Ще пр
едставя на вниманието на читателите ни един ключов PR мениджър за България – д-р Александър Христов. Oт 2010 г. е акаунт директор в PR агенция Civitas България, а от 2011 г. до 2014 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). Преподава връзки с обществеността и маркетинг в УНСС и в НБУ. Автор e на книгата „ПР практика: Работа с агенция” и има над 50 публикации в наши и чужди специализирани издания. Магистър е по международни икономически отношения и доктор по комуникации. Има професионален опит като журналист, като ПР директор в компании и сега в агенция.
Специално за „Любословие“ и за Мария Николчева той споделя практически опит и професионални виждания. Според Александър Христов всички пиари трябва да се научим да ЧУВАМЕ И СЛУШАМЕ ХОРАТА. Това е успешна предпоставка и гарант за ефективна и полезна комуникация. Когато посланията са обмислени и възприети и от гледна точка на адресатите, то нещата се случват по-лесно и ползотворно за всички заинтересувани.
Разкажете ни за себе си.
Занимавам се с комуникации от много време, щастлив съм, че имам възможността както да преподавам, така и да практикувам. Мисля, че това всъщност не е раздвоение, а обогатяване – позволява да пренасям опит и добри практики от аудиторията на терен и обратното. Обичам общуването и в личния живот, спя малко, ставам рано, много любопитствам и рядко ме свърта на едно място. И имам една недовършена статия от 2006 година 🙂
Мисля, че трябва да обясним на масовата аудитория с едно изречение какво представлява дейността на пиара?
Както се казва, дейността на ПР специалистите е по-лесно да се разпознае, отколкото да се определи. Това са хората, които намират общото между интересите на компанията и на организацията и го комуникират по най-добрия начин. Тези хора също така умеят да слушат и да чуват какво говорят потребителите и да създават и разказват истории за продукти, институции или личности по привлекателен начин. И нещо много важно, което набира скорост напоследък, особено с развитието на комуникациите в социалните медии, е нуждата да могат да създават ангажираност – участие в инициатива, споделяне и много други. Мога да пробвам да го обясня и с по-малко от едно изречение – ПР специалистите осигуряват добавена стойност. На продукт, кауза, инициатива или личност.
Асоциира ли се според Вас дейността на пи
арите с доброта и искрени усмивки?
Все още не в такава степен, в каквато би трябвало. Всъщност по-често се асоциира с усмивки, отколкото с искреност. А не би трябвало да е така, но това стои като задача пред нас, ПР специалистите. При все че знаем, че откритостта, прозрачността и искреността винаги носят повече позитиви в дългосрочен план. А това винаги е по-важно от краткосрочните резултати. Нека се стремим към две в едно: усмивки плюс искреност.
Всички чуваме за различни социални инициативи, инициирани от наши колеги, работещи в бизнеса, но как бихте оценили социалната ангажираност на държавните институции?
Тук се сблъскваме с един фундаментален въпрос – социалната роля на държавата и на държавните институции. Ако те успяваха да извършват тези дейности успешно, компаниите щяха ли да правят социални инициативи? Ако държавата имаше капацитета да преразпределя благата по най-справедливия начин, щеше ли да има нужда от КСО? Социалната ангажираност на институциите е в тяхната природа, то е нещо задължително, не препоръчително или доброволно. И бих я оценил както оценявам много дейности в частния сектор – може и по-успешно.
В този ракурс дали дейността на пиара в едно държавно учреждение се свежда само до консултации на шефовете с цел едни добре подготвени изяви в медиите?
Ако е така, това означава пропуснати възможности да се използва пълния потенциал, който ПР притежава. И нещо друго важно – ПР специалистите не са свързани с шефовете, а с институцията. И трябва да полагат повече усилия за нейния имидж. Затова в държавните институции е полезно понякога по експертни въпроси в медиите да се изявяват и хора от по-ниските нива в администрацията. Ако и те са добре подготвени, това ще допринесе съществено за имиджа на институцията.
Как да разбираме днес „свободата на словото“?
Както се е разбирало и преди и както ще се разбира винаги – да можеш да изразиш публично позицията си и да си носиш отговорността за това. Може би проблемът сега е, че автоцензурата е по-висока. Надявам се скоро да го преодолеем.
Споделете, моля мнение относно политическата „картина“ и нейната разнородност към днешния момент.
Един статус по повод политическата ситуация и новото правителство, на който попаднах наскоро във фейсбук, гласеше „Едно еспресо, едно американско, едно безкофеиново и едно капучино в този термос за колегите”. Наистина, за първи път в най-новата ни история имаме толкова разнородна политическа картина. Хубавото е, че това ще усъвършенства политиците в това да търсят консенсуси. Лошото е, че не знаем каква ще бъде цената на това. А и в тази разнородна картина има елементи, които определено са вредни – например това са националистическите формации. Но като гледам и в Европа, май те са „необходимото зло”
Със сигурност много голяма част от общността сериозно се вълнува от развръзката на случая КТБ. Прогнозирайте моля.
Развръзката е факт, въпросът е дали е най-добрата, която можеше да се случи. И тук най-важното е общественият интерес.
Сигурно си спомняте случай в практиката, който Ви е научил на много. Разкажете ни.
Сещам се за един случай от зората на академичната ми практика. Обяснявах на студенти що е то ПР, стараейки се да го направя възможно най-пълно и задълбочено. Едно момиче от последния чин, след като послуша внимателно, каза „е няма ли най-сетне някой да ни каже какво е това ПР”, взе си чантата и излезе. Осмислих случилото се и това ме научи на много. Ричард Фейнман казва, че ако не можеш да обясниш физиката на един барман, това е лоша физика.
Какво ще пожелаете на аудиторията на списание „Любословие“?
Много любов към словото. И много успехи с него 🙂
Благодарим Ви! Бъдете все така усмихнат и продължавайте уверено да комбинирате знания, опит, импровизация и нестандартност!
