За мен е удоволствие да представя на вниманието на нашата читателска аудитория една знаменита личност – проф. д-р Александър Димчев. Той е български учен – библиотековед, педагог и доктор на философските науки. Два мандата е декан на Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и един мандат ръководител на катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ и преподавател във Философски факултет.
Професорът е бил Председател на Българската библиотечно-информационна асоциация, член е на редколегията на няколко научни списания у нас и в чужбина.
Представител на Софийския университет в Alliance of Universities for Democracy и на България в People to People International. Автор на над 20 монографични труда в областта на библиотечното дело и на около 200 статии и доклади. Изнасял е доклади и е участвал в научни прояви в около 25 страни по света. Канен е за гост-лектор в университети в САЩ, Германия, Холандия, Полша и др. Един от най-цитираните български учени. Награден е с високото отличие на Алма матер „Почетен знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента“.
Проф. Димчев споделя своите професионални виждания специално за „Любословие“ в разговор с Мария Николчева.
Ще си позволя да споделя личните си наблюдения за проф. Димчев – изключително хармонична личност, земен и водещ непрекъснат диалог със студентите си, приобщавайки ги към професионализма си.
Какви са предизвикателствата и радостите от това да бъдеш в академичната общност и да „посяваш” знания сред студентите?
Преди всичко отговорността – твоята и личната. В университета нямаш началници. Както казва нашият ректор проф. Илчев при назначаването на младите колеги „над теб са само знанието и небето“. Може да изкараш и до пенсия, оглеждайки се. За съжаление има и такива колеги. За щастие те са единици. Отново се връщам към темата за отговорността. Тя е еталонът за всеки един стойностен учен и преподавател. Не бива да забравяш, че пред теб стоят млади и амбициозни и търсещи хора, критично настроени, мечтатели. Ти трябва да направиш така, че дори да не са попаднали в тяхната специалност – да ги заплениш, да им покажеш доброто, да им помогнеш в тяхната ориентация. Най- важното да не ги заблуждаваш, защото те са мислещи хора.
Рядко най-красивият, най-речевитият и най-щедрият преподавател печели доверието на студентите. Те ценят отдадеността, знанията, ерудицията и добронамереността. Преподавателят трябва да се доказва през цялата си кариера.
Понякога казвам на моите студенти следното: Ние се учим взаимно, всеки път научавам по нещо и от вас. Някои мои колеги могат да разберат подобни изказвания като фамилиарничене със студентите, за да се харесам, или като слабост. Знам, че така са проходили университетите в техния генезис – на групи от знаещи и такива, които имат желание да се образоват, дори един ден да надминат своите знаещи преподаватели. Заявявам им и следното. Ние също всеки път се готвим за лекции и упражнения. Защото колкото и добре да владееш материята, ти си длъжен да направиш ревизия на своите знания, да въведеш най-новите неща в тях.
Добрият преподавател е длъжен да бъде и много добър изследовател. Иначе си обречен да бъдеш „папагал“, повтарящ тези и мнения на твои именити колеги. Да умееш да накараш своите студенти да се влюбят в знанието. Да им помогнеш заедно да се включите в пътешествието, наречено наука.
Радостта от преподавателската дейност се усеща след години. Най-добрият атестат, най-голямата радост и чувство на удовлетворение изпитваш когато те срещнат твои възпитаници – било на улицата, било някъде в страната или чужбина, и ти кажат добър ден, помните ли ме, бях Ваш студент. Тогава разбираш, че си изпълнил своя дълг. На всеки един от нас преподавателите пожелавам повече такива срещи.
Забелязвате ли разликата в поколенията, изразяваща се в различни видими аспекти? От професионалната си позиция споделете как да възпитаваме и възраждаме култура на четене сред поколенията?
