Професионалните разсъждения на политолог д-р Кирил Аврамов.
На хоризонта отново се задават решаващи избори и политици, социолози и политолози за сетен път се стараят да отгатнат какво се случва в масовото съзнание, за да се изпълнят замислените предизборни стратегии и да получат максимално добри изборни резултати. Дотук – нищо необичайно или непознато. Необичайно ниски, с малки изключения, обаче са нивата на доверие в официалните институции, както и в елитите начело на водещите политически партии. Има перманентен дефицит на доверие в собствените силни на деня, поради съмнения за споразумения, компромиси и игри на тъмно, не без сериозно основание.
Конвенционалната мъдрост на социалните науки гласи, че здравословните дози скептицизъм всъщност са добри за демократичния процес, понеже би следвало да служат като един вид антидот срещу всякакви екстравагантни и демагогски идеи, способни да докарат обществата си до ръба на пропастта. В нашенската действителност обаче съществува друга „невидима“ опасност, която следва да тревожи всички нас, които искаме обществената траектория да бъде предвидима и прозрачна или с други думи – стабилна и еднозначна в посока реформиране и осветляване на най-тъмните кътчета от местната обществена среда.
В какво се състои тази „невидима“ опасност? Става дума за комбинацията от отчайващо ниското доверие в политическата класа и ръководените от нея институции, скъсването на живата връзка между елити и не-елити и търсенето на алтернативни обяснения за случващото се наоколо от страна на обикновените граждани. С други думи, подобна комбинация води след себе си реалната опасност от масово разпространение на теории на конспирацията сред не-елитите, с цел изграждане на собствена обяснителна координатна система за случващото се.
Основният аргумент в тази посока е, че при наличието на уникална ерозия на общественото доверие, ниско качество на демокрацията и управление, както и липсата на ангажимент и систематични усилия от страна на политическите и икономическите елити да развенчават тези теории ставаме свидетели на т.нар. ефект на разлива (от англ. spillover effect) върху широките слоеве на обществото, а не само до ограничените маргинализирани групи, както се смяташе досега.
Освен това подобен „разлив“ дава отражение и върху политическата социализация и поведение на тези, на които предстои да застанат пред урните за първи път, както и на тези, които отново ще предпочетат да отидат за гъби. Това е влиянието на опростенческите и бомбастични пропагадни наративи тип „черно и бяло“, „добри и лоши“, „чистият и непокварен не-елит и корумпираната върхушка“, пакетирани ведропанелни и лесносмилаеми послания. Те неминуемо се превръщат в огромно изкушение за подкрепа на вилнеещия популизъм във всичките му разцветки и обертонове или подтикват към усилено търсене на нови разновидности на Boletus edulis (обикновена манатарка) в изборния ден с цел вътрешна миграция или бягство от реалността, „за да не се легитимира статуквото“.Когато разглеждаме генезиса на т.нар. теории на конспирацията, трябва да отбележим, че в по-ранни изследвания от 70-те и 80-те години на миналия век, провеждани сред обществата в Западна Европа и САЩ, се наблюдават резултати, които подкрепят извода, че конспиративните теории са психологически проблем, който всъщност засяга една сравнително малка фракция от съответните общества.
Тази фракция винаги е била склонна да вярва, че заобикалящите сложни политически, социални и икономически феномени могат да бъдат най-ефективно обяснени с добре прикритите от широката публика машинации на малка и невидима група, която контролира не само националните, но и световните дела. Поредицата от „виновниците“ е безкрайно дълга и пъстра, но само за илюстрация ще спомена милюминатите, евреите, йезуитите, Трилатералната комисия, Билдербергите, съветските,израелските, английските и разбира се американските тайни служби. Не бива да забравяме института „Тависток“, рептилите, анунаките и разбира се масоните. Впоследствие масовата поп-култура успява сериозно да капитализира върху тази митология (справка Дан Браун и подобни нему напр.), но не само издателствата и Холивуд напипват пулса. Същото се случва и с радикално настроени политически контра-елити които капитализират популистките си идеи върху все по-масовите „обществени истерии“ за да се изкачат на политическата авансцена.
Едва в началото на новия век става ясно, че разпространението на подобни „всеобхвхатни теории“ обясняващи всичко в два слогана, и „очевидни истини“ е достигнало далеч над предела на нормалната патология и се е превърнало впатологична нормалност(по перифраза на политолога Кас Муде), като „бръснача на Окъм“ е започнал сериозно да ръждясва. Сега обратно към по-близки нам ширини, при сходни изследвания за разпространението на теориите на конспирацията сред населението в Централна и Източна Европа преди две години, резултатите демонстрират, че в сравнение с тези в Западна Европа, при нас преваленцията и обхватът са меко казано смущаващи.
С други думи, бръснача на Окъм е направо пред счупване.Бедата в случая не са самите резултати, а опасността от приемането с широко отворени обятия на „съпътстващи“ идеи и идеологеми, свързани с радикалния популизъм като ксенофобията, антисемитизма и ислямофобията в „пакет“, елегантно поднесен на разочарованите електорални единици от политически опортюнисти украсени в различни партийни разцветки. В българския случай добавете и прословутия нашенски фатализъм и ще получитемасово разпространение на обяснителните „опорни точки“ предавани от уста на уста по пейките в парковете, обясняващи намеренията и действията на вилнеещите „соросоиди“, съсипания климат заради кемтрейлс и HAARP, методично следвания план за унищожението на българите „Ран-Ът“, детайлите на тайните операции на МОСАД / ЦРУ / КГБ в Лудогорието примерно, ГМО-заверата за изтравянето на почвата, крипто-комунистите съсипващи всичко, дори и нередовното подаване на ток и вода с цел саботаж на местните жители. Всичко това би изглеждало комично, по смисъла на пре-предаването на информация по схемата ЕЖК („една жена каза“), „монументалните“ литературни творби, пълни с „прозрения“ на Волен Сидеров от типа „Бумерангът на злото“ и „Българофобия“ и закритите събрания на партийните ядки по села и паланки, но как ви изглежда следното твърдение: „…Кандидатирам се, защото се смятам за човек с ресурс. София е бастион на конформизма. Ние, за да имаме успех, трябва да се преборим с тази психология. Популисткият десен конформизъм, който ни залива от 90-а година насам. Идеологията на реститутките и антикомунистите, на новата уж демократична буржоазия. Конформизъм на армията от чиновници, които просто си пазят местата. Армията от политически активисти на всички партии, които са срещу БСП. Армията на прозападните, проамерикански и просоросоидни фондации. Битка за масовия работещ човек, който иска да живее подредено и сравнително сигурно….“, изречено от….софийския кандидат-кмет Михаил Мирчев, номиниран от…Българската социалистическа партия, която в своя Устав приет и допълнен на 48-ия си Конгрес през април 2015 година, в чл. 8 твърди, че е „…масова партия, която обединява единомишленици – социалисти от всички социални слоеве, независимо от социално, образователно и имуществено положение, пол, етнос и вяра“. С други думи, масова партия претендираща да бори популизма?!Апропо, помните ли изводите направени по-горе за „ефекта на разлива“?
Любословие по http://www.dnevnik.bg/
