Според вас новите технологии ни правят по-уязвими?
– Да, за момента изобщо не сме в безопасност. Вероятно едно от решенията на проблема е високото ниво криптография – за правителствата това не е добре, но ние трябва да се защитаваме от недобросъвестни хакери. „Репортери без граници“ например прави обучения за това как да бъдем в безопасност онлайн. От Сноудън разбрахме, че някои продукти за криптиране са били повредени нарочно и не са били толкова добри за колкото сме ги смятали. Така че днес сме в лоша позиция.
Терористите и хората, които си служат с насилие, имат по 10 сим карти. След всички атаки с дронове, които убиха част от тях, те знаят как да се предпазват от технологиите. Ние обаче не знаем чак толкова добре.
– Мога ли да си купя от компаниите, които се занимават със събиране и агрегиране на данни, освен информация за потребителските навици на дадена таргет група и лична информация за някого, от когото се интересувам? Доколко двете неща вървят ръка за ръка?
– Обикновено това не е позволено, поне не и в нашата демокрация. Трябва да имате законови правомощия, за да придобиете такава информация. Добре е да се знае, че в Европа не съществува собственост върху личната информация. Спамът е един друг много сериозен проблем. Компаниите харчат много повече пари, за да се справят със спама, отколкото за предоставянето на услуги като доставка на обикновените съобщения. Може би има 10 пъти повече спам, отколкото нормални съобщения между потребители. Вие не го виждате, защото се вземат мерки да е точно така. Това означава, че писмата, които получавате, се обработват. Законово погледнато, те не би трябвало да се филтрират и да се обработва съдържанието им, но днес е прието това да се прави заради по-голяма сигурност.
– Ако искам да видя с какви данни за мен разполагат фейсбук и Гугъл, какво трябва да направя?
– Те не казват с какво точно разполагат, но понеже днес има голям натиск от много места, можете да ги накарате да изтрият всичко, с което разполагат за вас. Впрочем скоро ще бъде приет регламент, с който социалните мрежи се задължават да прехвърлят от една платформа на друга – при желание от ваша страна – съдържанието и данните ви. По същия начин един и същ мобилен номер се прехвърля между различните телекоми.
За момента интернет компаниите не ви казват какви данни имат за потребителските навици и за това какво харесвате и какво не, пък и хората не ги питат особено често. Ще ви кажа, че във Франция съществува закон клиентите на банките да имат право на достъп до досиетата, които финансовите институции правят за тях. Хора, които се занимават с опазването на лични данни, са ми казвали, че служителите на банка смятат, че разполагат с метод, чрез който прогнозират с голяма точност кога някой ще почине единствено въз основа на данните, с които разполагат за него.
– И един философски въпрос – прави ли интернет човека по-свободен, или по-скоро фрагментира обществото?
– Това е много интересно. Ако вземете едно семейство, което живее разделено в различни части на света, интернет им позволява да се виждат, срещат и говорят. Така мрежата запазва отношенията. Ще ви посоча обаче и обратната ситуация – каните на вечеря семейство и роднини – различни хора на различна възраст. И ако има няколко поколения, всички млади около 20 години започват за си чатят с приятелите си по телефона и вече не им пука за семейната среща. Така че е сложно. Преди няколко дни една млада дама говореше за хората, с които е свързана в интернет, като за приятели. Тази технологизация на общуването… човешките отношения и без това са толкова сложни. Хората се обединяват около определен интерес и тема и те може да са от няколко страни. Но ако те не се виждат лице в лице и не се канят един друг на гости… Да не говорим, че ако не използваш интернет и мобилен телефон, се превръщаш в малко странен за останалите.
Мари Жорж е независим експерт в областта на човешките права и защитата на личните данни. Икономист по образование, тя е работила във френската служба за защита на личните данни и в Европейската комисия. Участвала е в изготвянето на две европейски директиви за защита на личните данни и в изготвянето на препоръки на Съвета на Европа по същата тема.
Интервю на www.trud.bg
Каква е вашата реакция?
