Денят 17 юни в българската история

admin

Ботевите четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото са заловени на тази дата 1876 г. На 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. На тази дата през 1897 г. е роден политикът Трайчо Костов. Завършва Школата за запасни офицери и СУ” Св. Климент Охридски” , изучава френски, немски, руски, английски език и стенография. Трайчо Костов е член на БКП от 1920 г., на ВКП (б.) – от 1930 г. Работи като стенограф в Народното събрание (1918 г.-1921 г.).

Сътрудничи на “Работнически вестник”. Участва в подготовката на Септемврийския селски бунт през 1923 г. Осъден е на 8 години затвор през 1924 г. и е амнистиран през 1929 г. до 1931 г. е в Москва. От 1931 г. е член на ЦК на БКП. Ръководител на парламентарната група на Работническата партия. Емигрира отново в СССР (псевд. Ф. К. Спиридонов), където работи в Коминтерна, преподава в Москва. Завръща се в България през 1934 г. заедно със Ст. Димитров-Марек и Г. Дамянов. Заминава за трети път в Москва през 1936 г., където е политически съветник на В. Пик. Завръща се през 1938 г. Секретар е на ЦК на БРП до 1942 г., когато е осъден на доживотен затвор до 7 септември 1944 г. През 1945 г. е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК на БКП. От 1946 г. е първи заместник-председател на МС и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси към МС. През 1949 г. необосновано е обвинен в антидържавна дейност и осъден на смърт. През 1956 г. е частично реабилитиран. През 1989 г. е взето решение за пълна политическа реабилитация.

1934 г.

Умира Руси Христов Лудогоров. Той е български офицер, от 1915 г. е полковник. Роден е на 20 март 1869 г. в Разград. През 1890 г. завършва Военно училище в София, през 1897 г. и Артилерийската инженерна школа в Торино, Италия.

Като младши офицер служи в артилерията. След като завършва образованието си в Италия, служи като старши офицер в телеграфната дружина (1900 г.), командир на рота във 2-ра интендантска дружина (1901 г.) и завеждащ специалната част на 2-ра помощна дружина. През 1904 г. служи в щаба на войската и след това като дивизионен инженер във 2-ра пехотна Тракийска дивизия (1908-1909 г.). В периода 1909-1910 г. е завеждащ учебната команда на телеграфната дружина.През май 1911 г. е назначен за началник на флота. Командва флота по време на цялата Балканска война (до 1913 г.). През 1914 г. е командир на 1-ва планинска дружина . По време на Първа световна война (1915-1918 г.) командва ЖП дружина (1914-1916 г. ), началник е на Управление „ЖП съобщения“ (1916-1918 г.) и командир на ЖП бригада (1919 г.), след което е уволнен от армията. Изследва бойната дейност на инженерните и ЖП войски по време на войните.

2013 г.

Президентът на Република България връчва „Орден Стара планина“ първа степен на Карел Кристиан ван Кестерен, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Нидерландия в Република България.

2010 г.

Президентът на Република България връчва „Орден Стара планина“ на:

1. Валентин Димитров – първа степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“

2. Валери Григоров – първа степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“

3. Мария Гроздева – първа степен „за изключително големите и? заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“

4. Артеник Агоп Арабаджиан – втора степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“

2009 г.

Президентът на Република България връчва „Орден Стара планина“ първа степен на:

1. проф. Александър Джеров „за изключително големите му заслуги за развитието на политическите и обществените отношения в Република България и по повод 80 години от рождението му.“[

2. Калоян Махлянов „за изключително големите му заслуги за развитието на българо-японските отношения.“

3. Александър Янков „за изключително значимите му заслуги за развитието на българската наука и по повод 85 години от рождението му.“

2002 г.

От 17 – 18 юни президентът Георги Първанов е на посещение в Словакия, където разговаря с президента Рудолф Шустер.

Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в село Сирищник, Пернишка област. Завършва средно образование в Математическата гимназия в Перник през 1975 г. През 1981 г. завършва „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. работи като учител в София. Член на БКП е от 1981 г. Научен сътрудник в Института по история на БКП – 1981 г. През 1988 г. става доктор на историческите науки. От 1989 г. е старши научен сътрудник II степен. От февруари 1992 г. до декември 1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически проучвания на Висшия съвет на БСП. Член е на Съвета на директорите на „Дума прес“ от януари 1996 г. От декември 1991 г. е член на Висшия съвет на БСП. От юни 1994 г. е заместник-председател на ВС на БСП. Председател на ВС на БСП е от декември 1996 г. В периода 1994-1996 г. е ръководител на Комисията по националния проблем и етническите взаимоотношения към ВС на БСП. През 1996 г. е ръководител на предизборния щаб на кандидата за президент на коалиция „Заедно за България“ Иван Маразов. От февруари 1997 г. е председател на Предизборния център на БСП.

През юни 1990 г. е кандидат за народен представител от Общонародния комитет за защита на националните интереси. Избран е за депутат от Кърджали в 37 – то Народно събрание, където е член на Парламентарна група на демократичната левица. От 21 януари 1997 г. е председател на ПГ на Демократичната левица. Председател е на парламентарната група за дружба с Гърция. Член е на Комисията по радиото, телевизията и БТА и на Комисията по външната политика и европейската интеграция в 37-то НС. В 38-то Народно събрание е избран за депутат от 2 – ри избирателен район Бургас. Председател е на ПГ на Демократичната левица. Избран е за депутат от София в 39-то НС, където също е избран за председател е на ПГ на Коалиция за България. През ноември 2001 г. като кандидат на “Коалиция за България” печели на втори тур изборите за президент. Встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г.

2002 г.

2001 г.

На петите поред свободни парламентарни избори в България гласовете се разпределят по следния начин: НДСВ – 42,74 % (120 депутати), ОДС – 18,17 % (51 депутати), Коалиция за България – 17,24 % (48 депутати), коалицията на ДПС – 7,45 % (21 депутати). Не съумяват да прескочат 4 % бариера ВМРО-Гергьовден – с 3,67%, Коалиция за Симеон Втори – с 3,48 %, Национално обединение за цар Симеон – с 1,69 % и др. Евролевицата получава 0,99 %, Блокът на Жорж Ганчев – 0,37 % и т.н.

1994 г.

Парламентът приема Закон за съдебната власт.

1990 г.

На 10 и 17 юни са проведени първите свободни и демократични избори за VII Велико народно събрание. В тях участват със свои кандидати 40 политически партии. Според приетия специален закон за избора на ВНС 200 депутати са избрани по мажоритарната система. Най-голям брой места във ВНС печели Българската социалистическа партия (БСП) – 211, следвана от Съюза на демократичните сили (СДС) – 144. Останалите се заемат от Движението за права и свободи (ДПС), Отечествения съюз и др. VII ВНС е свикано в София на 10 юли 1990 и е открито от Йосиф Петров като най-възрастен сред депутатите. След това се избира бюро в състав: председател – акад. Николай Тодоров, и заместник-председатели – Гиньо Ганев (от Отечествения съюз), Иван Глушков (от БЗНС) и Никодим Попов (от БЗНС „Никола Петков“ в СДС).

Задачата на VII ВНС е да изработи и приеме нова Конституция на Република България, която да даде юридически израз на прехода на българското общество от социалистическата система към принципите на пазарното стопанство. Дебатите в парламента по проекта за Конституцията продължават цяла година и на 12 юли 1991 приключват с приемането и подписването и. Срещу Конституцията се обявяват 39 депутати от СДС, които напускат и самото ВНС. Тяхната опозиция не възпрепятства работата на парламента и след подписването на Конституцията VII ВНС се саморазпуска. Продължава да изпълнява функциите на Обикновено народно събрание до избирането на ХХXVI Народно събрание.

1988 г.

В дните между 7 – 17 юни се състои полет на втория български космонавт Александър Александров заедно с руските космонавти Александър Соловьов и Виктор Савиних с корабите “Союз ТМ-5” и “Союз ТМ-4” и на изследователския комплекс “Мир”.

1978 г.

От 17 до 20 юни се провежда официално посещение в България на генералния секретар на Генералния народен конгрес на Либия полковник Муамар Кадафи.

Муамар Кадафи е роден през 1942 г. През 1965 г. завършва училище и година по- късно 1966 г. преминава офицерски курсове във Великобритания. Той е един от създателите

на организацията на свободните офицери, който свалят крал Идрис V и обявяват Либия за република. От 1969 г. е председател на Съвета на революционното командване, от 1970 г. е председател на Националния съвет за отбрана и главнокомандващ на въоръжените сили. От януари 1970 г.- юли 1972 г. е министър-председател на Либия. Обявява се за ръководител на революцията и е държавен глава на Либийската арабска джамахирия (от март 1979 г.).

