Преди време бях на открита дискусия, на която почетен гост бе една изключително харизматична личност – Мария Габриел. Представяме на читателите на Любословие БГ едно откровено интервю на Мария Николчева с една жена – политик, ръководител на българската делегация в Групата на Европейската народна партия, заместник-председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент и заместник-председател на Жени ЕНП. Това е Мария Габриел.
Тя е евродепутат от ГЕРБ, избрана е за зам.-председател на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент. По време на първия си мандат, тя беше координатор на ЕНП в Комисията по правата на жените и равенство между половете. През 2013 г. Мария Габриел получи наградата „Евродепутат на годината” в категорията „Равенство на половете”.
Мария Габриел има бакалавърска степен „Българска и френска филология” и е магистър по „Сравнителна политика, международни отношения” (Бордо във Франция). Тя е eксперт по политическите партии и анализ на режимите в Европа и по света, европейско и национално законодателство и конституционно право.
Здравейте, г-жо Габриел. Неотдавна бяхте гост на една среща и си спомням, че споделихте житейски факти, белязали пътя към сегашното Ви положение. Разкажете ни как стигнахте до тук? Има ли цена успехът и какво е Вашето мото?
Винаги ме е водило мотото „Давай най-доброто от себе си”. Това мото е извоювано в годините с труд, постоянство, упоритост, аргументирана защита на позиции, дипломация и компромис. Това, което някой би счел за недостатък – че съм млада, жена и от Източна Европа, се превърна в мое предимство. Вложих енергия и желание в работата с младите хора, земеделците, пчеларите, в срещите с гражданите от Европа, Африка, света… И в работата си като евродепутат, и преди това, за мен най-ценно е общуването с хората, запознанствата, споделянето на опит, особено когато това служи да затвърдим европейската си идентичност и отстояваме ценностите си.
Взимам най-положителното от всяка среща и го влагам в работата си. Така дойдоха и признанията. Бях ръководител на наблюдателни мисии на ЕП в Сиера Леоне, Нигерия, Южен Судан и Танзания. Участвах като наблюдател на ЕП в други пет мисии – в Хаити, Чад, Киргизстан, Того, Бурунди. Голяма чест за мен беше номинацията от Върховния представител на ЕС баронеса Катрин Аштън да бъда ръководител на наблюдателната мисия на ЕС на изборите в Демократична република Конго през 2011 г. Така станах най-младият ръководител на подобна мисия в историята на ЕС. През 2013 г. бях удостоена с наградата „Евродепутат на годината” в категорията „Равенство на половете”, а през 2012 г. бях избрана за заместник-председател на Жени ЕНП.
Истината е, че нещата не се получават от само себе си – случват се, когато вложиш сърце, усилия и време.
Чувстват ли се според Вас българите европейски граждани?
Гражданството на ЕС не е просто празно понятие, а конкретен статут, от който произтичат редица права. Ежедневно тези права са от полза за всички 500 милиона европейци, както и за европейската икономика. Но хората невинаги знаят за тези права, което всъщност е причината много от гражданите въобще, не само българските, да не се чувстват европейци. Невинаги знаят, че имат право да не бъдат дискриминирани въз основа на гражданството си, да се движат и пребивават свободно в рамките на ЕС, да учат и работят в друга страна, да получат медицинска помощ в чужбина, да избират и да бъдат избирани в местните избори и изборите за Европейски парламент в която и страна от ЕС да живеят, да получават консулска закрила от друга страна-членка на ЕС, ако тяхната не е представена, да подават петиции до ЕП и Европейския омбудсман, да организират и подкрепят инициативи за ново законодателство като Европейската гражданска инициатива.
