Image_5165220_126Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова получи специалната награда – грамота и медал на Фондацията Андерс Чидениус, и на Асоциацията на Института Чидениус за приноса на ЮНЕСКО и за нейния личен принос за свободата на словото и медиите в борбата срещу насилието и екстремизма.

„Свободата на словото и свободата на медиите са сред най-важните ценности и постижения на съвременните демократични общества“, заяви Ирина Бокова при връчването на наградата.

Водена от това убеждение, тя обяви неотдавна известната британска журналистка и международен кореспондент на CNN Кристиан Аманпур за посланик на добра воля на ЮНЕСКО по въпросите на свободата на словото и сигурността на журналистите.

С най-големи шансове да стане първата жена начело на ООН

Бившият външен министър на България Ирина Бокова, която е втори мандат ръководител на ЮНЕСКО, е с най-големи шансове да стане първата жена начело на ООН, но правителството в София изглежда не я подкрепя напълно, отбелязва в преглед на кандидатите за стола на Бан Ки-мун дипломатическото издание diplomatmagazine.com, цитирано от novinite.bg.

Докато мнозина наблюдават марша на Хилъри Клинтън към Белия дом, по-мащабна и политически интригуваща кампания се води за поста на Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, който в края на 2016 г. може за първи път в 70-годишната история на организацията да бъде зает от жена и така да се разчупи един от най-високите стъклени тавани в политиката, пише авторката Венетия ван Кюфлер.

Кандидати от Източна Европа досега не са заемали тази позиция и следващата година за първо път от 1945 година насам се отваря историческа възможност за региона да се разположи на най-високата дипломатическа сцена.

В поместените профили на кандидатите се подчертава, че Ирина Бокова е начело на колоната – The Front Runner.

Нейната кандидатура беше официално подкрепена от предишното българско правителство и от настоящия премиер на страната това лято.

Бокова изглежда се радва на подкрепа сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, констатира авторката. От седалището си в Париж тя има директна връзка с Ке д’Орсе и с френския президент Франсоа Оланд, който я представи с Почетния легион това лято. При неотдавнашното си посещение в Пекин, тя бе лично посрещната от китайския президент, чиято съпруга е посланик на добра воля на ЮНЕСКО.

След това посещение заместник-министърът на образованието и председател на Китайската национална комисия за ЮНЕСКО публично подкрепи кандидатурата на Бокова за генерален секретар на ООН, наричайки я „силен кандидат“ и „изключителен лидер.“.

Вашингтон, който намали финансирането на ЮНЕСКО, след като Палестина се присъедини към организацията през 2011 г., сега изглежда податлив на Бокова. По време на неотдавнашното посещение в ЮНЕСКО в Париж държавният секретар Джон Кери топло похвали нейното ръководство и тя беше единственият представител на ООН, поканена от президента Барак Обама да говори на срещата на върха, която той свика за борба с насилието и екстремизма през септември в Ню Йорк.

Близо до Лора Буш, Бокова бе публично одобрен от Марджъри Марголис, добре известен лидер на американското движение за овластяване на жените, която е и свекърва на Челси Клинтън. Друг лидер на Демократическата партия в подкрепа на кандидатурата й е губернаторът Бил Ричардсън, бивш посланик на САЩ в ООН и един от първите влиятелни демократи, застанали зад президентската кампания на Барак Обама през 2008. Миналия месец президентът на Световния еврейски конгрес Рон Лаудер, заедно с председателя на израелския Кнесет Юли Еделщайн публично я похвали заради позицията й срещу опитите за прекласифициране на Стената на плача от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.

Бокова изглежда е приемлива и за Русия. Съучечка на руския външен министър Сергей Лавров в Държавния институт за международни отношения в Москва, тя беше единственото официално лице, поканено да придружи Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун на срещата му с президента Путин по-рано тази година.

Основната заплаха за кандидатурата на Бокова всъщност може да дойде от дома й в София, където подкрепата на правителството изглежда не е напълно сигурна, заключва Ван Кюфлер, след което представя и другите две кандидатки: вицепремиерът на Хърватия и министър на външните работи от 2011 г. насам Весна Пусич и еврокомисарят и вицепрезидент на ЕК Кристалина Георгиева.

Докато хърватската кандидатура за авторката е предизвикателство (The Challenger), втората българска кандидатура е поставена извън състезанието (The Outrider), въпреки подкрепата от президента на ЕК Жан-Клод Юнкер, който обаче не е склонен да се ангажира публично.

В САЩ основният поддръжник на Георгиева изглежда е милиардерът Джордж Сорос и неговата мрежа „Отворено общество“. Георгиева лично получи награда от Сорос през октомври 2014 г., а Сорос при посещение в Брюксел за пореден път се срещна с нея насаме през юни 2015 г. Бившият ръководител на фондация Сорос в София, посланик Стефан Тафров, който в момента е български постоянен представител в ООН, е известен в дипломатическите кръгове като активно водещ кампания за нея в САЩ.

Георгиева ще трябва да събере подкрепа извън Брюксел и общността Сорос. Фактът, че тя не говори френски, макар да е от пет години в Белгия, не я представя добре в Париж. Съмнително е Кремъл да се съгласи официален комисар на ЕС да бъде избран за генерален секретар на ООН по време, когато са в сила санкции, освен ако не се направи съществено рестартиране на отношенията между ЕС и Руската федерация. Липса на дипломатически опит и контакти в ООН може да се окаже основна пречка за кандидатурата на Георгиева, добавя авторката на анализа.