З
апознах се случайно във връзка с една хуманна кауза в помощ на едно болно, но много борбено момиче, с един млад човек, журналист и изключителен борец за хуманност. Нестихващ и дори заразителен ентусиазъм струеше от този човек и чисто човешките ценностите бяха и са видими в негово лице.
Предлагам на читателите да го опознаят и открият в ясните и смислени отговори, които ми даде – Спас Крайнин и нека всички помислим за смисъла и за себе си и за всички нас!
Здравейте! Разкажете за себе си на читателите.
Здравейте, казвам се Спас Крайнин. Студент по журналистика съм в СУ „Климент Охридски”. От ученическите си години започнах активно да се занимавам с доброволчество, журналистика и въобще все неща в сферата на културата, понеже смятaм, че всичко в нашия живот е въпрос на култура. Ако щете това как се храним по време на вечеря до това какви книги четем.
Как се озовахте в журналистическия бранш? Това ли сте искали и това ли е Вашето място?
Да, това бе моята детска мечта. Те между другото, мечтите, бяха две. Първата от чисто любопитство да видя какво има в телевизора, а втората ми мечта бе да се науча да пиша грамотно. Вие представяте ли си какво ми е било, когато бях на шест годинки, още много малък и държех химикалка, драсках разни неща върху листовете, а не можех да пиша думички и изречения. Имитирах, че съм лекар, учител, журналист, а не можех да пиша. Представяте ли си как би се чувствал един журналист, ако не може да пише?!
Вие сте млад и много амбициозен. Как се прави според Вас добра журналистика?
Първо, дайте да направим една уговорка – няма добра и лоша журналистика. По начало журналистиката си е тъмна професия. Все някакви интереси, предимно икономически, защитава тя. И е тънка границата между политиката и журналистиката. Но знаете ли, мисля си, на обикновения човек изобщо вече не му пука за журналистиката и журналистите, а ние си мислим, че всички хора гледат нашето предаване, четат нашите интервюта и като че ли всички трябва да бъдат длъжни да са вторачили погледи в нас. Журналистите са, както казваш Гарелов, малко артисти, бих добавил и малко егоцентрици, суетници дори. Ама в занаята, какво да ви кажа, те влязоха всякакви хора и Камелия може да заяви смело, че е журналист от висока класа. Ако с тия бързи темпове все повече се превръщаме в сметачни машини, каквито са повечето продуценти у нас, нищо добро не я чака журналистиката.
От своята позиция на младост и креативност кой е успешният журналист?
Не родилият се! Това, пак казвам, е мое мнение. Разбира се, че има добри журналисти. Един Димитрий Иванов, например, или от по-младото поколение Светослав Иванов, Боби Лазаров, Росен Цветков от bTV, Благой Цицелков от БНТ. Ценя ги много, с някои от тях сме приятели и поддържаме едни приятелски, чисто човешки отношения. За мен те са качествени хора в занаята, но не съм аз човекът, който да дава оценки, понеже не съм стигнал тяхното ниво.
Къде ще поставите обществения статус на журналистическата професия?
Най-ниско в йерархията. Писна ми да слушам идеалистични неща за журналистиката, наистина! Поставям я най-долу понеже у нас свободията, махленският език и неграмотността са господарите на бъдещите журналисти. Не може да искаш да учиш културна журналистика, да даваш ум и разум на ляво и на дясно, а един път да не си ходила на опера и всеки петък да си по дискотеките в Студентски град. Не може! Занимавай се с друго, НО НЕ И С КУЛТУРНА ЖУРНАЛИСТИКА…
Според Вас на фона на трудностите днес трудно ли е да се отстоява индивидуалността и да бъдем безкористни и честни в действията си?
Не е много лесно, понеже все удари в кокалчетата получаваш. Но нищо по добре синини от такава борба, отколкото синини от индиго.
Ще пада ли в България според Вас още свободата на словото? Вие сте млад човек какво мислите и какво препоръчвате в тази насока?
Ами свободата е вътре в нас, поне така са ме възпитавали. Та дали ще пада още надолу в класациите… вижте ние сме близо на стотно място по свобода на словото, аз уча журналистика, не ми се иска да я коментирам тази тема, понеже и кандидат-журналистите са част от тая обща вина.
Джон Стюарт Мил пише в своето есе „За свободата”, че журналистиката трябва да бъде „най-верният съюзник на свободата”. Но свободата на словото е относителна величина днес и как я разбирате Вие?
Свободата на словото я разбирам така, както я разбират повечето у нас. Да казваш и пишеш това, което мислиш, но не винаги аудиторията ще те посрещне ласкаво. Тя в повечето случаи е като звяр, който е готов всеки момент да те изяде.
Медиите са едни от най-силните манипулатори на общественото мнение днес. Как съвременните български медии вършат това? И каква е според Вас ролята им за процесите у нас?
Ролята е огромна, а влиянието безспорно. Ами вижте една медия като СКАТ как се разви и роди политическа партия. Това ако не е влияние и то целенасочено върху аудитория, здраве му кажете! Или пък спомняте ли си войната в Ирак. България тогава, в първите години, бе кандидат член за ЕС и НАТО. Колко от медиите у нас лансираха и защитаваха тезата, че войната не е най-добрият вариант за справяне с режима в Ирак.
Много съм впечатлена от Вашата хуманност и стремеж да помогнете на едно младо момиче, което е с тежка диагноза. Разкажете ни. Какво Ви накара да се захванете с това дело?
Защо трябва нещо конкретно да ме накара да се захвана с правенето на добро. Попитайте българи, които учат в чужбина, че хората там ценят общественополезната дейност. Защо и у нас да не се развива?! А трябва, за да живеем в малко по-добра държава.
В такива моменти сякаш обществото се сплотява и хуманността произтича най-силно. Все пак популяризирането е средство достигане до по-широката аудитория и включва ли се журналистиката в тези процеси и трудно ли се случва?
Да, включва се, но все по – малко медии обръщат внимание на каузи като тези, които съм правил. И това е пак заради сметачните машинки. Проблемът е, че всеки ден, всеки час медиите все повече се отдалечават от разумния, обикновен човешки глас. А понякога аудиторията се нуждае и от разумни гласове, от човешкото, от добрината.
Отправете своя апел към хората и към медиите. Ефективния диалог постижим ли е? Да са разумни!
„Имам една мечта… да създам фондация, която да помага на хора в нужда… нещо като войска на добротата… Все повече хора да се обединят в името на добротата – известни и неизвестни, богати и бедни… всякакви хора! Първо на местно, после на регионално, национално и на световно ниво! Да раздаваме любов и надежда, надежда на всички! България да се гордее с нея… Побързай да станеш и ти част от нея… харесай го, ако ти харесва идеята ми!“ – Спас Крайнин
Благодаря на Спас Крайнин и успех занапред! Да пребъде доброто у всеки един от нас!
Интервю на Мария Николчева, 8.03.2015 г.