Последното проучване на общественото мнение сочи, че 47% от българските граждани се чувстват граждани на ЕС. Убедена съм, че този процент би бил по-висок, ако те бяха по-добре информирани за правата си на европейски граждани. Точно това беше целта на
обявяването на 2013-та година за Европейска година на гражданите. Амбицията на Европейската комисия и на Европейския парламент беше да засилим още повече сътрудничеството в областта на гражданството на ЕС и да отговорим на тревогите на гражданите. Резултатите показаха, че гражданите не разполагат с пълната информация за своите права и как да ги използват, но все пак има напредък – 1 от 3-ма вече се чувстват по-добре информирани за правата си. А тази информираност води след себе си усещането за европейски гражданин.
Вие сте много отворена за разговори и дискусии с младите хора. Какво забелязвате като интереси у младите поколения и кои ценности са дефицитни днес?
Младите хора са тези, които ме зареждат с позитивизъм и емоция, защото са будни, търсещи, креативни. За мен е предизвикателство да работя с тях. В срещите ни винаги подчертавам, че сега, като граждани на Обединена Европа, те имат много по-широки хоризонти пред себе си, отколкото съм имала аз или техните родители. Младите хора сега имат повече възможности, свързани с по-качествено образование, по-добра професионална реализация, преквалификация и участие в програми за мобилност. Днес е по-важно от всякога не само да познават, но и да бъдат активни участници в процеса на вземане на решения, в избора и отговорностите, което ще ги направи неделима част от демократичния живот на България и Европа. Трябва да участват активно, да изпитат уникалността и многообразието на това да са граждани на Европейския съюз.
Но гражданството на ЕС освен привилегия е и отговорност. Отговорност да уважаваш другите, да бъдеш дисциплиниран, коректен, честен. Доверието и уважението се печелят, даром никой никому не дава. Носители именно на тези ценности ми се иска да бъдат младите хора на България, защото вярвам в техния потенциал, знания и умения. Ежегодно организирам ученически конкурс на европейска тематика и с всяко следващо издание виждам засилване на интереса на младежите към европейския дневен ред. В организираните конкурси за студенти също забелязвам все по-добро познаване на европейските политики. Тези конкурси са един от начините да стимулирам младите хора да бъдат по-активни европейски граждани, да се стремят към овладяване на нови знания, защото всъщност уменията и знанията, които носят младите, са новата валута на 21 век. Трябва да сме наясно: по-доброто образование е предпоставка за по-успешна реализация на пазара на труда, а постигнатият напредък по отношение на повишаване на нивата на заетост спомага за намаляване на бедността. Затова отново искам да призова младите хора – бъдете активни, нека решенията идват и от вас. По-добре да сбъркате, отколкото да не опитате. Инвестирайте в своето образование, защото тази инвестиция е с най-добра възвръщаемост.
Каква оценка можете да направите за вписването на България в рамките на Европейското законодателство? Какви са предизвикателствата при прокарването на ефективни политики?
Принципът на върховенство – една от основните характеристики на общностното право – гарантира еднообразното му прилагане във всички държави членки. Той налага на всички държавни органи да прилагат европейските норми с предимство пред националните. Това задължение трябва да се изпълнява от всички държавни органи – административни, законодателни, съдебни. Същността на върховенството е да не се приема или прилага национална норма, несъвместима с общностна норма. Тук не става въпрос само за директно противоречие, а за всякакъв вид несъвместимост с духа, целите и принципите на общностното право. 
Интересното е, че България е на първите места сред страните членки в транспонирането на европейското законодателство. Проблемът обаче е в неговото прилагане. Предизвикателствата при прокарването на ефективни политики са свързани с реформи. За периода 2014-2020 г. Европейската комисия препоръчва на България да засили бюджетните мерки, за да се гарантира постигането на средносрочните цели. От друга страна да се въведе цялостна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците, да се осигури ефективно спрямо разходите предоставяне на здравно обслужване. Други препоръчвани мерки са приемането на дългосрочна стратегия за пенсионната система и подобряване ефикасността на Агенцията по заетостта. Не на последно място са препоръките в енергийния сектор – да се разшири реформата на енергийния сектор с оглед повишаване на конкуренцията, пазарната ефективност, прозрачността и енергийната ефективност.
