Тя знае, част от тайните на телевизията и телевизионното интервю. В едно емиционално и вълнуващо интервю Димитрина Пандурова разбулва неизказаните истории, като популярното, но вече бивше лице на Телевизия „Европа“.
Едно от силните имена в съвременната телевизионна публицистика, отдадена на майчинство и лични проекти разговоря с мен – Андрей Велчев – като колега с колега – на „ти“, защото и двамата сме дипломанти на департамент Масови комуникации в Нов бългаски унивеситет.
След покана, възникнала по време на срещата разговор, която четете сега, екипът на Любословие привества Димитрина, като нов член на екип, за да може вие – читателите ни да четете найните политически коментари и анализи.
Ето част първа от интервюто:
В навечерието на едни по-особени за България избори, трети в рамките на една година, според Вас какво се промени в публицистиката за политиката и в журналистиката като част от политиката?
Първо разбира се ако може да си говорим на ти, защото ще бъде много претенциозно да си говорим на вие, колеги сме от един и същи университет, колеги журналисти, мисля че е задължително. Какво се промени? Много неща се променят непрекъснато. Въпросът е дали е това, което всички ние очакваме и желаем и си мисля, че не е! Самата аз като поколение на демокрацията си правя разбор – бях І курс студент, когато сваляхме БСП 1996-97 год. После дойде промяната – времето, в което да пътуваме свободно, но чувстваме ли се свободни? София и въобще България да изглеждат малко по-излъскани – с 20-30 нови сгради, пипнати фасади, но дали това е достатъчно? Постигнахме ли това, за което наистина скачахме, това което искахме да се промени, да се чувстваме нормални и защитени, както се чувства един германец в собствената си държава. Да, ако питате и той ще каже, че не е доволен, защото Меркел е направила това или онова, но Меркел колко поредни мандата печели? В България колко политици се смениха, колко ешалони?
Ще го кажа с огромно съжаление, спомням си 2001 г., когато дойде царят, дойде на гребена на вълната и си отиде с гребена на вълната. И не е единственият! Нивото на политици за 13 години е паднало толкова главоломно и драстично надолу, че не мога да си представя, че може да има по-надолу от това. Политици, които дори не могат да говорят правилен български, не могат да пишат, сричат. Същевременно хора с висок ценз работят като таксиджии, стават домашни прислужници и искат не искат „обслужват” тези, които трябва да са на техните места. Тогава как да очакваме, че нещо ще се промен? От къде да дойде промяната? Професия депутат – 20 години той все е в парламента. Няма лошо – но с какво е бил полезен – за вас, за мен, за поне една прослойка от обществото. И сега сме се вперили в 5 октомври, който очевидно само ще размести леко пионките! По-страшното не е това какво се случва днес и сега, а че не се вижда визия за промяна – къде е дебатът по реални политики? Хората са апатични, а са отвратени, защото на кого ли не се довериха – и на сини, и на жълти, и на червени, и на другите сини, и все чакат месията… и каква е разликата между тях (с малки изключения) само абревиатурата!
Апатията олицетворява Народното събрание. Хубаво да, нямаш вяра на този, не харесваш онзи, но въпреки всичко ти имаш избор, сърдиш се, че едно време не си имал избор, живял си в комунизма, когато е имало две бюлетини и всички са скачали накрая, че едната е спечелила. А сега, когато имаш избор, как го използваш?
Питаш къде е публицистиката? Телевизионната публицистика изчезна. Стойностните журналисти ги няма на ТВ екраните – какво ни подхвърлят – ченгета с огромни претенции и самочувствие, някакви други индивиди, които са попаднали някъде, защото са се продали, които носят повече отвращение, отколкото зрители. Тези лица от екраните спомогнаха за бетониране на чалгата и пошлостта – канят руси и черни, които… обидно е, мили хора, не мога да ги нареча колеги! Защо обиждате мен и още стотици други свои зрители! Защо не поканихе поредния българин, покорил условно казано световната сцена – номиран за Нобелова награда или заел място в топ 10 на най-богатите компании?
Имаме една Цветанка Ризова, която толкова са й смалили времетраенето, че е обидно. И други лица от екрана, които не знаят какво да питат – да правиш интервю не е просто да задаваш едни въпросчета написани предварително, било то и от най-добрия редактор. Иска се бърз ум, иска се реакция, и не на последно място да си в центрофугата на новинарските събития, и да знаеш и най-дребната и незначителна новина, защото тя понякога може да е разковничето. Като телевизионер се питам, кое е по-евтино за една медия – да купува и бълва безумни турски сериали, които съм сигурна, че и бабите вече не гледат или да отвори едно студио, в което да има трима оператори на щат, ако ще и на хонорар, един добър журналист (имаме достатъчно свестни и способни), един редактор, един репортер, колко струва това като месечен разход, със сигурност бие турските сериали.
