На книжния пазар е книгата на Желю Желев – „Митове и легенди за българския преход“ (Издателство „Сиела“, цена: 12 лв., стр. 204).
Книгата „Митове и легенди за българския преход“ си поставя за цел една не много скромна задача – чрез дешифрирането на лъжите, илюзиите и заблудите да помогне за разкриването на големите истини за българския преход.
Никой не е имал илюзията, че преходът от комунизъм към демократично общество с правова държава и пазарна икономика ще бъде лек и безметежен, но едва ли някой е предполагал, че ще бъде толкова сложен, труден и мъчителен. Обратният преход, който комунистите се опитват да осъществят – преходът от демокрация към тоталитарно комунистическо общество – е опит да се осъществи една от най-големите социално-икономически и политически утопии в историята на човечеството. Но както всяка утопия тя се оказва неосъществима на практика, въпреки всички човешки жертви, които са ѝ принесени…
Въпреки това в нашето общество все още се разпространяват митове за разрухата, която е донесла демокрацията и за прекрасния живот през социализма. Известно е, че подобни неистини могат да се поддържат, както от личната користна заинтересованост, така и да се подхранват от невежеството или недостатъчната информираност на хората.
Уповавайки се на огромен документален ресурс и лични впечатления, доктор Желю Желев рисува истинското лице на България като страна, която е стъпила на пътя към промяната и от нашето общество зависи дали ще продължи по него или ще се изгуби в морето от митове и лъжи.
Съдържание:
Митове и легенди за българския превод
(Вместо предговор)
Етапи на прехода
МИТЪТ ЗА РАЗРУХАТА, КОЯТО УЖ ДЕМОКРАЦИЯТА ДОНЕСЛА В БЪЛГАРИЯ
ЕТАПИ НА РАЗРУХАТА
МИТЪТ, ЧЕ КОМУНИЗМЪТ СЪЗДАВА ИСТИНСКО И МАСОВО КООПЕРАТИВНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Връщането на земята в реални граници
МИТЪТ ЗА ОВЧЕТО ПОКОРСТВО НА БЪЛГАРИТЕ ПРИ КОМУНИЗМА
МИТЪТ ЗА СВАЛЯНЕТО НА ТОДОР ЖИВКОВ НА 10 НОЕМВРИ
Кой свали Тодор Живков и неговия комунистически режим от власт?
КРЪГЛАТА МАСА КАТО ОРЪДИЕ НА МИРНИЯ ПРЕХОД ОТ КОМУНИЗЪМ
КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ И СВОБОДНА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
МИТЪТ И ЛЕГЕНДИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА СДС
Кои са създателите на СДС
ФЕНОМЕНЪТ ПЕТЪР БЕРОН
МИТЪТ ЗА БОЯНСКИТЕ ЛИВАДИ, ИЛИ КОЙ СВАЛИ КАБИНЕТА НА ФИЛИП ДИМИТРОВ
ДРУГИТЕ ЗА „БОЯНСКИТЕ ЛИВАДИ“
МИТЪТ ЗА ОТСЪСТВИЕТО НА НЕЗАВИСИМА И САМОСТОЯТЕЛНА ВЪНШНА ПОЛИТИКА
НА БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
1. Отхвърляне на „доктрината Брежнев“ за ограничения суверенитет
2. Закриване на Съвета за икономическа взаимопомощ
3. Разпускането на Варшавския договор
4. Разпадането на Съветския съюз
5. Войната в Залива: България провежда независима външна политика
БЪЛГАРИЯ ПО ПЪТЯ НА ИНТЕГРАЦИЯТА В ЕВРОПЕЙСКИТЕ И ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ
(Из „В голямата политика“, 1998 г.)
1. Същинският смисъл на интеграцията
2. Двете паралелни линии за приобщаването на България към Европа
ПОСТИГНАТОТО
В ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
(Из „В голямата политика“, 1998 г.)
Как България стана пълноправен член на Съвета на Европа
НАШЕТО АСОЦИИРАНО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(Из „В голямата политика“, 1998 г.)
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ С НАТО
(Из „В голямата политика“, 1998 г.)
НЕОБРАТИМОСТТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА
(Из „В голямата политика“, 1998 г.)
ЦЯЛОСТНА ПРОМЯНА В СМИСЪЛА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА
1. Новата ориентация. Новите цели и приоритети
2. Новите принципи и норми. Новият стил
3. Новите лица в дипломацията
4. Войната срещу „президентските посланици“
БЪЛГАРИЯ – 16-А РЕПУБЛИКА НА СССР!!! ФАТАЛНАТА ГРЕШКА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД
ЗА ПАРАЛЕЛА МЕЖДУ НЕЖНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ ОТ КРАЯ НА 80-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
И ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ДВИЖЕНИЯ И РЕВОЛЮЦИИ В АРАБСКИЯ СВЯТ
Откъс:
МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД – (Вместо предговор)
Този текст си поставя за цел една не много скромна задача – чрез дешифрирането на лъжите, илюзиите и заблудите да помогне за разкриването на големите истини за българския преход. Известно е, че неистините могат да се поддържат, както от личната користна заинтересованост, така може да се подхранват от невежеството или недостатъчната информираност на хората. Освен това съществува и един психологически фактор, който несъзнателно ги кара да сменят местата на истината и неистината. Бих го нарекъл ирадиация на доброто върху злото и обратно. Ще го илюстрирам с един стар политически виц от 60-те години на миналия век.
