Епичната трета срещу между Али и Фрейзър в Манила ги прати във вечността
Мохамед Али лъсна върху корицата на популярното американско списание „Спортс Илюстрейтид“ за 39-и път този месец, ознаменувайки поредното му признание, след като изданието кръсти на негово име своята „Награда за спортно наследство“. Новината бе обявена миналата седмица по случай годишнината от прочутия двубой „Трилърът в Манила“ с Джо Фрейзър, който 40 г. по-късно не е загубил нито капчица блясък.
На корицата младият великолепен Али е застанал в безсмъртната си бойна поза, като светлосенките подканват за помирение между красотата на имиджа и първичната природа на обекта. Умело подбрана, снимката отразява дълбокото значение на историческата кариера на Али.
Той е дете на своята епоха, както бунтуващата се и протестираща младеж на 60-те, многобройните борци за права, рок движението, огромните коли, гълтащи евтин бензин, и Мартин Лутър Кинг. Задаваше се огромна вълна – и Али, известен преди това като Касиус Клей – се оказа на нейния гребен. Репутацията му беше окаяна, той беше „човекът, когото обичате да мразите“ и едва по-късно вече „Най-великият“.
Когато Али беше лишен от шампионската титла и боксовия лиценз заради отказ да постъпи в армията на САЩ, Фрейзър, станал шампион в отсъствието на Али на ринга, му давал пари чрез своя мениджър, молел за него президента Никсън и сам неведнъж подчертавал, че не се смята за най-добрия, докато не пребие Али.
Приятелите весело преговаряли и планирали различни пиар акции. Али крещял в залата срещу Джо, а Фрейзър звънял в студиото, докато Али давал интервюта в ефир. Скоро на това обаче бил сложен край.
През 1971 г. договорът е подписан и Али се обявява за враг на Джо Фрейзър през следващите 5 г. През тези пет години те се срещат три пъти. В първия бой Фрейзър тръшва Али в тежък нокдаун и печели по точки. Три години по-късно Али се реваншира и открива пред себе си пътя за възвръщане на короната. Той нокаутира Джордж Форман, който година по-рано се оказва прекалено голям и силен за Фрейзър. Оказвайки се отново на върха, Мохамед открива, че следващият му опонент е старата му „дружка“ Джо Фрейзър.
Боят на арена Araneta Coliseum в столицата на Филипините е финалният акорд на войната, продължила от 1971 г. Кадилаци и линкълни, с които пристига екипът на Али, с мъка си пробиват път през хорските тълпи, докато Джо Фрейзър пристига със самолет и се настанява в хотел „Хаят“ почти незабелязано.
При първото си интервю за пресата Али изважда от джоба си („Откъде ли, по дяволите, я беше взел?“ – спомня си Ферди Пачеко от екипа му) малка гумена фигурка на горила с думите: „Ще има убийство, ужас и трилър, щом се добера до тази горила в Манила.“ И започва да налага горилата с думите: „Здрасти, Джо, горила – вече сме в Манила!“. После някой донася еднометрова кукла на маймуна в тренировъчната зала и Али пребива и нея. Сякаш това е недостатъчно, той отива на тренировката на Фрейзър, и от балкона започва да го оскърбява, след което го замерва със стол. Ден преди боя в хотела заплашва Фрейзър с пистолет – който впоследствие се оказва играчка, но на Фрейзър не му е до шеги. Али така и не си признава, че върши това, за да заглуши собствения страх, да получи увереност и да лиши от нея съперника.
На 1 октомври 1975 г. в 10.45 ч. (мачът се предава в цял свят чрез спътник и това е оптималното време за Европа и САЩ) прозвучава първият гонг. Сред свистящи удари, крошета и ъперкути Али е по-бърз, но Фрейзър постоянно съкращава дистанцията и завира Али във въжетата. Скоро Али вече не е „пърхаща пеперуда“ (танцът с краката той копира от Шугър Рей Робинсън) и приема боя. Джо удря жестоко и избирателно – след серия ъперкути около сърцето и черния дроб той пренася огъня по етажите – нагоре, в главата, и Али е принуден да натиска шията му надолу. Забранен прийом, но цената на победата е прекалено висока. Али знае, че Фрейзър не е млад, скоро ще му свърши кислородът и той ще забави действията си. Подхвърля му: „Джо, казаха ми, че вече си свършен!“.
Фрейзър му нанася ляво кроше, с което едва не му отнася главата, и отвръща: „Излъгали са те, шампионе!“. В 13-ия рунд двубоят се превръща в истинска касапница. Дясното око на Джо се подува, хематомът се запълва с кръв и той не вижда ударите, които попадат в целта от тази страна. Али изглежда малко по-добре, но всеки удар може да прекъсне последната нишка, свързваща главата му с централната нервна система. След 14-ия рунд Али се прибира с несигурни крака в ъгъла. „Махни ги!“ – казва той на Анджело Данди, показвайки ръкавиците. Не иска да продължи, готов е да се предаде. В противоположния ъгъл на ринга Джо вдишва тежък горещ въздух, в който има повече кръв, отколкото кислород, и чува треньора си Еди Фич: „Всичко свърши, синко. Никой няма да забрави какво направи днес.“ Джо бе хвърлил прекалено много сили. Прекалено много ненавист. Прекалено много драма. Ъгълът не пуска Фрейзър в 15-ия рунд.
След срещата Али привиква сина на Джо, Марвис Фрейзър, и го моли за прошка заради всичко, което е казал на баща му преди боя. Али намира сили да се извини на Джо едва през 2001 г. „С Пеперудата преживяхме много емоции. Но аз му простих. Трябваше да го сторя. В сърцето ми останаха белези и аз години наред мечтаех и той да почувства болката… Време е да приключим с това. Ние бяхме нужни един на друг, за да ви представим един от най-великите двубои в историята“ – сподели приживе Джо Фрейзър, който се спомина преди 4 г. на 67 г. .
Миналия месец във Филаделфия бе открита 5-метрова негова статуя, изобразяваща лявото кроше, с което легендата приспа Али в първия мач. Страдащият от болестта паркинсон Мохамед Али, вече почти неспособен да говори и да се придвижва самостоятелно, сам стана паметник и жив спомен за „Трилъра в Манила“. Печален монумент на ненавистта, жестокостта и нечовешката воля. На церемонията миналата седмица той бе придружен от други боксови величия – Лари Холмс и Джордж Форман. „Навремето никога не съм си представял, че човек, който ме е бил така, ще ми стане толкова близък“ – сподели Пастора.
Сред присъстващите беше и баскет звездата Шакил О’Нийл: „Понякога си мисля, че сънувам. Като дете не съм и мечтал, че ще седя до такъв велик шампион във важен момент.“ Някои специализирани медии свързаха годишнината от Thrilla in Manila с края на бляскавата кариера на Флойд Мейуедър. Шампионът сложи край, но дали някога ще бъде почитан като Мохамед Али? Боксът се промени, вече не е толкова опасен и интересът в коронната тежка категория спадна. Мейуедър, истински бизнесмен за разлика от Али, Фрейзър и Пастора, никога не е изпитвал и няма да изпита чувството, че е близо до смъртта на ринга. А мултимилионният му мач срещу Мани Пакиао в Лас Вегас едва ли ще бъде честван като „Трилърът в Манила“.
Кевин Гарсайд, в. „Индипендънт“
Дата: 07.10.2015 09:00
Източник: Luboslovie.bg по gol.bg
