Международният ден на жената се отбелязва на 8 март като ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените в света. На този ден се отдава признание на жените за техните постижения независимо от тяхната националност, етническа принадлежност, културни, икономически или политически различия. Това е повод да си спомним за борбите и постиженията от миналото, но което е много по-важно, да погледнем напред към техния все още неизползван потенциал и възможностите пред бъдещите поколения жени.
Когато жените от всички континенти, често разделяни от държавни граници и от етнически, езикови, културни и политически различия, се събират заедно, за да празнуват своя Ден, те следват една повече от вековна традиция на борба за равенство, справедливост, мир и развитие.
Изборът на датата е свързан с първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Йорк на 8 март 1857 г., когато жени от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Протестите продължават и през следващите десетилетия, като най-големият е през 1908 г., когато 15 000 жени организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
За пръв път Международния ден на жената се чества на 28 февруари 1909 г. след приемането на Декларация на Социалистическата партия на Америка. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал, където се приема предложението на германската социалистка Клара Цеткин ежегодно в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Още на следващата година – 1911 г., Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през десетте и двайсетте години на 20 век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва препоръчват датата 8 март за Международен ден на жената, тъй като е свързана с исторически събития от края на 19 и началото на 20 век. На този ден през 1890 г. е потушена с груба сила женска демонстрация в Чикаго, а през 1917 г. в Петербург се провежда демонстрация на работнички срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия 8 март е обявен за официален, но работен ден, а с декрет от 1965 г. става и официален неработен ден в СССР за честване на постиженията на съветските жени в строителството на комунизма и почит към приноса им в отбраната на страната по време на Втората световна война..
В България 8 март се отбелязва за пръв път през 1911 г. в тесен кръг на социалисти с беседи, а първото публично честване е през 1915 г. Като общобългарски празник 8 март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. По предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. 8 март се превръща в празник на жените от всички възрасти, а за децата е празник на мама.
Днес Международният ден на жената се отбелязва в много държави по света. През 1975 година – Международната година на жената, Организацията на обединените нации започна да празнува Международния ден на жената на 8 март. Две години по-късно, през декември 1977 г. Генералната асамблея прие резолюция, с която обяви честването на Международен ден за права на жените и мир в света от всяка страна-членка да става през годината в зависимост от своите исторически и национални традиции. С приемането на тази резолюция Генералната асамблея призна ролята на жените за развитието и мира и призова за прекратяване на дискриминацията и по-голяма подкрепа за пълноценното и равно участие на жените.
Денят е официален празник в редица страни – Армения, Русия, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Китай (половин ден), Куба, Македония, Молдова, Монголия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В някой страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). Някъде денят е загубил политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – майки, съпруги, любими, сестри, колежки. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
Любословие по www.cwsp.bg; Снимки: Интернет
