Връчиха наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“

Мария Милкова от Нова телевизия взе голямата награда „Валя Крушкина – журналистика за хората“

Голямата награда на четвъртия годишен конкурс „Валя Крушкина – журналистика за хората“ взе Мария Милкова от Нова телевизия за материал, посветен на прочутия учител по физика Теодосий Теодосиев. Церемонията по награждаването в различните категории се състоя по традиция в Първо студио на БНР снощи.

Наградата „Млад журналист“ спечели Благой Цицелков от БНТ, a в категорията „Онлайн медия“ отличена е Татяна Ваксберг, автор на „Дойче веле“.

Призът за печатни медии взе Росен Босев от „Капитал“, а като снимащ журналист беше отличен Недялко Данов.

В категорията „Радио“ е отличена Елеонора Тахова от БНР Благоевград, а в „Телевизия“ – Вероника Димитрова от „Нова“.

Поименният фонд „Валя Крушкина“ e част от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и е създаден на 1 септември 2012 от брат й Венцислав Крушкин и Вирджиния Владимирова, в памет на журналиста от БНТ Валентина Крушкина. Част от фонда са и годишните награди „Валя Крушкина – журналистика за хората“.

Ракът се оказа по-силен от популярната репортерка от „По света и у нас“, която си отиде без време, за по-малко от 3 месеца през 2012 г.

Валя Крушкина дори не подозирала, че тялото й може да е покосено от чумата на XXI век – рака. Денят й от години започвал и завършвал по един и същи начин, предимно в работа, среща с приятели, безкрайни разговори и тихи вечери в родната й къща в софийското село Железница.

За болестта си научила през пролетта на 2012 г. , малко след като от този свят си тръгнал колегата й Александър Авджиев – бащата на сутрешния блок на Канал 1 – „Добро утро“. Рутинен лекарски преглед констатирал, че здравословното състояние на журналистката не е никак добро. Последвала серия изследвания, а накрая и лечение.

Колегите й разказват, Валя не губила нито ден. Веднага подала документи за постъпване в истанбулска клиника, където преди това неуспешно бил лекуван Авджиев. Крушкина вярвала, че всеки си има собствена съдба и нито за миг не допускала, че престоят й там може да се окаже фатален. За съжаление лекарите не могли да я спасят. Оказало се, че болестта й е в силно напреднал стадий и медицинските процедури са безсилни да й помогнат. Издъхнала в клиниката, далеч от приятели, колеги и роднини…

„Не се е оплаквала никога от нищо. Истински работохолик, откликваше на всеки зов за помощ и умееше не само да изслушва хората, но и да се сприятелява с тях. Водеше битки с монополите от парното, енергетиката, икономиката.