През 2011 година започна международна операция в Либия, чиято цел бе да свали режима на Муамар Кадафи. Операцията започна в средата на март 2009 година и се проточи с месеци. Междувременно няколко държави обявиха, че признават либийската опозиция за легитимен представител на Либия. Кадафи и фамилията му обявиха, че няма да се оттеглят, въпреки ударите на международните сили към важни политически центрове.

1976 г.

Съставено е правителство начело със Станко Тодоров. За първи заместник-председатели на Министерския съвет са избрани Тано Цолов и Тодор Божинов, а за заместник-председатели – Кръстю Тричков, Кирил Зарев, Григор Стоичков, Мако Даков и Андрей Луканов.

Станко Тодоров е политически и държавен деец. Роден на 10 декември 1920 г. в с. Кленовик (днес Колош), Радомирско. Кандидат-член и член на Политбюро на ЦК на БКП (1961-1988 г.). Заема отговорни държавни постове: министър на земеделието (1952-1957 г.), председател на Държавната планова комисия (1959-1962 г.), зам.-председател (от 1959 г.) и председател на Министерския съвет (1971- 1981 г.), Председател на Народното събрание (1981-1990 г.).

1970 г.

Започва Първият конгрес на Съюза на българските художници.

1953 г.

В Делхи е сключена първата търговска спогодба между България и Индия.

1945 г.

В София тържествено са посрещнати частите на Първа българска армия, участвала във войната срещу Германия.

1936 г.

В периода 15 – 17 юни на посещение в София е германският стопански министър Х. Шахт. Сключена е спогодба за военни доставки за 12 500 000 марки от Германия.

1929 г.

Дойренската чета на войводата Йосиф Киров е открита близо до връх Висока чука, над Дойранското езеро. Завързва се сериозен бой, при който сръбските потери получават и подкрепление. Докато се стъмни, четниците, които са само 9 души, изстрелват почти всичките си боеприпаси. При опит да си пробият път, прославеният в този край войвода Йосиф Киров пада убит заедно с още двама четници. Сръбските потери дават 13 убити, в това число и предводителят им кап. Желкович.

1919 г.

В периода 10 – 17 юни е проведена Първа сесия на Върховния съвет на труда към Министерския съвет. Препоръчва се въвеждане на 8-часов работен ден, направено с царски указ на 24 същия месец.

1913 г.

По време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 13-та Кукушка дружина на Македоно-одринското опълчение – редниците Ангел Манов от село Лезово, Щипско, Аспарух Яранов от Кукуш и Георги Димитров Итков от Дойран.

1876 г.

Заловени са ботевите четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото.

На 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия.

За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба „Радецки“. Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.

След като слиза на българския бряг четата полага клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Георги Апостолов и на Димитър Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените – съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

1667 г.

Преписка съобщава за масов глад в българските земи след неплодородна година и преминаването на османската армия в София. Цената на житото се покачва. Хлебарите месят хляб от овес и ечемик, а в Загора и в Белград много хора умират от глад.
На тази дата са родени:

1932 г.

Роден е Андрей Димитров Германов – български поет. През 1955 г. завършва руска филология в СУ “ Св. Климент Охридски”. Той е редактор във в-к „Народна младеж“, редактор в изд. „Нар. младеж“, редактор в отдел „Поезия“ на изд. „Български писател“, зам.-главен редактор на сп. „Съвременник“, главен редактор на сп. „Пламък“. Като лирик се утвърждава през 60-те год. Автор е на съчиненията „Кълнове“ (1959 г.), „Работнически влак“ (1962 г.), „Равноденствие“ (1965 г.), „Късче мрамор от Акропола“, пътепис и стихотворения в съавторство със Сл. Хр. Караславов и М. Недялков (1966 г.), „Да ме запомниш“ (1967 г.), „Преображения“ (1968 г.), „Яростно слънце“ (1969 г.), „Мост“ (1970 г.), „Острови. Стихотворения“ (1972 г.), „Огледалце. Стихотворения за деца“ (1973 г.), „Стихотворения“ (1973 г.), „И оживяха в песента. Поема“ (1974 г.), „Парнас около нас. Дружешки шаржове, пародии, епиграми“ (в съавт. с Ив. Николов, 1974 г.), „Четиристишия. Стихотворения“ (1974 г.), „Самоубийствено живеем“ (1979 г.), „Други четиристишия“ (1980 г.), „Душа незащитена. Лирика“ (1981 г.), „Шаячни момчета. Спомени“ (1981 г.), „Стихотворения“ (1982 г.), „Златна светлина. Стихотворения“ (1983 г.), „Време за творчество. Интервюта. Статии“ (1986 г.), „Чешмата под снега. Стихотворения за деца“ (1987 г.), „Избрани преводи“ (1987 г.) и др. Андрей Димитров Германов умира на 15 май 1981 г. в София.