Разбира се. Не бих желал да влизам в ролята на съдник, но има много сериозни различия. Мога да кажа, че повечето от тях са в полза на младата генерация. Днешното поколение е по-прагматично, по-прямо, не търпи фалшиви авторитети. То знае своята цена, стойността на интелекта и на своите възможности. Това кара младите да не работят за жълти стотинки. Надявам се много скоро да обърнат социалната система в нашата страна и начинът на заплащане. Ако това не се случи, все повече млади хора ще изтичат в зоните на по-добър живот. Новата генерация е глобално настроена. Бих посочил и известни негативи, съпътстващи част от нейните представители. На първо място доза егоизъм и агресия, атомизиране в рамките на социалното, незачитане на символи и на утвърдени порядки, характерни за демокрации с традиции в своето развитие. Особено ме тревожи засилващата се невербалност в общуването при младите хора. За подобни негативи трябва да се замислим всички, които носим отговорността за днешното и утрешното поколение.
Разкажете на читателите ни за своята последна книга „Глобална информационна инфраструктура. Мисия и роля на библиотеките в променящия се свят“.
В най-синтезиран вид книгата обхваща основни въпроси, които вълнуват днес хората в глобалния свят. Сред тях са: несигурността и заплахите; грамотността; ролята на знанието и информацията; перспективите за развитието на интернет и на социалните мрежи; бъдещето на традиционните носители на информация и др. Акценти се поставят върху историята и стратегиите за развитие на библиотеките в световен порядък. Направен е задълбочен анализ на библиотечно-информационните системи на страни като САЩ, Русия, Великобритания, Германия, Франция, България и др. Представени са политиките в областта на информационния сектор в ЕС. Книгата има и христоматиен характер, в нея са включени последните документи на ЮНЕСКО, Международната федерация на библиотечно-информационните асоциации и институции (ИФЛА) и др. Тя е предназначена за широк кръг от специалисти – информационни и библиотечни, политолози, социолози, по публична администрация, културолози и др. Изданието е плод на повече от 25 годишни издирвателски усилия. То хвърля мост към случващите се тенденции в нашия свят в резултат на навлизането на човечеството в епохата на новите информационни технологии, информационното общество и икономиката на знанието.
Вие като носител и пазител на културните ценности виждате ли заплаха за съвременните библиотечни-информационни центрове? И ако да как да се преодолее тази опасност?
Ще се опитам да Ви отговоря по следния начин, тъй като това е много деликатна и обширна тема. Наскоро в Алма матер гостува директорът на Ватиканската библиотека Монс. Жан-Луи Брюгес. Всички знаем за неизмеримите богатства на тази библиотека и нейното значение за паметта на християнския свят. В своята публична реч на тема „Църква и памет“ той заяви „библиотеките и архивите се превръщат в символи на социалната идентичност“.
Подобна е и вярата за ролята и значението на библиотеките и на Нийл Геймън, английски писател на научна фантастика и комикси. В реч, озаглавена: „Защо бъдещето ни зависи от библиотеките, четенето и мечтите“, той споделя: „Библиотеките дават свобода. Свободата да четеш, свободата на идеи, свобода на общуването. Те дават образование (който процес не приключва в деня, в който напуснем училището или университета), те дават развлечение, създават безопасни места и предоставят достъп до информация. Тревожа се, че сега, през двайсет и първи век, хората не разбират какво са библиотеките и какъв е смисълът от тях. Ако възприемате библиотеката като лавица с книги, тя може да ви се стори антична и остаряла в свят, в който основно, но не единствено, издаваните книгите съществуват дигитално. Но това означава, че въобще не сме схванали същината на въпроса. Мисля, че причината е свързана с природата на информацията. Информацията има стойност, а правилната информация има огромна стойност. Библиотеките са места, в които хората отиват, за да търсят информация. Книгите са само върхът на информационния айсберг: те са там и вие можете безплатно и легално да си вземате книги от библиотеките. Повече от всякога деца заемат книги от библиотеките – книги от всякакъв вид: книжни, електронни, аудио. Но библиотеките са, например, места, където хората, които нямат компютри, които може би нямат интернет връзка, могат да бъдат онлайн, без да плащат нищо. Това е изключително важно, когато начините да си намерите работа, да кандидатствате за работа или за помощи все повече стават изключително онлайн. Библиотекарите могат да помогнат на тези хора да се ориентират в този свят“.
