Осем древни несебърски артефакти ще бъдат показани в целия си блясък на най-престижната българска изложба, която ще се открие на 15 април т.г. в един от най-посещаваните музеи в целия свят – Лувъра. Парижани и гости на френската столица ще могат да видят: три сими (вид архитектурни теракоти) с релефна декорация от глави на сатир, нимфа и палмети; артефакти от Гроб № 442 от некропола на Несебър – лекит (керамичен съд) с релефна украса, ойнохое (керамичен съд), теракота – женско протоме и две фигури; бронзова хидрия (съд за течности) от края на IV век пр. Хр. и мраморна плоча с посвещение към богинята Кибела.
Несебърските находки са включени в отдавна подготвяната и прецизно съставена изложба „Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България“, която ще бъде разположена в четири от залите на крилото „Ришельо“ на Лувъра. Едни от най-представителните и ценни съкровища на страната ни в продължение на три месеца ще разказват в Париж историята на Одриското царство и ще връщат естетите във времето на високотохудожествено майсторство надревните траки. Очаква се около 4 млн. посетители от цял свят да се възхитят на майсторството, изяществото и красотата на древните артефакти, открити поднешнитебългарски земи.
Експонатите, които Музей „Старинен Несебър“ предостави за престижната изложба имат своя „биография“ и история. Ето защо предоставяме на Ваше внимание крака информация за тези паметници на културата, част от неизменния чар на града на ЮНЕСКО:
Три сими с релефна декорация от глави на сатир, нимфа и палмети. Открити са при археологическите разкопки на обект „Детска градина“ в Стария град през 2010 г. и са били част от покрива на антично месамбрийско жилище.
Върху челната плоча на симите са представени в релеф полупалмета, глава на сатир, палмета, глава на нимфа и отново полупалмета. Под тях има меандър, включващ полета със свастика и вписани правоъгълници. Косите, лицата и полетата на меандъра са допълнително оцветени в златисто, червено и синьо. Трите сими са намерени сред останките наизбено помещение на къща заедно с амфори и керамика от втората четвърт на IV в. пр.Хр.
Архитектурната декорация е типична за месамбрийските къщи от класическата и елинистичаска епохи. Извършените геохимични анализи на този тип сими показват категорични връзка с находище на глина от района на Месамбрия, което доказва местното им производство.
В изложбата ще бъдат показани и артефакти от Гроб № 442 от некропола на Несебър. Той е от класическата епоха и представлява проста гробна яма, вкопана много дълбоко в стерилния терен. Гробният инвентар не е многоброен, но е сравнително пищен за традициите на некропола. Някои от гробните дарове са сред найпредставителните паметници, откривани в антична Месамбрия. В гроба са открити два керамични съда в червенофигурен стил – лекит и ойнохое, както и теракота – женско протоме. Гробът се датира около средата на IV в. пр.Хр.
Лекит с релефна украса от Гроб № 442. Открит е през 2008 г.
Датира се през втората четвърт на IV в. пр. Хр.
Керамичният лекит е изработен в червенофигурен стил с релефна украса. Представена е митологическа сцена – „амазономахия“. Лекитът принадлежи към група редки и пищно украсени паметници, произвеждани в атическо ателие или от атически майстори.
Ойнохое, открито в Некропола на Месамбрия, Гроб № 442.
Датира се през втората четвърт на IVвек пр. Хр.
Ойнохоето е в червенофигурен стил. Сцената представя подготовка за угощение, свързана с празника „Антестерии“.
Теракота – женско протоме и две фигури, Гроб № 442 г.
Първа половина на IV в. пр.Хр.
Теракотата представлява плоско пано с женско протоме и две по-малки фигурки встрани. Женските протомета са типичен погребален дар за некропола на Месамбрия Понтика от средата на V до края на IV в. пр.Хр.
В изложбата ще бъде представен и още един изключителен паметник от некропола на Месамбрия. Това е бронзова хидрия от края на 4 век пр. Хр. Открита е през 60-те години на ХХвек.Хидриятаи друг път е пътувала с международни изложби. През 2005 г. тя бе на изложбата в Барселона, а през 2008 г. – в Япония.
Бронзовата хидрия е с апликация с изображения на Борей и Орейтия. В некропола на Месамбрия са открити още пет бронзови хидрии, всичките използвани като погребални урни с останки от кремация. Четири от хидриите притежават апликации с релефни изображения на митологични сцени – Бореас и Орейтия, Дионис и Сатир, Ерос и Психе. Образите са изпълнени в стилистиката на къснокласическата епоха.
Последният паметник е мраморна плоча с посвещение към богинята Кибела. Надписът се датира в IV век преди Хр.
Експозицията „Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България“ включва 1628 експонати от 17 български музея и ще представи пълния гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванлий, Калояново-Черноземи Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от Vgo началните десетилетия на III век пр. Хр.
Към българската изложба ще бъдат добавени още 20 експонати от фондовете на Лувъра и 11 други чужди музеи и културни институции, сред които са Британският музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, музея Прадо в Мадрид и др.
Любословие по в. Бургас днес и утре – стр. 5
