Напоследък спорът дали трябва да се ползва женски род, когато се указват професиите на дамите, отново се възроди. Още повече, че наскоро се появи и инициатива за реабилитацията на ползването на женския род в речта ни. Акцията бе подета от водещата на „За думите” Венета Гаврилова по програма „Христо Ботев” на БНР, а после беше подкрепена и от други медии.
„Идеята е да привлечем вниманието на хората, включително и на колегите от медиите, върху едно увлечение в речта ни, което се проявява напоследък тъкмо в публичната реч назоваването на жени с думи в мъжки род – тя е репортер, гражданин, участник, председател или колега“, обясни Гаврилова пред „Труд”. Тя дава и още по-любопитен пример: „Да не говорим за колежките. Как ли преглъщат това например: „Колегата роди близнаци!”
Анкета
На сайта на БНР може да се гласува „за” или „против” омъжкаряването на жените, като резултатите показват четирикратен превес на поддръжниците на женския род, при това еднакво сред слушателите и от силния, и от слабия пол. „Едва около 14% от гласувалите на сайта или тези, които са ни се обадили по телефона или са писали на мейла, смятат, че мъжкият род подхожда еднакво и на двата пола”, уточни Гаврилова. Според нея „омъжествяването” на речта дразни не само езиковия усет на хората, но и показва социалнопсихологически проблем с подълбоки корени – възприемането на мъжкото и мъжкия род като престижно, а женското и женския род като нещо принизяващо, осмиващо и непрестижно.
Бърза проверка на „Труд” показа, че в тв ефира дамите от правителството на Бойко Борисов масово се титулуват като „министър” вместо министърка. Йорданка Фандъкова също е „кмет”, а не кметица на София. Това се случва и в големите, и в малките медии. (Кметица не е жената на кмета, тя е кметша – б.р.)
„Винаги съм твърдял, че в българския език е дадена възможност от всяко съществително от мъжки род може да се образува и женски род, като се добави наставката „ка”. Затова е нормално да се говори за професорКА, журналистКА, артистКА и т.н.”, коментира пред „Труд”проф. Владко Мурдаров, който има и рубрика „Език мой” в „Денят започва с култура” по БНТ1.
„В СУ „Св. Кл. Охридски“, по-специално във философския факултет, някои колеги твърдят, че трябва да се употребява думата „колега” и за жени, и за мъже. Но аз съм категоричен, че спокойно може да се използва колежКА”, добави известният езиковед. Някои твърдят, че тази дума е компрометирана и в нея има нещо иронично, но тази оценка е пресилена, смята проф. Мурдаров.
И за това има обяснение. Съществителните, когато назовават професия, обикновено са в изречение и в този случай трябва да се съгласуват или с глагола, или с прилагателното. И тогава може да се получи нещо странно – например, че министърът е пристигнала на мястото на инцидента, казва проф. Мурдаров. В този случай се прави разграничение, че дадена дама е министър на регионалното развитие, а след това когато Лиляна Павлова тръгне на проверки из страната, спокойно може да се каже, че министърката се е срещнала с хората там.
В Германия също наричат Меркел не канцлер, а канцлерка, а жените министри – министърки.
И други
На малко по-различно място е Весела Михайлова, редакторка по български език в издателство „Просвета”. Според нея, когато се пише или говори в по-официален контекст, както и в академичните среди, се предпочита формата колеГА, а когато става дума за неофициално общуване – се използва колеЖКА.
Подобна е ситуацията и с женския род на поста президент. В речника съществува президентка, но все пак в официален текст никога не би се използвала думата президентката на Бразилия Дилма Русеф, смята Михайлова.
В правописния речник може да се намери още и думата премиерка. Там обаче не е обяснено дали не става дума за умалително от думата премиера (първо представление – б.р.).
Твърде любопитно е и как журналистите биха обяснявали ситуацията около падналия германски самолет в Алпите, ако в пилотската кабина имаше и жени. Според правописния речник има дума „пилотка”. Тя е дадена с двете си значения – като жена летец и като вид шапка. Женски род на професията летец обаче няма, освен ако не приемем тезата на някои българисти, че съществува и леткиня.
По подобен начин няма и женски род във военните професии. Така ако в армията ни се издигне дама до чин генерал, обръщението към нея би трябвало да е „госпожо генерал“. Няма да има и как журналистите да я титулуват като генералка, защото (засега) такава дума в речника липсва. Може да бъде уточнено „жена генерал” или „жена полковник”, смята Весела Михайлова. В армията длъжностите са описани в специален документ и според него дори и да има жена на позицията картечар, тя не може да бъде наричана картечарка.
Разностранните и противоречиви мнения са факт. Остава всеки сам да прецени за себе си и да използва удачния род.
Труд – стр. 20; снимка: bnr.bg