С огромно съжаление казвам, че неудобните журналисти ги няма на екран – там, където може да се покажат неудобните факти, да се разкрият далаверите, да се постави един политик на мястото му, а не да му се задават най-удобните въпроси.
Радиопублицистика, че каква радиопублицистика остана? И какво остава една ниша от вестници, които и те са с малък рейтинг, по ред причини. Хората не купуват вестници, защото това струва пари, купуват евтиниите – без извинение те са абсолютни парцали, и online нишата, която си има своето място, но ето един човек като баща ми, който е на 65 г. той не от интернет поколението, той си чете вестника и чака да види по телевизията. Както впрочем ще взема пак една голяма медия БТВ, свали новините си в 22 ч. защо? Особено в лятно време, кой нормален човек в 19 е вкъщи? Каква публицистика има по Нова телевизия, по Канал 1? Едни сутрешни блокове. До кога сутрешните блокове ще дъвчат политика? Аз например отдавна спрях да ги гледам защото съм отвратена от сутрин да ме заливат с едно и също – кой на кого какво казал или колко трупа има след поредния инцидент. Публицистиката си има място и часове, иска си своите стойностни лица. Много показателен пример е, срещнах обява за някаква нова медия, търсела журналисти до 35 г. BBCтърси журналисти от 50 г. нагоре, за да излъчват доверие, да спечели зрителя – как аз да вярвам на красивото лице, което ми се усмихва мило и чаровно като от някоя реклама? Как да вярвам на това лице като ми представя новината за 10 декември 89-та година, че тогава то не е било родено, в учебниците не пише нищо, за да научи и аз ще очаквам интерпретацията….!
Но България е една особена страна, с едни особени виждания, надявам се това да е временен процес, въпреки че само се надявам. Според мен това е някаква тенденция абсолютно умишлена, към която се върви, за унищожаване на публицистиката. Неграмотно население, зле информирано, без водещи журналисти – ето го резултатът!
А как би звучало днес Кой не скача е червен? Дали лишено от продължение или нещо по-различно?
Тук има много символика, вчера беше 9-ти септември, като чета хора, които си честитят празника, аз се питам къде живея. Може ли да си честитиш нещо, което е най-черният и най-мръсен период от цялата ни история!? Съгласна съм, че и преди 9-ти има истезания и убийства, след 9-ти обаче е признато в цял свят за зверствата на тоталитарните режими, ние бяхме последни, които полувинчато заявихме позиция. Моят чичо е убит в концлагер на 26 г. – Никола Коледов се казва. Имал щастието и късмета да оцелее на фронта, с медал за храброст, за да се върна в България и след година и половина да бъде убит по най-нелепия начин – в концлагер, защото е бил монархист. Брат му е бил на 19 г., когато днес го вижда, а утре разбира, че някъде там е закопан на двора. Как може да има хора, които да си честитят това? И тук никога, аз лично няма да простя на нито едно дясно правителство, това което не направиха, да почетат наистина жертвите на комунизма, да отдадат дължимото към тях и техните семейства и не само, да изправят виновните на съд, защото тези хора днес ни се подиграват – нагло и арогнатно! Кой не скача е червен – 9-ти септември и преди 70 г. и днес си е 9-ти септември за онази пасмина, която твърди уж, че е наследник на най-старата партия, а в същото време, че се е реформирала. Или се отричаш от миналото си и затваряш вратата и си реформиран, или ти си същият като наследниците ти! Аз нямам против социалистите, говорихме си и в предварителния раговор – истинската евролевица – във Франция, Испания, Гърция ако щете. Не мога да намеря обяснение защо в България не успя да намери място една такава партия или формирование. Има място за псевдопатриоти и за всякакви крайно леви националисти, а евролявата реторика да я наречем, че тя е най-близко до хората, до това, което те биха искали като социална политика и начин на живот.
Спомена реторика, каква е журналистическата реторика тогава, след като спеменахме и факта, че времето на водещи журналисти и публицисти е намалено, политиците ли диктуват реториката на журналистите или все пак журналистите променят дневния ред?
