Близо 700 автори членуват в Съюза на българските писатели, роден с мисията да бъде помощник в реализацията на труда им. Според някои тази роля е незначителна, според други тя реално съществува.
Истина е обаче, че държавата ни нехае за талантите си. Твърде често те си отиват от този свят -покосени от болести и от безнадеждност. Увлечени в безцелни и ненужни словесни битки, политиците забравиха, че още преди 22 години трябваше да приемат Закон за българския език. Той би помогнал да се решат не само културни и образователни, но дори и външнополитически проблеми на страната ни. Неотдавна, след ранната кончина на Николай Петев, начело на СБП бе избран поетът и преводач Боян Ангелов.
Г-н Ангелов, седнахте на стола, на който някога е седял самият Иван Вазов. Какъв се оказа той?
Твърде горещ. Отговорността е голяма. Преди близо век и половина проф. Марин Дринов препоръча да се създаде общ писмен български език, на базата на живата родна реч. Той призова своите опоненти и съратници да не влизат в ненужни спорове и препирни, а да създадат наука за езика, която да има за основа живата българска реч с нейното многообразие, както и стародавния ни език, съхранен в правописни паметници. Създаденият от Светите седмочисленици книжовен език е признат още в далечната 893 година за официален език на Българската държава. Това е станало на Преславския църковен събор.
Конституцията ясно е формулирала, че официален държавен език за страната ни е българският, ала тази фор-мулировка трябва да бъде облечена в строга законова тога.
Предизборната надпревара за шефското място на СБП не бе лишена от бурни страсти и дори удари под кръста. Успокоиха ли се духовете?
И след изборите не спират клеветите и зложелателните нападки. Когато бях избран за председател, се взе решение одиторският доклад да се предаде в прокуратурата. Това веднага бе направено. На първа инстанция е констатирано, че няма закононарушения. Последва обжалване. Ако има виновни – те ще си получат съответните санкции. Но няма да позволя да се хвърля мръсна кал върху историята на най-стария в Европа писателски съюз, върху сенките на Вазов, Яворов, Елин Пелин… Когато някой използва словото, за да хули, клевети и отмъщава, той е просто рафиниран убиец.
За радост, повечето от колегите ми са хора стойностни, достойни, етични и предани на словото. Техните творби обаче остават извън обсега на обществените медии, а в съзнанието на българина се набиват до втръсване едни и същи персони, чиито книги се превеждат с държавни пари.
Изненада ли ви с нещо състоянието на съюза? Говореше се за много злоупотреби.
Разбрах какви имоти притежава СБП едва когато станах негов председател. Бил съм далеч от административната му работа. Бях свидетел на стоицизма, с който Николай Петев отстояваше делата му до последните дни на живота си. Така че вече мога да заявя:
Не е продаден нито един квадратен метър от имотите на СБП
В момента разполагаме с почивни бази в Созопол и Варна. Творческият дом в Хисаря също е почти готов за ползване. Нека не забравяме, че в миналото в тази именно сграда са написани повечето от най-стойностните български литературни творби.
Какво си пожелахте на празниците?
Да не разочаровам тези, които гласуваха за мен, и да се опитам да накарам скептиците и опонентите ми да гледаме в една посока – към създаването на обединена българска литература, оценявана само и единствено с естетически и морални критерии.
Като автор си пожелах да напиша неща, които да се харесат на читателите, а като човек – да гледам с човешки очи към хората и към света. Нека моите колеги да получават заслужени награди и отличия, да няма неоценени или недооценени. И да се намират истински патриоти, които да подпомагат стойностната българска литература.
Някои твърдят, че такова чудо „Съюз на писателите“ няма никъде по света и че не е нужно.
Напротив, не знам дали съществува държава без такова творческо обединение, независимо как ще се нарича – съюз, сдружение, гилдия, клуб и пр. Нашият съюз е редовен член на Международното съобщество на писателите в Москва и на Европейската асоциация на писателските организации в Брюксел.
Наскоро издадохте деветнадесетата си книга „59 отстояние“ За какви по-точно „отстояния“ става въпрос?
Когато човек застане на прага на своята шейсетгодишнина, има над какво да се замисли.
Ето че разкрих защо са 59, а защо пък отстояния? Далеч съм от мисълта да използвам архитектурно инженерното значение на тази дума като разстояние на един обект от друг нему подобен. Става въпрос за отстояване на идеи, на каузи, на принципи. Аз смятам себе си не за обект, а за субект и затова в тази книга съм включил някои съвсем субективни преживявания.
А иначе в нея читателят може да срещне разхождащия се в околностите на Кьонигс-берг Имануел Кант, да присъства на „Смъртта на Гьоте“ или да беседва с Хьолдерлин в неговата Тюбингенска кула на брега на Некар. Може да се потопи в илюзиите на Яворов и в мечтанията на Вапцаров…
Има ли смисъл днес човек да пише книги. Намира ли се кой да ги чете?
Има смисъл и да се пише, има и кой да чете. Само че у младите хора се насажда мнението, че трябва да напуснат своята родина, защото в нея нямали бъдеще. Явно някои заинтересовани особи искат райският кът България да стане територия, коридор или не знам още какво, но не и държава със свои история, настояще и бъдеще.
А на тези мои съотечественици, които живеят далеч от своята родина, искам да внуша като човек, който също е живял далече от дом и близки, да нямат угризения, защото всеки носи родината в сърцето си а тя трябва да търси начин отново да го прибере в обятията си.
Кой у нас може да се нарече писател?
За това не е необходимо само умение да пишеш, а да пишеш така, че да накараш другите да се замислят или да се просълзят, или да се разсмеят от сърце. Но аз си имам максима – по-добре човек да се опитва да пише стихове или романи, отколкото да пише доноси и клевети.
Коя от книгите, които сте прочели наскоро, ви е впечатлила?
Чета и препрочитам дву-томника с избрани творби на Кольо Георгиев – „Ах, този белия свят“ и „Изповеди на захождащото слънце“ на издателство „Захарий Стоянов“. Блестяща проза, която препоръчам на по-младите си колеги. Ще продължа с белетристичните книги на издателството на СБП: Иван Желязков и „Двете половини на света“ на Пею Богданов „Балонът се надува“, романът на Чан-ко Райчев „Маслина“, поетичните томове на Васил Златарев, Мариана Александрова, Димитрина Кюркчиева; публицистичната книга на Григор Чернев „Къщата на думите“, и още, и още.
Дата: 04.01.2015 02:21 Източник: Любословие по интев Стандарт – стр. 11
