Назаем от сп. „Мери“ взимаме някои от най-интересните моменти на интервюто на Симеон Сакскобургготски. Авторотът Мариана Аршева е известна като единствената българка, приета стопли чувства от световни модни величия като Валентно, Пако Рабан и Ели Сааб. Сега прави интервю и с един истински цар по кръв. Още интигуващи подробности – в новия брой на изданието.
Източник Любословие/Монитор – специално издание – стр. 16; 17 Автор: МАРИАНА АРШЕВА, сн Булфото
-Какви бяха очакванията Ви и как Ви посрещна София след 50 години извън България?
-Нямах очаквания, в смисьл за 50 години отсъствие и отгоре на това антипропагандата, която се е ширела през тези години, е била много силна срещу мен и не очаквах нещо специално. Но посрещането беше шок! Друго ме учуди повече – колко малко се е променила София за тези 50 години! А аз по принцип съм реалист и не съм имал никакви очаквания и не съм си правил илюзии.
-Защо тръгнахте от Испания с частен самолет, а не с полетите, тогава, на „Балкан“?
-Самият крал Хуан Карлос, толкова мило, предложи това, защото в световните медии моето завръщане също беше сензация. Кралят предложи да изчезна, а който от медиите иска, нека да ме търси в България. И така стана!
-Вие сте първият монарх, който стана министър председател. Защо решихте да участвате в изборите, след като се завърнахте?
-Щеше да бъде много грозно, нямаше да е коректно и почтено, ако аз бях предал хората, които са гласували за мен и да не вляза в политиката. В крайна сметка съм бил възпитаван за друг пост, който е над политическите партии и страсти, което не е лошо, нито надменно и изведнъж за мен беше много трудно да взема страна, беше ми чуждо, но жертвата е била за страната. Все пак съм бил в политиката цял живот, още с раждането ми. Когато станах премиер, бе като понижение в йерархичната стълбица. Но, да знаете, че премиерството, е тежък кръст за всеки, защото човек става отговорен за всичко, което се случва в държавата.
-Какъв е най-силният Ви спомен от детството?
-Избягвам думите „най“ и „никога“, всичко е относително. Животът ме е научил така. Като видях въпросите ви, се сетих за един много хубав спомен, към който се връщам често и това е онзи момент, в който ние със сестра ми изкачихме връх Мусала. Това беше за нас Еверест, ето ви един силен детски спомен от едната страна и от друга една чудесна планина за разходка по всяко време от годината.
-Истина ли е, че Сталин ви е пощадил от смърт?
-Има едно писмо, не съм го видял с очите си, където от ЦК на комунистическата партия в Москва пише, че „с детето ще се престараем и ще е много грозно за пред света и съюзниците да се екзекутира дете“. Така че има нещо такова.
-В книгата Ви „Една необикновена съдба“ пише, че много сте бил харесван, спряган сте във връзки с принцеси и други известни дами.
-Стигнали бяха медиите до там, че ми бяха приписали връзки с една италианска актриса, МаризаЛазио, която се беше омъжила за мой братовчед, на голямата сестра на майка ми графиня Калвис, а медиите почти ме бяха сгодили с нея. Представяте ли си колко голяма фантазия имат!
-Искате да кажете, че нямате нищо общо с шведския двор или с югославската принцеса?
-Да, да, обикновено, човек там, където се движи, примерно в училище или в университета, може да си намери някакво гадже и това е нормално. Познанства много, но при приятелствата нещата стават различни.
-Сега малко се появявате на публични места, пътувате ли, с какво се занимавате?
-Много хора се чудят къде съм. Искам да знаят, че от 2000-та година съм постоянно тук. Не търся камери, сензации. Грешките ми като премиер бяха, че съм стоял по i 18 часа в кабинета, а е трябвало да се движа, а бях толкова зает. Никога не съм работил в държавна администрация, винаги съм бил в частния бизнес. Като станах премиер, исках всичко да мине през моите ръце, да се запозная с всичко, а и ми трябваше време да науча занаята, защото кой се е учил да бъде премиер?! Влизах в 8..20 и излизах в 20 ч от кабинета ми. Намалих си спането малко под 5 часа, защото не смогвах. Тръгвах с такива едни големи бумаги и се връщах пак с тях. -Как минава Вашият ден? -Сутрин ставам към 7, и чета да късно, 1-2 през нощта, ако съм пенсионер, можех да се разходя, да гледам филм, да попътувам, но имам голяма кореспонденция и нямам никакво свободно време. Винаги вярвам в директната връзка, правя много срещи, разговори, личният контакт за мен е и си остава най-силният. Случвало се е, да влезе за нещо Маргарита и като види, че аз разговарям с едни хора, други чакат в приемната, тя излиза и после ми казва, че при мен е като при зъболекарски кабинет.
-През1954 година кралица фредерика прави паметно пътуване по море, където кани цялата Ваша многобройна рода за първото семейно сбиране. Какво помните от този велик момент?
-Идеята на кралицата е не само да се запознаят помежду си роднините. Инициативата е много интересна, защото Гърция беше излязла през 1948-49-та от Гражданската война и трябваше да се създаде нов имидж на страната. Всички журналисти вървяха след кралете, но виждаха и красотите на Гърция, археологическите обекти. Хубаво беше, че и много от роднините заради войната не се и познавахме. Едни бяха в изгнание, други в лагери.
Сега комуникациите са много добри, човек може да се чуе с всеки, във всяка точка на света. Ние с много от роднините поддържаме контакти. Примерно с Хуан Карлос се чух преди да предаде трона. Аз дори в началото не повярвах, но той е преценил, че това е моментът. Аз също много вярвам в точния момент за нещата. И аз самият се върнах шест години след 1989-та, когато се отвориха границите и дойде демокрацията. В този период от време посрещнах вкъщи 4400 човека и то не някакъв си елит. Посрещнах всякакви, известни и неизвестни, обикновени хора, журналисти… Трябваше да видя каква е нагласата в страната, как ще ме приемат.
-Защо и Вие не направите една такава среща на кралските величия, Ваши роднини и не им покажете вълшебните кътчета на Родината ни?
-Още, когато четох въпросите Ви, забелязах, че такъв въпрос до момента не ми е задавал никой, нито от българските, нито от чуждестранните медии. Това е много интересно! Аз и сега, по различни поводи посрещам различни близки и далечни членове от моето семейство, далечни и близки братовчеди, братовчедки, принцове и принцеси. За едно такова мащабно посещение трябва голяма организация, трябва да се подготви отрано, ако щете и като реклама и комуникации. Но защо да не помисля по въпроса, това и на мен ми допадна!
