Съветът за електронни медии да бъде закрит, предлагат депутати. Несменяемият шеф на СЕМ високомерно отказа да приеме критиките срещу регулатора. Според него политиците ръсели празни лозунги срещу институцията, с която сякаш се е сраснал през последните години. А нима повечето от становищата на СЕМ не са празни лозунги и нищо незначещи хвърчащи документи?
СЕМ попада в общественото полезрение обикновено с хленча си за по-голям бюджет, недостатъчно експерти, които да наблюдават медиите и… с папионките на Георги Лозанов. Всички, като чуят СЕМ, си представят Георги Лозанов. И обратното. Даже май почти никой не си спомня какъв бе Лозанов преди ерата си в СЕМ. Затова е и логично да брани всеотдайно крепостта, която е окупирал.
На теория звучи логично държавен орган да упражнява контрол над словоблудстващите журналисти. Да има кой да спре безумни реклами, несъдържателни клипове, антихуманни изявления, насаждащи омраза предавания… Обикновено обаче членовете на СЕМ се оплакват, че правомощията им били силно ограничени и не можели да вземат мерки срещу някои от регистрираните нарушения. Становищата им често потвърждават обществените настроения. Изненади обикновено няма.
СЕМ е замръзнал в миналото, а медиите се превръщат в пошло шоу на кича, без да има кой да ги санкционира. СЕМ не е достатъчно „електронен“ – не следи онлайн сайтове, камо ли профилите на радиа, телевизии и агенции в социалните мрежи. В сайта му решенията се качват със седмица закъснение, протоколите от заседания чакат по две седмици… Дали е време за закриване или по-скоро за осъвременяване на СЕМ, определено някой зако-нотворец трябва да помисли по въпроса.
Дата: 30.10.2015 00:01
Източник: Любословие по в. Дума – стр. 12