Иван Иванов, любимецът на няколко поколения българки, е тазгодишният носител на приза на Столична община за принос в киноизкуството. Звездата от „Всичко е любов“ и още десетки родни филми ще получи отличието на откриването на 19-ия София филм фест на 5 март в Зала 1 на НДК, съобщават организаторите на форума.
„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си“, признава актьорът през БГНЕС.
За едно цяло поколение той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла епоха. Иван Иванов е човекът, в когото милиони зрители припознават себе си, актьорът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и вечната, любовта на Радо и Албена от „Всичко е любов“ (1979). филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов се превръща в летящ старт за 28-годишния тогава актьор. Кинолентата дръзко и открито поставя пръст в раната на взривоопасната тогава тема „Трудово-възпитателно училище“. Защото там интуитивно се ражда българският бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото. Аутсайдерът Радослав, блестящо претворен от Иван, е сякаш духовен родственик на бунтовниците на Джеймс Дийн и Марлон Брандо. филмът събра навремето куп награди – от СБфД и критиката за дебют на Иван Иванов, от 16-ия фестивал на българския игрален филм Варна( 1980-та) – за женска роля на Янина Кашева и Специален приз за Борислав Шаралиев, Боян Папазов и Иван Иванов.
„Иван е не само отличен артист, но и деликатен човек.
А на снимачната площадка е изключително толерантен партньор. Той е дълбоко емоционален, но свенлив. Нищо че изглежда мъжага. От хората е, които трудно показват своите истински чувства“, казва колежката му Янина Кашева.
Иван Иванов има близо 40 роли в киното. Той е Асен в „Лавина“ (1981) на Христо Писков и Ирина Акташева, Вас в „Комбина“ (1982) на Никола Рударов, Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983) на Мая Вапцарова, и така… близо 40 роли в киното.
„Станах случайно актьор. Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се, география, школата в Симеоново, право. Изкарвах изпитите, но дипломата…“, спомня си актьорът.
На 23 години той е приет във ВИТИЗ, в класа на Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. „Като студент играех в режисьорски откъси. Надежда Сейкова ме взе за „Много шум за нищо“, а бях само в трети курс. Борислав Шаралиев търсеше актьор и затова ме бе гледал навсякъде. Страшен режисьор – прецизен до болезненост. За мен е най-големият. При него се чувствах най-добре. След първата среща излязохме заедно от ВИТИЗ. Той мълчи и нищо не казва. Само направи един жест. Стисна си ръцете на юмрук и ги вдигна високо над главата си. Като знак поздрав за победа. А аз, хлапак трети курс -много знаех кой е Шаралиев…
Убеден съм, че неслучайно двама души се срещат. Както не е случайно и днес още да се говори за „Всичко е любов“, връща лентата Иванов.
Другата му неслучайна среща е с Никола Рударов във филма „Комбина“, където отново работи на снимачната площадка с Ваня Цветкова. Двамата се превръщат в един от най-популярните кинотандеми („Лавина“, „Комбина“, „Мечтатели“, „Тест 88“). Преди десетина години Ваня се върна от Щатите, за да направят отново заедно „Другият наш възможен живот“.
„Аз съм индивидуалист анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми. Пред камерата аз съм сам, аз съм герой и играя герой. Не персонаж. Иначе мога навсякъде и всичко да изиграя, но в киното се занимавам със самия себе си. Почнах да пиша, за да се превърна в същото, което съм. Преоткривам се“, казва още актьорът, което има издадени вече няколко книги -с разкази и стихове, негова съпруга е не по-малко чудесната актриса от театър „София“ Петя Силянова. Синът им Стефан е готиният рапър с псевдонима Wosh МС, участвал неотдавна във „ВИП брадър“.
Дата: 09.02.2015 00:02 Източник: Стандарт – стр. 26