По принцип за нашият глобализиращ се свят е характерна думата „несигурност“. Несигурността се изразява в промени и заплахи от трансформации в социалните организации и институции. Най-често те са свързват с изземване на техни роли и дейности в резултат на поява на нови субекти, които поемат и осъществяват по-успешно дадена мисия. Това се случва когато организациите не отговорят на очакванията на социалната поръчка, или в резултат на нежелание за адекватна трансформация. По подобен начин нещата стоят и при библиотеките. Изборът пред тях е следния, или да се променят в съзвучие с новите технологични платформи и изисквания, или да се превърнат в музеи на книгата, които постепенно ще губят своето значение за хората..
И накрая нека да си припомним думите на председателя на фондация „Карнеги“, чийто патрон е спомогнал за създаването на над 5 000 библиотеки по света: „библиотеките са ДНК-то на нашата цивилизация“.
Разкажете ни за библиотечните политики и до колко те са гъвкави към времето? Мислите ли, че именно в днешния глобален свят, където преходността е сякаш двигател, именно четенето е ключът към възродителен съзидателен процес?
Библиотечните политики са въпрос на осъзнаване или на неразбиране от страна на ръководните нива в държавата за значението на библиотечно-информационния сектор за развитието на човешкия фактор, науката, културата, образованието в съответната държава. Не случайно в последните години на този сектор се гледа като на част от националната сигурност в развития свят. Дори в последни документи на ООН се поставя въпросът всяка държава да разработи дългосрочни стратегии за сектора.
За съжаление трябва да отбележа, че в България се неглижира развитието на библиотеките. Това трябва да се отбележи, че се е превърнало в традиция за нашите политически и ведомствени нива. Не са случайни и негативните последствия за България, нейното население и социално-икономическото й развитие. Нека да посочим само един факт- нашите ученици изостават и заемат непрестижните след 50-те места в класациите на PISA (от 65 страни). Няма как да е иначе, след като за 25 г. библиотеките в България са намалели с близо 60% – от около 10 000 на около 4000. Училищните библиотеки, доколкото ги има са със затихващи функции. Над 70% от обществените библиотеки не са имали средства да набавят нова литература, разчитат на дарения. НИТ навлизат мудно. За какво бъдеще да говорим…
Можем ли днес да говорим за доверие и честност в политическата ни реалност?
Ще започна отново със „за съжаление“. За съжаление категорично не може да се говори за доверие и честност в политиката. Подобни понятия са чужди на нашите политици. Тях ги интересува само тяхното оцеляване и финансов канибализъм. Същото е и в момента. Забелязваме прегрупиране и привличане на „нови“ партньори в мелницата на властта, откъдето ще се пръкне същата смеска. Наскоро, сериозно загрижен за случващото се в нашата татковина, виден представител на ЕС посъветва нашите политици да спазват следната норма: „добрият политик не мисли за своето оцеляване до следващия мандат, той мисли в перспектива за своя народ“. Дано да са го чули. Едва ли!
Ще си позволя да Ви върна към един жест от Ваша страна по отношение на Министерство на културата, където казвате много истини с широк отзвук. Как върви работата по книгата „Министерството на културата – срещу културата“?
Книгата тръгна… Министерството си стои в същата позиция – на изчакване. И на нищо невършене. Ако погледнете сайта на МК ще се изумите от самохвалството в това министерство, както и на хиперактивната дейност на екипа и на Т.В.Пр. министрите. Реалностите сочат друго. Т. напр. вече 5-та година не се изпълнява Закона за обществените библиотеки – не са приети няколко поднормативни документа. Продължават легендите, че всичко е наред с тях. Въпреки че документите бяха подготвени в 6-7 варианта от библиотечната асоциация, за улесняване на МК. Проблемът на последното е хроничен. Той се изразява в липса на капацитет на преобладаващата част от чиновниците в него, непризнаване на този факт, нежеланието и отчужденост от страна на МК от експертите и от гражданското мнение и проблемите на хората. Реално МС страда от самодостатъчност. Това са част от причините да си подам оставката от Националния съвет по библиотечно дело преди няколко месеца.
