Книгата на своя баща Георги Заркин- „Чест“, един от малцината ни истински дисиденти, представи в Града на липите неговия син Лъчезар Заркин в сряда. Романът е за една драматична любов на фона на огромна човешка трагедия – скъсания бент на хвостохранилището на флотационната фабрика „Мир“ и рудника „Седмочисленици“ във Врачанско през 1966 г. „Потопът отнася врачанското с. Згориград и част от Враца, загиват 488 души, 2000 са ранени, 156 къщи са сринати със земята“, припомня ЛъчезаарЧетирима от осъдените за тази голяма авария попадат в Старозагорския затвор заедно с баща му , който изтърпяваа присъда като политически затворник по това време.
Главния инженер на хвостохранилището и рудника и останалите осъдени шефове му разказват всичко за причините и последиците от старателно укриваната от тогавшните властници трагедия.„Освен този роман, баща ми успява да напише и няколко поетични книги, докато е в Старозагороския и Пазарджишкия затвор, които са изнесени от негови съкилийници нелегално“, припомни синът му Лъчезар.Както е известно, журналистът от тогавашния в. „Земеделско знаме“ Георги Заркин, сред малцината опълчили се открито срещу комунистичесикя режим, лежи по затворите повече от 11 години.
Той е сред съзаклятниците и на Иван Тодоров – Горуня, които обмислят сваля нето на диктатора Тодор Живков, но остава неразкрит. След това при командировките Георги разпространява позиви срещу комунистическия режим из цяла Югозападна България.
Заловен и осъден за „антинародна пропаганда“ на 6 години, които набъбват на 10-15 години след няколко вътрешни присъди в Старозагорския затвор. Зловещите копои на ДС не успяват да го пречупят и през 1977 г. той е пребит и удушени в Пазарджишкия затвор.
Романът „Чест“ на Георги Заркин излиза за пръв път в съкратен вариант през 2008 г.. Едва сега, 45 години след написването му, синът му Лъчезар успява да го издаде в пълния му обем.
[spider_facebook id=“1″]
