С навлизането на новите технологии възможностите да опознаем колегата в неизвестна* светлина нарастват както за обикновените служители, така и за работодателите. Така социалните мрежи може да бъдат и нож с две остриета, защото началникът има възможност волно или неволно да види и лошите ни страни, които да спънат кариерното ни развитие.
Мнозинството от хора имат профил в поне една социална мрежа и докато Linkedln предполага стриктно делова комуникация, във Facebook u Twitter хората са доста поразкрепостени. Всеки показва с охота къде е ходил на почивка, колко добре може да работи с Photoshop или какви клипчета е гледал в Youtube, но дори за по-сериозни теми коментарите се сипят без филтър и почти всеки може да ги види.
Доста работодатели преглеждат тези публикации в търсене на силните и слабите страни на кандидатите за назначаване и своите служители – от политическата им принадлежност и мненията за бившите работодатели до начините на забавление.
При много от случаите това става без знанието на служителя, но истинският въпрос е дали трябва всеки да ограничава кръга от хора, които виждат активността му в социалните мрежи. Този тип преглеждане си е навлизане в личното пространство, но за разлика от подслушването или четенето на личния имейл постовете в социалните мрежи са доброволно споделени от хората.
Разбира се, всеки може да ограничи достъпа до своя профил, може да го деактивира или просто да си наложи автоцензура, но пропуснеш ли да промениш настройките, трябва да знаеш, че това, което пишеш в нета, все едно го казваш на улицата. И няма как да претендираш, че шефът се бърка в личния ти живот, когато ти е преровил фейсбука.
Въпросът е по-скоро морален – редно ли е работодателят да гледа снимки на домашния любимец, на участието ни в поредния пиянски купон или на гаджето. Дори официално във вашата фирма да е декларирано като неетично „шпионирането“ в социалните мрежи, никой не може да ви гарантира, че мениджърите и специалистите по човешки ресурси не го правят. А ако решат да ви отстранят заради вашите „подвизи“ в нета, ще измислят някоя друга причина да го направят, за да не ви дадат възможност да ги осъдите в Комисията за защита от дискриминация.
В Щатите, където защитата на личните данни по традиция е много ниска, има доста примери за санкционирано поведение в интернет. Типичен пример е американската учителка по математика за 10 клас Карли Маккинли. В профила си в Twitter тя често пишела постове за ученици, които намирала за привлекателни, за дрога или за дискотеки. След налагане на наказание от страна на училището, в което е преподавала, учениците се застъпили за нея, но в крайна сметка била уволнена.
Засегнатите могат да бъдат и на по-високо ниво – Стюарт Макленан е бил уволнен от заеманата от него позиция в Шотландската работническа партия след поредица от обидни туийтове за възрастните хора и за младите работещи.
Всеки има свой личен живот и не е задължително той да се отразява на работата. Ясно е, че не е удачно човек да ходи на партита до сутринта, след което да иска да бъде работоспособен,употребата на наркотици например никога не е от полза за каквато и да било позиция.
в. Труд | стр. 14 | 07102014