1897 г.

Роден е политикът Трайчо Костов. Завършва Школата за запасни офицери и СУ” Св. Климент Охридски” , изучава френски, немски, руски, английски език и стенография. Трайчо Костов е член на БКП от 1920 г., на ВКП (б.) – от 1930 г. Работи като стенограф в Народното събрание (1918 г.-1921 г.). Сътрудничи на “Работнически вестник”. Участва в подготовката на Септемврийския селски бунт през 1923 г. Осъден е на 8 години затвор през 1924 г. и е амнистиран през 1929 г. до 1931 г. е в Москва. От 1931 г. е член на ЦК на БКП. Ръководител на парламентарната група на Работническата партия. Емигрира отново в СССР (псевд. Ф. К. Спиридонов), където работи в Коминтерна, преподава в Москва. Завръща се в България през 1934 г. заедно със Ст. Димитров-Марек и Г. Дамянов. Заминава за трети път в Москва през 1936 г., където е политически съветник на В. Пик. Завръща се през 1938 г. Секретар е на ЦК на БРП до 1942 г., когато е осъден на доживотен затвор до 7 септември 1944 г. През 1945 г. е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК на БКП. От 1946 г. е първи заместник-председател на МС и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси към МС. През 1949 г. необосновано е обвинен в антидържавна дейност и осъден на смърт. През 1956 г. е частично реабилитиран. През 1989 г. е взето решение за пълна политическа реабилитация.

1852 г.

Роден е революционерът Олимпий Спиридонов Панов. Той учи в Русия, Букурещ и Париж. През 1869 г. се среща с Л. Каравелов, А. Кънчев и П. Хитов; избран е за член и секретар на БЦБО, Букурещ. Когато Русия обявява война на Турция (1877 г.), Панов се записва в I дружина на Българското опълчение и участва във войната. След Освобождението следва в Санкт Петербург в Академията на Генералния щаб (1880 г.-1883 г.). След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. В Сръбско-българската война (1885 г.) допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. Разстрелян е за участие в Русенския бунт (1887 г.), организиран от офицери русофили за събаряне на регентството.
На тази дата умират:

2002 г.

Умира армейски генерал Добри Джуров. Добри Джуров е роден на 5 януари 1916 г. в с. Врабево, Ловешка област. Учи в Семинарията, откъдето е изключен за комсомолска дейност. Член е на партизанска бригада „Чавдар“. След 9 септември 1944 г. известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а след това става офицер в БНА.

През 1947 г. Добри Джуров завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ , през 1959 г. и Военна академия на Генералния щаб в Москва. Командва дивизия и армия. В периода 1956-1957 г. и 1959-1962 г. заема поста заместник-министър на отбраната. През 1962-1990г. Добри Джуров е министър на народната отбрана. През 1962 г. е армейски генерал. От 1977 г. до 1990 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Народен представител в ХХХ, ХХХI, ХХХII и ХХХIII НС и в VII ВНС.

1934 г.

1903 г.

В сражение с турците, край село Неманци, Кукушко, загива четникът на войводата Кръстьо Асенов – Милан Делчев, брат на Гоце Делчев.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история – БАН, 1989 г.;

История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;

Дата: 17.06.2015 08:27
Източник: www.focus-news.net

Каква е вашата реакция?

Много ми хареса

Не ми хареса

Не съм сигурен

Развълнувах се

Каква е вашата реакция?

Напиши коментар Cancel reply