Важни са и реформите в сферата на образованието, за да се увеличат нивото и адекватността на уменията, да се подобри бизнес средата, особено за малките и средните предприятия. Такива реформи биха подобрили ефективността на отделните политики не само в България, но и в другите страни-членки. Предизвикателството всъщност е да има повече общо европейски политики по горепосочените теми, за да е Европа още по-близо до своите граждани.
През 2013 г. получихте едно високо отличие – евродепутат на годината в категорията „Равенство на половете”. Предизвикателство ли е спазването на равнопоставеността между половете, като част от човешките права, не само в Европа, но и по целия свят? Година по-късно чувствате ли се удовлетворена от постигнатото?
За мен наистина беше голяма чест да получа тази награда, както и повод да засиля мотивацията си да продължавам да работя всеки ден за равенството между половете и за правата на жените. На ниво ЕС много сме свършили, но повече остава до постигане на желаните резултати.
Въпреки че равенството между половете е проблематика, която изисква систематичен подход, взимащ предвид различни елементи, на първо място сред които половите стереотипи, можем да идентифицираме три основни приоритета: борбата с насилието срещу жените, ролята на жените в икономическия живот – на пазара на труда и във вземането на икономически решения, и участието на жените в политиката.
По отношение на мястото на жените в икономическия свят, приоритет е директивата „Жените в управителните съвети”, по която аз съм докладчик. Очакваме също така да бъдат взети мерки за намаляване на разликата в заплащането между мъжете и жените за труд с еднаква стойност.
Друго скрито предизвикателство е участието на жените в политическия живот. През месец май 2014 г. се състояха изборите за Европейски парламент. В България, жените в листите на политическите партии на избираеми места бяха сравнително малко, а едва 11 на сто от кметовете и общинските съветници са жени. При номинирането на кандидати за европейски комисари ситуацията беше сходна – трудно беше постигната регламентираната квота за брой жени кандидат-комисари. За справяне със ситуацията и постигане на по-добри резултати относно равнопоставеността между жените и мъжете е необходимо включване на повече жени в ръководните органи на партиите, номиниране на повече жени за участие в държавното управление на местно, регионално и национално ниво. Сповече жени в политиката ще постигнем с баланс между законодателни и незаконодателни мерки.
В България съществува ли справедливостта в измерението на защита правата на жените при евентуално упражнено насилие? Според Вас кои групи са уязвими и каква е ефективната превенция?
Насилието срещу жените е един глобален и системен феномен, имащ много лица. Домашното насилие, сексуалното насилие, икономическото насилие, гениталното осакатяване – много са проявленията на насилието срещу жените. Всяка 4-та жена у нас е жертва на домашно насилие. При анкета сред ученици на възраст 13-16 години, 70% от анкетираните заявяват, че познават жертви на домашно насилие.
Жените между 20 и 24 години са в най-голям риск да станат жертви на насилие. 67% от жените не са съобщили за преживяното насилие пред полиция, организация или пред близките си. Почти 10 години в страната действа специален закон за защита от домашно насилие. Данните сочат, че от 2009 г. насам издадените заповеди за защита от домашно насилие у нас непрекъснато се увеличават – през 2013 г. са били 1846 за цялата страна. Надявам се по-големият брой заповеди да са знак, че институциите работят по-добре и че жертвите преодоляват страха си и разкриват упражненото над тях домашно насилие.
В първия си мандат като евродепутат, а сега и във втория, не спирам да призовавам час по-скоро всички страни членки на ЕС да ратифицират т.нар Истанбулска конвенция, която предоставя европейска рамка за защита на жените от насилие. Ратифицирането на тази конвенция е послание, което жените в ЕС и по света очакват от нас, и аз ще продължавам да използвам всеки един случай да призовавам това да се случи.