В този ракурс към днешен момент в Министерство на образованието се оглави от един Ваш колега, проф. Тодор Танев. Прогнозирайте какво очаквате.
Проф. Танев е интелигентен човек. Дано срещне политическа воля в Народното събрание за осъществяване на реформите. Без подобна подкрепа и Господ не би се оправил в нашите неразбории. Пожелавам му най-сърдечно успех и сили да се пребори с бюрокрацията и да започне трансформациите!!!
Вие сте човек на действието и в подкрепа на това в един труден момент на колебания подадохте оставка в знак на подкрепа на студентите. Получихте ли подкрепа и разбиране в това си действие?
Застанах зад „ранобудните“ студенти, защото виждах в тях воля за промяна, за налагане на нови морални императиви. Ще кажа нещо, което не бива да прозвучи като самохвалство. Бях единственият преподавател, който прекара първата нощ при студентите в Ректората. Направих го, защото видях тревогата и напрежението в тези деца, дръзнали да се борят срещу системата. Това беше една прекрасна вечер на разговори със студенти, които ми се доверяваха и изразяваха възхищение от свои преподаватели. На млади хора, споделящи своята тревога и надежда за бъдещия живот в нашата страна. На интелигентни и открити студенти, предпочели да се образоват в България, вместо в чуждестранните университети.
В същото време се разбунтувах срещу начина, по който ректорът на Софийския университет и значителна част от членовете на академичния съвет заеха позиция – лицемерна и некоректна към тези млади хора. Това бе причината да си подам оставката. Защото усещах, че те ще бъдат разочаровани, изоставени, обиждани и разделяни. Всичко това се случи. Беше убита енергията и мечтите за справедливост на нашите деца за дълъг период от време. Днес от позиция на отминало време разбирам, че точно така е станало. Вчера прочетох няколко книги, свързани с протеста. Особено ме впечатли горчивината и изживяното разочарование в книгата на един от водачите на студентите Ивайло Динев – „Наш ред е!“. Те бяха изиграни и манипулирани по познатите схеми. Лошо е, че и наши колеги нямаха куража да застанат докрай в исканията на тези чудесни деца. Някои участваха в игрите на политическа демагогия при размиването, създаването на вътрешни конфликти и потушаването на вълненията.
Моята оценка за събитията. Дълбока благодарност и възхита към тези млади хора, които ни върнаха към нашите мечти и въжделения!!! Когато свърши окупацията написах в сайта на „ранобудните“ (цитирам по памет) – Вие успяхте да обедините хората от двете Българии, тези в пределите на нашата страна и тези, които са я напуснали, но мислят и обичат своята родина“…
Що се отнася до подкрепата на моите колеги по отношение на моята персона. Да, такава имаше. Зад мен застана Факултетния съвет на превъзходния Философски факултет. Моите колеги поканиха ректора на заседанието, на което бе обсъждан въпросът за моята оставка. Както се е очаквало, в негов маниер той е поставил въпроса, казал няколко похвални слова по мой адрес, разбира се, и няколко думи, че и аз имам грехове, и се измъкнал въпреки настоятелната и остра позиция, заета от моите уважавани колеги.
Особено бях възхитен, чисто по човешки, и благодарен на моите студенти. Те отишли с плакати в моя поддръжка и застанали пред залата, в която е трябвало да се проведе заседанието на ФС. Това обаче, което предизвика моето искрено възхищение и уважение към тях, е следният факт. Два дни преди това събитие върнах курсовите работи на същите тези студенти. Слабите оценки бяха 95% от поставените. Вместо да приложат стандарта, „този е лошият, да си гледа работата“, те са отишли в моя защита, без дори да знам за това. Дълбок поклон към техния академизъм, честност, морал и гражданска позиция!!! До ден днешен най-скъпият ми спомен от тези неспокойни дни ми остана плакатът, който те бяха оставили на моето бюро „Проф. Димчев студентите от специалност БИН НЕ искат вашата оставка!!! Ние сме зад Вас!!!“. Ще споделя нещо, което смятах, че не трябва да се казва от един човек, който се е сблъскал с различни житейски събития. Тогава ми се насълзиха очите и не можех да проговоря в продължение на минути. Само заключих вратата на моята стая, да би някой да влезе и да ме види толкова разчувстван.