Журналистите може би си мислят, че променят дневния ред, за съжаление в България, това което казах за възрастта, то е много важно. Нямам против и не искам да обиждам младите журналисти на по 23, 24, 25 години и аз съм била на тяхната възраст, но всяка жаба, както се казва, трябва да си знае гьола. Те са търсени на пазара, защото им се плаща обидно ниско, но то такова е и нивото, не защото не знаят, а защото им трябва време да се научат. Когато ти си на 23 г. и отиваш в парламента и дори не знаеш какво да питаш, а просто тичаш, за да хванеш един „синхрон”, искаш не искаш се превръщаш в пощенска кутия, изпълняваш ролята на стойка на микрофон, няма как ти да диктуваш правилата. Един лектор по журналистика – американец казваше: „Това, че политикът казва нещо не е новина, на него работата му е да говори, журналистът е този, който трябва да поведе и да търси какво се е случило или не”. С очите си видях преди 10 години в Турция властта буквално целува ръцете на журналистите, а не обратно. Тук пак сме наопаки – медиите ги има, защото по различни начини финансирането идва от политическите партии. Докато ги има тези субсидии – милионни, политиците ще си купуват журналистическия комфорт, а това, което се разиграва в публичното пространство е само една лошо скалъпена постановка! С какво се занимават нашите медии? Днес една симпатична иначе дама, бивш министър, била освободила бременна скарида. Или има най-лошите ПР или… дори не искам да си мисля. Подобни примери за съжаление са всекидневни и ежеминутни, може би.
И кое направи журналистиката жълта и я доведе до тук?
Може би търсенето, то е като чалгата. Все си мислех, че това е част от целия 25-годишне процес на лутане, ще харесваме всичко, което е било забранено, ще го опитаме и след това вече няма да ни е така интересно. Умишлено не използвам думата демокрация, защото и тя носи онзи смисъл като обществените поръчки – за нещо по-скоро лошо. За съжаление с попфолка не се случи така, същото се случва и с жълтенията. Аз не мога да повярвам що за хора могат да си купуват и да хранят жълтите вестници, в които да оказва се, че има и доста истини, но начина, по който те са написани е просташки и обиден дори и за техния читател.
Има ли начин да променим това???
Има, но кой да го промени? Тези 48% условно казано, които никога не са ходили до изборните урни и които смятат, че това не ги засяга. Тези хора имат общо взето всяка година (защото изборния цикъл е такъв – днес са парламентарните избори, догодина евроизборите, на следващата година са местните и президентските, една година почивка, и пак колелото се върти) да дадат воля на чувствата си! Да сложат на мястото всеки един, който ги е огорчил – подиграл се е с тях – накажете го! Изборите са нашият шанс да влезем дори и само веднъж годишно в ролята на съдията, който раздава присъдите – ти – нямаш място в НС, ти – нямаш място, онзи – също! Да приемем, че наистина има българи, които са разочаровани от всички – не им вярват, имат основание навярно и са прави, защо бягате от отговорност? Защо не гласувате като пратите всички в 9-та глуха. На парламентарните избори недействителните бюлетини ако не ме лъже паметта бяха над 70 хиляди – за сравнение – в Котел живеят 5 хиляди. Не вярвам, че това са бюлетини, подадени от неграмотност – не – това е своеобразния съдийски глас – гласуваш за всички, като им довериш едно хиксче и в същото време ги изтриваш от политическата карта!
Защо позволявате да ви манипулират? Да ви подвеждат някакви псевдоанализатори кой ще ни управлява утре! Аз, като един отговорен човек, който почти винаги е гласувал, решавам в деня на вота на кого да се доверя. Ако един месец преди изборите знаем нещо, тогава защо ни е кампанията – някакси това се обезмисля. Това е също част от установените псевдоправила по предварително – победителят е ясен, все тая вие какво ще правите! Нееееее! Това е в услуга на определени политически субекти. Например – днес ни втълпяват как една партия ще влезе – тя няма никакви шансове, но има пари – и утре тя влиза – изненада няма. Никой обаче не разследва – истински ли са гласовете за тази партия? Това е брутална манипулация и тя се случва непрекъснато. И ще продължава дотогава докато 48 % се държат като щрауси!
Ние българите все се движим някъде встрани от същината. Дебатът в България пак е несъществен – много ли са ни депутати, да имаме ли ВНС… все тая колко са депутати, а какво ще свършат – ще представляват ли моя, вашия и интересите на нацията. В повечето случаи има перфектна законодателна база, няма контрол по нейното прилагане. Каруците са забранени по улиците – те се движат дори пред погледа на КАТ – оттук да започнем. Всички – без значение от партийната принадлежност си купуват депутати. Когато имаме сегашната партийна система да има независими депутати в парламента е най-голямата глупост. Аз съм гласувала за партията Х – не за лицето – за него ще гласувам ако изборът е мажоритарен, тогава той ще има право да се отцепи и да бъде независим. Сега – много моля да напусне мястото си. Тази промяна се отнася до правилника на НС – не до нещо по-специално – защо не се прави, защото не е изгодна!
Ще отваряме работни места, ама ще гоним инвеститорите. Израел и Турция могат да бъдат нашите примери как да ги доведим тук. Не е необходимо дори да се правим на изобретатели!
Част 1, Любословие, 16.09.2014 г.
[spider_facebook id=“1″]