В борбата с насилието срещу жените много важно е участието на мъжете. Имаме нужда те да бъдат посланици на човешките права, защото правата на жените са всъщност права на човека. Мъжете трябва да учат един от друг, че истинските мъже не нарушават правата на жените, не ги подтискат и че мястото на жената е на техен равноправен партньор.
Колкото до превенцията, да сложим край на насилието срещу жените зависи от всеки един от нас. Имаме нужда от приемането и прилагането на силни закони, подкрепени с изпълнението на услуги за защита и превенция, за да се гарантира на жените живот без насилие. Имаме нужда от повишаване на информираността и чувствителността на обществото за насилието срещу жените, от промяна на социалните норми и нагласи.
Всички жени и момичета имат право да живеят без страх.
Преди броени дни в НДК се състоя Национална работна среща за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите и специфичните подходи за противодействие на местно ниво, координацията между институциите, както и работата с международните партньори. Според Вас каква е превенцията срещу визираните глобални процеси?
Европейският парламент е съзаконодател относно политиката за борба с трафика на хора, но и трибуна, която позволява темата да остане на дневен ред. През последните години ЕС значително увеличи усилията си за борба с трафика на хора, но сме далеч от желания напредък. Според Евростат, броят на регистрираните жертви на трафика на хора в ЕС възлиза на 30 146 за периода 2010-2012 г. Зад тази цифра стоят човешки трагедии, прекършени надежди и унищожени планове за по-добър живот. През същия период са извършени едва 8 551 преследвания срещу трафикантите. 80% от жертвите на трафик са жени, а над 1000 деца са регистрирани като жертви на трафик с цел сексуална експлоатация.
Приемането на Директива 2011/36 на Европейския парламент и Съвета за превенция и борба с трафика на хора и закрила на жертвите беше изключително важна крачка напред. Тя въведе по-строги наказания за трафикантите и гаранции за по-добра защита и подкрепа на жертвите. Освен това, Европейската стратегия за премахване на трафика на хора 2012-2016 г. въведе всеобхватен подход, фокусиран върху превенцията, закрилата, наказателното преследване и партньорството. Самият факт, че имаме координатор на ЕС за борба с трафика на хора е силен сигнал и Европейският парламент настояваме мандатът му да бъде подновен през февруари 2015”.
Разбира се, ключовата дума е превенция. Усилията трябва да бъдат насочени към ранна превенция сред младите хора, тъй като те са най-застрашени от трафик на хора. Днес трафикантите умело боравят с Интернет като оръжие за набиране на жертви, а точно там дебнат опасностите. Необходимо е също частния бизнес да бъде ангажиран с проблема, защото все по-голяма част от жертвите са трафикирани с цел трудова експлоатация. Основно предизвикателство остава и премахването на насилието над жените, което е в основата на трафика с цел сексуална експлоатация. Необходима е също така много по-тясна връзка между полицейските и другите компетентни органи със страните на произход, транзит и крайна дестинация. Например изграждането на редовни миграционни канали за мобилните работници е един от начините за предотвратяване на трафика на хора. Във вътрешен за ЕС план трябва ясно да се прилага Директива 2011/36 от всички страни-членки, да има диалог между местните институции и осигурено финансиране за всички етапи на борбата с трафика на хора. Във външен план е необходимо засилено сътрудничество със страните на произход, транзит и крайна дестинация.
Координирани действия на европейско, национално, регионално и местно ниво – това е разковничето за по-ефективна борба с трафика на хора. Ефективността обаче зависи и от всеки един от нас, защото никой не е застрахован срещу този феномен. Силна политическа воля и добра координация – налице ли са, добрите резултати няма да закъснеят.
От експертната си позиция бихте ли споделили наблюденията си върху измеренията на етническите конфликти? Дали дипломатичният тон и диалогът са мощните средства за минимизиране на подобни конфликти?