На трето място получих десетки писма от мои колеги от различни точки по света, в подкрепа. Предлагаха ми работа, да ми предоставят финансови средства, да ми изпратят резолюции и др. Особено внимателни бяха колегите от нашата международна асоциация ИФЛА, които ми заявиха, че ще уведомят колегията в чужбина за случващото се с един неин представител, дръзнал да защити младите хора.
Разбира се, че имаше и такива, които се нахвърлиха с ожесточение срещу мен. Сред тях имаше и мои приятели и колеги. Част от тях ме обявиха за невменяем, други ми заявиха, че искам да се изявявам като звезда и т.н. Както ми каза моят син, татко недей да четеш в сайтовете и вестниците, ще те изкарат най-лошия човек. Наистина имаше недостойни и груби инсинуации от платени тролове, медийни клакьори и др.п. Дори във фантазиите на някои бях обявен за доносник от ДС. В същото време много хора, които никога не съм познавал застанаха зад каузата, която споделях – за повече морал в нашето общество и в политиката.
Изключително съм трогнат и благодарен за споделената солидарност!!!
Мислите ли, че във века ни хората са се нарекли „разумни” и „всезнаещи” и не е ли това заплаха или по скоро изпитание за силата и въздействието на културния глобализъм? Отправете професионален съвет към нечетящите и четящите… как да избират в бума от информация?
Много сложен въпрос, подлежащ на редица философски, културологични, политологични и социологически трактовки. Ще се опитам да използвам няколко познати аналогии от по-отдалечени и по-скорошни времена на човешката цивилизация.
Интересно от дистанцията на времето ни звучат тревожно текстовете в най-стария ръкопис (папируса на Прис), съхранен до днес, датиращ от 3000 г. пр. Христа, в който е заложено посланието: „За нещастие сега светът не е такъв, какъвто беше по-рано. Всеки иска да пише книги… Никой не чете… Децата не слушат родителите си… Накъде отива светът…“. Подобни терзания са характерни и за други епохи: Може би някои от вашите читатели не са запознати с вижданията за записване на текстовете, на един от най-значимите философи, основоположника на идеята за демократичното общество в Антична Гърция – Сократ. Според него регистрацията на текстовете в документи е пагубно за умът на хората. Или те трябва да помнят. (Не е ли по-различна сегашната ситуация, свързана с криитки, че хората с едно «кликване» получават всичко онова, от което се нуждаят като сведения чрез мобилни устройства. Психолози и др. специалисти твърдят, че човешкия мозък не се развива активно, закърнява и това не вещае добри години за човечеството). Сходни мисли и критики съзираме и след изобретяването на печатарската преса от Гутенберг. Неговият съвременик – Полициано, силно разтревожен, заявява: „Сега човешката глупост ще се тиражира много бързо, ще ни залива в огромни обеми, което е заплаха за добрите нрави и за хората…“.
В противовес на изразеното ще си позволя да цитирам думите на Алберт Айнщайн за ролята на книгите и на четенето. Веднъж бил запитан как да направим децата си интелигентни. Отговорът му бил едновременно прост и мъдър. „Ако искате децата ви да са интелигентни, казал той, четете им приказки. Ако искате да са още по-интелигентни, четете им още повече приказки.” Той е осъзнал колко ценно е четенето и въображението.
