В своята семейна сага „Буденброкови“ Томас Ман твърди, че по правило първото поколение капиталисти трупа пари, второто поколение се занимава с политика, третото излъчва високи интелектуалци, а четвъртото най-вероятно деградира. У нас сякаш се извърши странна и туморна симбиоза между първото и четвъртото поколение.
Преобладаващата част от българските индустриалци, предприемачи и бизнесмени в началото на прехода натрупаха огромни, лесни, подарени или откраднати пари и мигом деградираха. Изнесоха награбеното в чужбина – десетки милиарди левове, или го заровиха в замъци и в безсмислен до отъпяване охолен живот.
Колко от тях развиха предприятия, превърнаха подареното им богатство в работещи фабрики и в работни места? Ножицата между много богатите и много бедните е нереална за страна като България, пропастта между тях е зловеща и това не предвещава светли бъднини нито за бедните, нито за богатите.
Любословие по коментар на писателят ВЛАДИМИР ЗАРЕВ пред сп. Биограф – стр. 46, 07.10.2014
[spider_facebook id=“1″]
