Вдъхновяваща еуфория за мен и за всички гости, обзела ни в очакване на една „изстрадана” среща с един дългоочакван гост – Симеон Василев – политически анализатор и журналист, умело съчетал телевизионната журналистика с писането.
Залата е пълна и вълненията са видими и от доловимите разговори между присъстващите. Виновниците на които благодарим за това гостуване на Симеон Василев и семейството му в Банско са доц. д-р Теодора Петрова и съдействалите й будни интелектуалци от градчето. Симеон Василев идва с мисията да ни разкаже за своето творчество и да дари книги на библиотеката в град Банско.
Самата доц. Петрова си признава, че не спира да се учудва и изненадва на новостите, които ежедневно научава за своя дългогодишен колега и приятел – Симеон. В подкрепа на това признава, че преди броени дни научава случайно в разговор с него, че e член на Немската асоциация на журналистите. Представяйки госта, доц. Петрова подчертава неговите качества на политически наблюдател и умеещ да прогнозира действията на политическата сцена:
„Календарното време никога не съвпада с политическото – много често причините за събитията се залагат много преди тях. Международните отношения са като отношенията между хората – едни се харесват и правят съюзи, други са си безразлични, трети откровено се мразят.”
Според доц. Петрова книгите на Симеон Василев се четат трудно, но усилията си струват. Цялата тази поредица е прекрасно допълнение към нашите книжни пазари и истинско удоволствие за всички любители на тематичния отрасъл – международна политика.
Симеон Василев допълва своето представяне с това, че има две издания в държавната телевизия и е бил кореспондент в Германия, около пет години. Книгите са от издателската програма „Световния гамбит”, в която са включени книги от или за личности и събития от световната политическа и икономическа сцена и които са оказали изключително влияние върху международните отношения.
Особено интригуващ факт – България е единствената държава от Европейския съюз, която издава тези изключително ценни и мемоари.
Симеон Василев ни представя една немалка част от немската политическа история, съсредоточена в няколко книги – „Десетилетието”, „Ангела Меркел. Биография” и „Вили Брант. С други очи” и „Ханс-Дитрих Геншер. Биографията”.
Изключително бързо вниманието на присъстващите е погълнато от аналитичните разсъждения на Симеон Василев: „Книгите се обединяват от факта, които определят случващото се към този момент. Корените на това което виждаме днес е с корени далеч назад в международните отношения във финансовата система и следвоенни натрупани грешки. Всичко това сварва човечеството неподготвено за една огромна промяна. Първото нещо е падането на Берлинската стена не в буквалния смисъл, а като една огромна промяна. Второто нещо е това което ние наричаме 11 септември или т.нар. терористичен акт. Там става дума за рухване и падане не в буквалния смисъл и третото нещо е изключително важно днес – финансовата криза.”
„Какво би се случило, ако съществуваше някакъв своеобразен политически ускорител, по който да се сблъскват ускорени „дипломатически протони” и да се възпроизвеждат условията на сблъсък, създал международна криза преди хикс години, месеци или дни?” – това което се случва сега е заложено много назад във времето, споделя Симеон Василев. Когато чуем „десетилетието” не бива да асоциираме действия от десет години назад, а действия които имат корени назад във времето.
Журналистът прави анонс към предстоящ голям форум в областта на международната политика т. нар. Мюнхенска конференция по сигурността. „Този форум може да се нарече геополитически пазар на случващото се на терен. На подобни мероприятия хората, вземащи решения си разменят информация.”
Симеон Василев афишира липсата на изпълнение на поети ангажименти и едва ли не споразуменията съществуват, но нехайно не се изпълняват и се погазват договорености отпреди много години назад. Сферата на международните отношения е голямо коварство, анонсира журналистът.
За Вили Брант, Симеон Василев е категоричен – доказана политическа социалдемократическа икона не само в Германия а и за цяла Европа. Един от най-големите политически мъдреци на европейската политика и забележете голям бохем – човек на живота.
За Меркел, Василев се изразява кратко: Тази жена е една революция!
„Ангела Меркел е необикновена жена. Никой във федералната германска политика не е израснал от „политическото нищо” толкова бързо и толкова високо… Меркел е поставила на бюрото си картина, предтавяща една от най-бляскавите владетелки в историята – императрица Екатерина Велика…”
Занимавам се с политическия край и много малко са тези, които са успели да излязат в една разумна политическа пенсия! Политиците са много силни и агресивни, когато влизат в политиката и ужасно безпомощни, когато трябва да излязат от нея.”
Журналистът споделя една атрактивна случка от своята експертна позиция: „Случи се веднъж, че зададох един импровизиран журналистически въпрос на бившия президент на Израел – Шимон Перес: „Извинете какво е добра политика, г-н Перес?” И представете си получих много интригуващ великолепен отговор. Той споделя, че е бил в един град със съветниците си и изведнъж се обръща към тях с възклицанието „Вижте каква хубава жена минава! Но вие сте с гръб как я видяхте?! Виждам очите на тези които я виждат… Ето това е добра политика!“
В края на интригуващата визита на Симеон Василев имам удоволствието да си поговоря с него и да се насладя на експертни становища, които предлагам на нашите читатели.