Защо трябва да изразяваме съмнение по отношение на знаневия ресурс, след като днес информацията и знанието нарастват с експоненциални темпове. Данни от 2013 г. на ИФЛА ни представят следната картина. През 2010 г. количеството на предаваната информация в световен мащаб за първи път надхвърли един зетабайт, очаква се на всеки две години то да се удвоява. Количеството ново дигитално съдържание, създадено през 2011 г., е няколко милиона пъти повече от всички написани някога книги. През последното десетилетие трафикът в интернет е нараснал с 13 000%, като през периода 2008-2011 г. е създадена повече дигитална информация, отколкото през цялата история на човечеството, за която има писмени свидетелства. Според Ерик Шмид от Гугъл, на всеки два дни човечеството създава повече информация, отколкото е създало от зората на цивилизацията до 2003 г. Това са към пет екзабайта данни на ден. Специалистите, които анализират интернет мрежата, твърдят, че само около 8-10% от информацията, която се кумулира и разпространява в нея, е полезна, останалото е т. нар. «спам“ или информация със случаен характер. Прогнозите на Британската библиотека сочат, че към 2020 г. 75% от всички заглавия по целия свят ще се публикуват само в електронен вид или едновременно като печатно и цифрово издание. В същото време амбицията на професионалистите е да съхранят дигиталното съдържание в дългосрочен план, за да се гарантира, че интелектуалното ни наследство може да бъде използвано от бъдещите поколения изследователи.
Струва ми се, че много често преекспонираме въпросите за знаещите, незнаещите, за пагубната роля на технологиите върху четенето, за нечетящите и за вредите и последиците от тези неща, както и за възможни глобални апокалипсиси. Все пак ние сме в правото да си задаваме подобни въпроси. Защото нашата отговорност към днешния и бъдещия свят ни интересува. Защото не сме безразлични към това, което имаме днес, и какво ще неследят нашите деца, внуци и бъдните поколения..
Къде днес може да бъде открит оптимизмът и вярата в доброто?
При хората, които са разбрали, че трябва да вземат живота в своите ръце. Не да очакват месии, или само държавата да ни помогне. Ние сме частица от нея. Трябва да полагаме усилия, да се борим, за да я променяме към по-добро. Тогава ще дойде и нашият оптимизъм. Ще вярваме и в доброто.
Какво казвате на студентите си при първата ви среща и какво, когато „удари“ последният звънец?
Когато бях декан при първите срещи със студентите им казвах, че всичко е в техните ръце, че времето лети много бързо и те трябва да се възползват от универсума от знания, от потенциала на техните преподаватели и институцията, в която са попаднали. Да четат, да се веселят, да бъдат опоненти и да уважават другото мнение, да спортуват активно, да обичат. Да трупат информация, да съумяват да спорят, да работят за своето израстване. Да създават мрежи от съмишленици и приятелства, защото на този свят не сме сами.
По-трудна ми беше задачата със завършващите. При тях имаше носталгия. Зад нас вече съществуваше история, която ни сближава. Те бяха на финала на тяхното образование. Пожеланията ми към тях бяха да запазят и надграждат наученото. Да не забравят никога Алма Матер, да се връщат в спомените си към нея. Да бъдат граждани, да обичат свободата и да я защитават. Да не се огъват и да съхраняват достойнството. Да обичат България, да не я забравят никога, независимо къде ги е пръснала съдбата. И нещо, с което се натрапих в началото на своето интервю – да създават семейства и деца. Дори въведох ритуал в Аулата на Софийския университет (при тържественото връчване на дипломите) молих абсолвентите да станат и да аплодират своите родители, семейства и приятели в знак на уважение за грижите, лишенията и вниманието на тези хора към тях. Това се превърна в традиция в Алма Матер.
Отправете призив към списание „Любословие“ и неговата аудитория?
Драги читатели и приятели на списанието с това истинско възрожденско име, обичайте и споделяйте ценностите на изданието. Възхищавайте се на нашенското слово, то е уникално. Сравнявайте го с напевите на словата на други народи. Обичайте добрите думи, разпространявайте ги сред вашите близки, защото тогава и Вие се превръщате в част от магията, благородната мисия и от следовниците на Любословие(то), в посланици на доброто, от което жизнено се нуждае нашето общество!!!
Искрено благодарим на проф. Александър Димчев и му желаем борбеност и нестихващ оптимизъм!
