През 2015 г. предстой най-значимото събитие в културния календар на България- Изложбата на тракийската култура в Лувъра „Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България” /«L’Epopée des rois thraces. Découvertes archéologiques еn Bulgarie»/. Тя ще бъде представена от 15 април до 20 юли 2015 г. в залите на самостоятелното „крило Ришельо” в непосредствена близост до пирамидата.
Фокус на изложбата е Одринското царство
За пръв път ще бъде представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на ІІІ век пр. Хр. За разлика от предишните тракийски изложби, включващи главно предмети от благородни метали, в тази изложба за първи път гробните камплекси са представени в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи – инсигнии на властта, комплекти от банкетни съдове – метални и глинени, защитно и нападателно въоръжение, украса на конската амуниция, накити и аксесоари, и дори дребни глинени предмети с магическо предназначение.
С най-много експонати в изложбата в Лувъра ще са представени археологическите колекции на Националния археологически институт с музей – БАН, на Националния исторически музей, на Регионалния археологически музей в Пловдив и Историческия музей в Казанлък. С изключително представителни експонати ще участват и регионалните музеи във Враца, Варна, Русе, Ловеч и Бургас и общинските музеи в Септември, Несебър и Созопол. Отделни находки ще бъдат предоставени от музеите в Шумен, Исперих, Карнобат, Хасково и Стрелча.
Централната част на изложбата ще показва царското погребение в могилата „Голямата Косматка” край Шипка,
където се предполага, че е погребан виден тракийски владетел, а именно за прочутия Севт III, господаря на тракийския град Севтополис. Бронзовата глава на царя е уникален шедьовър на античната скулптура и е най-важният акцент на предстоящата експозиция. До нея ще бъдат представени шлемът с името на царя и неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишки от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия. 
Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата за разнообразните като форма и украса гробници на одринската аристокрация, за чието създаване са били ангажирани вещи архитекти и художници.
За пръв път се акцентира върху градската култура
Наред с богатите и представителни гробни комплекси на тракийските знатни аристократи за пръв път ще се акцентира и върху градската култура. Ще бъдат представени два основни градски центъра от земите на Одрисите – градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис – столицата на Севт ІІІ, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит.
Възприемането на гръцкия език
Друг важен момент в изложбата са археологическите свидетелства за възприемането и използването на гръцкия език, както от царската канцелария – каменни плочи с официали договори от Пистирос и Севтополис, така и от населението на тези селища – фрагменти от глинени съдове с графити с тракийски и гръцки имена и кратки текстове.
Специално място е отредено и на инструментите на майсторите-занаятчии, торевти и ювелири, открити във всяко значително тракийско селище от земите на одриси, гети и трибали.
Представени са и политическите и културните центрове на могъщите съседи на одрисите – гетите на североизток и трибалите на сверозапад. Фотоси на царската гробница с Кариатидите и артефакти от града ще представят столицата на гетите Хелис и аристократичния й некропол, проучвани през последните 30 години в резервата Сборяново. Царственият инвентар на гробница ІІ от Могиланската могила във Враца, представен в максимална цялост, ще илюстрира мощта на трибалските царе от времето на сблъсъка им с Филип ІІ и Александър Велики.
Почетно място и за уникалните ни съкровища
Изкуството на гети и трибали ще бъде представено с известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, с находки от Могиланската могила, както и с новооткритото златно съкровище – гробен дар от Свещари.
В изложбата е отредено място на крайбрежните гръцки градове, неделима част от територията и културата на Тракия. Представени са различни гробни находки от некрополите на Одесос, Месамбрия и Аполония.
Скулптура, теракоти, рисувани гръцки съдове, златни накити, апликации от слонова кост за саркофаг ще представят многоликия живот в гръцките колонии и техните контакти с Вътрешна Тракия.
В центъра на четвъртата зала любителите могат да се насладят на многообразието на тракийската култура и блясъка на златното Панагюрско съкровище.
Важен дял от изложбата е визуализирането на тракийските религиозни представи и ритуални практики – видени както чрез митологичния разказ върху съдовете от Рогозенското съкровище и апликациите от съкровището от Летница, така и чрез малките „магически“ предмети от глина от гробните комплекси от могилата Мушовица и Могиланската могила.
Експозицията
В четири зали ще бъдат представени общо 1628 експоната от фондовете на 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други музеи и културни институции в чужбина, сред които – от Британския музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, от музея Прадо и др. Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от трима френски и двама български куратори. От българска страна това са: проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по Археология при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН. От френска страна са сегашният президент на Лувъра – д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо.
За посетителите на изложбата се подготвя богато илюстриран каталог, който ще бъде издаден от Лувъра. Погледът към Тракия е дело на 50 автори, от които 38 специалисти от България, както и учени от Франция и други страни, изследователи на тракийската култура. Голяма част от текстовете вече са предоставени, в ход е и заснемане на експонатите от фотографа на Националния исторически музей.
По време на гостуването на тракийската изложба в Париж се планира в България да бъдат открити две реципрочни изложби, представящи експонати от Лувъра.
По статията работи Мария Николчева; информация: mc.government.bg; снимка: hanhadjinkoli.com; traciantombs.blogsot
И нека на тази земя онемеят от величието на Траките!Ние-Българите сме преки и достойни де
ца на този богойзбран народ!И никакви измъчени еквилибристики от псевдо учени,русофоли,не могат да ни причислят към славянството!Морала,наречен,БЪЛГАРИЯ !!!