Евтим Костадинов – председател на Комисията по досиетата представи в „Преди всички“ по БНР нов сборник от поредицата „Из архивите на Държавна сигурност“- „Държавна сигурност и културно-историческото разузнаване“.
Всички теми са значими, но тази годна в нашия план са около 9 теми. Сборникът ще Бъде представен тази вечер от 17.00 в Софийския университет.
Тази тема е от изследваните теми. През 1972 година е създаден 14-ти отдел в Първо главно управление на ДС. Поставя се началото на културно-историческото разузнаване. КГБ в България също ръководи този отдел, заедно с министъра на вътрешните работи.
Има спад на участието в управлението на хора с уснавовена принаслежнос към ДС , констатира Евтим Костадинов.
Дори в правителството на Орешарски нямаше. В годините политическите партии все пак поемат тази отговорност.
Но през последната година и половина беше убито темпото на работа на комисията. Сега се надяваме да имаме творческа обстантовка да си свършим работата.
На 14 октомври 2014 г., вторник, от 17 ч., в Нова конферентна зала на Софийския университет „Св. „Климент Охридски” ще се състои премиерата на документалния сборник „Държавна сигурност и културно-историческото разузнаване 1970-1989”.
Новото издание на Комисията по досиетата излиза под №15 от поредицата „Из архивите на ДС” и е посветено на дейността на една от по-късно създадените структури в Първо главно управление на ДС, а именно отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (КИР).
Създаването на културно-историческото разузнаване съвпада с влизането във властта на дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова първоначално като първи зам.-председател на Комитета за изкуство и култура, а впоследствие и като ръководител на държавната институция, която по времето на комунизма, отговаря за опазването на културното наследство и пропагандиране на културните постижения на социализма.
Архивните документи разкриват, че в продължение на близо две десетилетия чрез отдел 14 КИР Държавна сигурност се е стремяла да придобива копия на важни за българската история архиви, а в някои случаи директно да краде оригинални произведения на изкуството и културата.
В дейността на КИР са привлечени редица известни учени и специалисти в областта на културата и изкуството. Основният проблем на разузнаването обаче се оказва невъзможността придобитите по нелегален път документи да бъдат включени в научния оборот, поради страх от разкриване на агентите, които са участвали в тяхното осигуряване.
Вторият основен проблем е съхранението на ценните исторически придобивки. През всичките години до 1989 г. тяхното съхранение е далеч от стандартите, прилагани към музейните експонати и условията, осигурени в музейните хранилища и депа.
Придобитите от КИР близо 3000 оригинални документи, 170 000 микрофилмови кадъра и около 10 движими паметници, икони, картини и други, иззети по секретен път от чужди архиви и частни лица, са струпани в една стая на 13-я етаж в сградата на самото Първо главно управление на ДС на ул. „Хайдушка поляна” в жк. „Красно село” в София. В същата стая офицерите от разузнаването са провеждали и партийните си събрания. Съдбата на всички тези ценности остава неизвестна след 10 ноември 1989 г.
Една от най-показателните секретни операции на КИР е кражбата на оригинала на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски от българския манастир „Св. Георги – Зограф” в Света гора. Тя е осъществена от двама оперативни работници от резидентурата на ПГУ в Гърция през декември 1985 г. под кодовото име „МАРАТОН” (виж повече за нея – тук). В новия документален сборник на Комисията по досиетата са включени и документи от тази секретна операция.
Любословие по БНР, desebg.com
[spider_facebook id=“1″]