Винаги съм настоявала, че диалогът и споделената отговорност са ключът към постигането на траен мир и разрешаването на конфликти. „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права” – чл. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека е може би най-силното послание, което можем да отправим. Правата на човека са универсални и не се отнасят за една или друга страна. Те не са награда за добро поведение, нито пък са за определена група хора. Европейския съюз трябва да останем мобилизирани, да продължим и засилим действията си, за да направим реалност думите на Всеобщата декларация за правата на човека. Днес, когато в съседни на Европа страни бушуват въоръжени конфликти, когато европейски страни стават обект на терористични атаки, имаме още по-голяма нужда от солидарност за защита на човешките права. ЕС трябва да покаже кураж в действията си.
За съжаление станахме свидетели на недопустимо посегателство върху основните човешки свободи при терористичното нападение над френското сатирично списание „Шарли ебдо”, при което загинаха 12 души. Това беше атака срещу свободата на печата и свободата на изразяване, които са основни европейски ценности, заедно със свободата на религията. Европа трябва да продължим да отстояваме тези ценности и да имаме смелостта да предприемем конкретни мерки, минаващи през общи политики. Не можем да позволим тези, които не споделят принципите на свободата и демокрацията, върху които са изградени нашите общества, да ги поставят под въпрос. Никоя религия или политически убеждения не могат да се използват като оправдание за убийство. Европейската комисия ще представи в следващите седмици нови предложения в борбата с тероризма.
Да поговорим за деинституционализацията и наличието на междуинституционален механизъм за координация на ефективен личностен подход към всяко едно дете?
Европейската комисия наблюдаваше усилията на България и даде положителна оценка на стратегията за деинституционализация, изготвена през 2010 година. Започналата реформа в страната ни беше една от най-напредналите в ЕС. От решаващо значение е да се работи с хората, които ще се възползват от услугите – децата, семействата, институциите. Европейският социален фонд предвижда 25% за социално включване и това трябва да бъде приоритет за програмния период 2014-2020 г. А междувременно страните-членки имат възможност да използват до 20% от Кохезионния фонд за деинституционализация. Ето защо трябва да актуализираме плана от 2010 г. и да го следваме, защото в него има ясно поставени цели. От една страна закриване на домове, намален е броят на децата в институции с повече от 2 000 за последните близо 5 години. Трябва да бъде ускорено строителството на центровете за настаняване от семеен тип, да има по-гъвкаво законодателство, което да позволи да се прилагат възможно най-бързо правилата на местно ниво.
Необходимо е отговорните министерства да бъдат в тясна координация с неправителствените организации и с кметовете по места, за да могат нещата да се случат. Такъв тип координация позволява много ясно да се идентифицират проектите, по които строителството може да бъде ускорено. Специално внимание трябва да се отдели на превенцията, т.е. да се работи с уязвимите семейства. Бедността не бива да е основен риск за настаняване на децата в институции. Необходимо е да продължи работата със семействата, с медицинския персонал още в родилните домове. Много важно е да се преборим със стереотипите, да работим за промяна в мисленето. Основната тенденция е ориентирането към подхода, насочващ вниманието към индивида, към всяко едно от тези деца и заради това се смята, че най-добрата среда е семейната.
Какво е Вашето пожелание към българската общност за новата 2015 г.?
Пожеланието ми към всички българи, към целия екип на Любословие БГ, е новата 2015 година да бъде година, богата на здраве, реализирани намерения, сбъднати мечти, отстоявани каузи. Нека всичко да се започва с вяра, реализира с надежда и отстоява с любов. Мъдростта и силният дух нека чертаят пътя напред.
Ние най-искрено Ви благодарим за експертните становища с пожелания все така да отстоявате принципите и каузите си. Поздравления за уместната Ви констатация: „Като свят, съставен от различни култури, трябва да се освободим от робството на стереотипите и осъзнаем, че именно правата на човека, принадлежащи на всеки един от нас, ни свързват заедно в една глобална общност с еднакви идеали и ценности. Тези права – универсални, неделими, неотменими, трябва да отстояваме 365 дни в годината”.
Интервю на Мария Николчева
14.01.2015г.