Как се озовахте в журналистическия бранш? Какво е за Вас журналистиката?
Както всички хубави неща стават малко случайни и за мен важи същото. Имал съм разбира се афинитет към тази област. Започнал съм работата си в СУ „Св. Климент Охридски“, където пет години работих и може да се каже, че имам академична „закваска“. Телевизионната журналистика е малко особена, но да Ви призная, винаги съм имал афинитет към писменото слово. Много рядко можете да намерите радио или телевизионни журналисти, които и да пишат добре. Има разбира се емблематични изключения и за България такива, които пишат добре и говоренето също е на толкова високо ниво. С голяма тъга си спомням едни думи на Балзак: „Убива ли журналистиката литературата?” Oтговорът за съжаление е „да” към този момент. Аз преподавам и във Факултета по журналистика, така че мога да кажа, че влагам много страст и професионални умения и се надявам да се изгради ново поколение български журналисти. Българското общество го заслужава.
От позицията на експертния си опит какви са предизвикателствата пред четвъртата власт днес и усеща ли се присъствието на професионален кич и манипулация?
Аз споря винаги за неуместната употреба на понятието „четвърта власт” и си позволявам да го нарека „кухо”. Нека се аргументирам – първата власт е законодателната т.е. хората, които приемат българските закони, които определят рамката на нашия живот. Втората власт е изпълнителната т.е. тази, която трябва да изпълнява тези закони. И съдебната власт, която взема решения в името на народа. Кажете ми какви решения взема „четвъртата власт”? От тази гледна точка, това понятие е придобило популярност, но е кухо по смисъл.
За мен най-важно е от гледна точка на журналистиката, журналистите да бъдат почтени към зрители, читатели и слушатели. Да отразяват обективно фактите, да откроят мненията и никога да не играят политическа игра да си пробутват мненията за факти. Това става опасно за цялото общество.
Вие сте пример за това как успешно се съчетава телевизионната журналистика с писането и резултатът е равносилен на успех. Как успяхте и как успявате?
Цена има… и тя е много труд. Вижте аз съм на мнение, че когато човек натрупа определен житейски опит, тогава може да има и претенции и да каже нещо на някой друг и да го отстоява. Само тогава нещата стават сполучливи. Така е и в политиката впрочем. На политиците им казваме политически мъдреци, но това са хора, които вече са на една пределна възраст и имат достатъчно опит и могат да бъдат почтени и към избиратели и към публика и към хора. Ние в България все говорим нека младите да влизат в политиката те са носители на промяната… но по цял свят се борят за опит, защото опитът води към разумно начало. Така че трябва да има съвместяване на младостта и на мъдростта само тогава можем да очакваме видими ползи. Цената всеки я знае по свое му. Аз не твърдя, че съм писател, но твърдя че съм добър анализатор.
Словото е силно оръжие. Как се овладява неговата сила според Вас, за да не се обърне срещу притежателя му? 
Винаги има такава опасност. Тя е нещо като бумеранг, който ако някой е тръгнал непочтено тази сила се активизира. Защото нека сме наясно, че медията е като уреда за директно общуване, като инструмента за убиване, като автомат калашник, като естественото продължение на човешката ръка, човек може да се убие с писалка. Това е много по-страшно оръжие. Тези, които носят отговорността за медията, защото моралния капацитет, който трябва да притежава съвременната журналистика е под въпрос и опасност, тъй като тя е станала корпоративна журналистика. Като отговор препоръчвам едно есе „Пет начина за писане“. Четвъртият начин е известен от 60-те години на миналия век: „Когато искаш да кажеш нещо лошо за руския император, ти го напиши за японския император”. Това не е правилният начин, тъй като хората искат да се доближат до истината и журналистиката трябва да го прави и да бъде морална.
Напоследък целия свят настръхна от международния атентат в Париж. Как според Вас можем да се борим превантивно срещу подобни прояви? Какво е мястото на международния диалог или каква е превенцията?
Ако разгърнете моята книга ще видите, че има една глава „Политически предградия на Париж”. Там е разказана цялата политическа история около големия европейски ген. Де Гол как студентите го свалят от власт. Това което се случи преди няколко години, когато загина един младеж от арабски произход в един трафопост. Тези предградия на политиката са добре опаковани. Това показва простичко, че Европа към този момент няма добре конструирана и действаща интеграционна политика.
България готова ли е да приеме глобализационните процеси и какви са произтичащите трудности от тях? Какви са прогнозите Ви за преодоляване на слабостите ни?
България не е готова и няма да бъде готова докато не се научи да дефинира собствения си интерес и после да го артикулира, за да можем да живеем по формулата: европейско членство плюс съюзнически задължения.
Какъв е Вашият призив към политиците и като цяло към българската общественост?
Призовавам ги да дефинират българския интерес на Европейска България, артикулирайте го и се борете за него! Към обществото – българинът трябва да се върне към стойностите в политиката, защото политиката е единственият инструмент да се променя или не променя нещо!
Автор: Мария Николчева, 13.02.2015 г., Банско