В редакцията на вестник „Работническо дело“ след като им омръзнало да публикуват само пропагандистки материали за партията и народната власт, за успехите в строителството на социализма, решават да пратят един млад журналист в Родопите да напише очерк за живота на много известен столетник. Изборът пада върху млада журналистка, която била на стаж в редакцията. Осигурили всичко необходимо за командировката транспорт, гид, който да я заведе при столетника в планината. След обичайните поздравления и благопожелания за здраве и успехи в работата, тя го пита:
„- Дядо, след като сте живели толкова дълго и сте видели и чули толкова много неща какво си спомняте за политиката и политическите събития в България през това време? Спомняте ли си за убийството на Александър Стамболийски, което е станало доста близко оттук?
– Имаше долу в равнината една тупордия, но какво беше съм забравил.
– Дядо, а по кое време се чувствахте най-добре?
– По фашистко чадо, по фашистко…
– Ау-у дядо, как може, защо по фашистко?
– Защото бях млад чадо. И каквато работа да хванех идваше ми отръки и я правех добре.”
Днес носталгията на много хора в България се поражда и съществува точно по тази схема. На тях и техните семейства комунизмът нищо лошо не им е направил – нямат безследно изчезнали по 9-ти септември 1944 г., нямат изселване в други краища на България, защото са били обявени за врагове на народа или нарочени за кулаци. Освен това този етап от историята на България по случайност е съвпаднал с тяхната
младост, първата любов, създаването на семейство, идването на децата.
Преди обаче да се започне същинското изложение трябва да се определи точно съдържанието на основните понятия, с които се борави. Най-основното и ключово понятие „български преход“ не е достатъчно. Редно е да се подчертава, че става дума за прехода на България от комунизъм към демокрация и свободна пазарна икономика, защото България е правила не малко преходи. През ХХ век е направила три: от феодализъм в рамките на Османската империя към капитализъм след освобождението от турско; след това от капитализъм към кому-
низъм и най-после – към многопартийна демокрация. Затованай-напред се налага да уточним какво представлява прехода на България от комунизъм към многопартийна демокрация и свободна пазарна икономика. Това естествено включва и етапите на прехода.
ЕТАПИ НА ПРЕХОДА
Никой не е имал илюзията, че преходът от комунизъм към демократично общество с правова държава и пазарна икономика ще бъде лек и безметежен, но едва ли някои пък е предполагал, че той ще бъде толкова сложен, труден и мъчителен.
Обратният преход, който комунистите се опитаха да осъществят – преходът от демокрация към тоталитарно комунистическо общество – беше опит да се осъществи една от най-големите социално-икономически и политически утопии в историята на човечеството. Но както всяка утопия, тя се оказа неосъществима на практика, въпреки всички човешки жертви, които Ӝ бяха принесени…
Интересно е все пак тези неща да се видят върху голямото платно на историята. В края на второто хилядолетие след Христа, през нашия
забележителен 20-и век, комунистите се опитаха да върнат човечеството към допотопните форми на държавното робовладеене от преди новата ера (да си спомним как Източна Германия продаваше свои поданици на Федерална република Германия!), да се върнем към древните сатрапии в Египет, Китай, Персия, Спарта и т.н., където собствеността върху земята и иригационните съоръжения е била държавна и следователно, държавата е могла да се разпорежда с всичко, включително и с хората. Дълбокият исторически анахронизъм на комунистическия експеримент доведе хората до невероятна духовна и материална мизерия, но заедно с това, или по-точно – именно поради това, и до бързото износване на модела, до неговия пълен провал. Защото онова, което преди новата ера е могло да просъществува в продължение на столетия и хилядолетия, при динамичните процеси на нашия ХХ век то можа да оцелее само няколко десетилетия, след което се разпадна, рухна сякаш от само себе си, както се разпадат нещата, които нямат вътрешна опора… И все пак рухването на комунизма не беше съвсем стихиен и спонтанен процес – още по-малко еднократен акт. То беше свързано с усилията и борбите на много хора, които работиха за това, и на практика се разгъна във времето като процес. Този процес имаше различни етапи, необходимо свързани помежду си.
Днес, от дистанцията на времето и на базата на практическия опит, условно бихме могли да обособим три етапа.
Първият етап е свързан с разрушаването на еднопартийната тоталитарна система на комунизма и възкресяването на елементите на гражданското общество от развалините: възникване на многопартийна система, независими синдикати, свободен печат, независими от цензурата масмедии, възстано вяване свободата на словото, печата, събранията, митингите, автономия на университетите, свободни многопартийни избори за парламент, президент и местни органи на властта. Вторият етап е свързан с изграждането на новите демо-
кратични държавни институции и приемането на устройствени закони на базата на реално разделение на властите. Най-напред, в резултат от свободните многопартийни из бори, идва парламент с опозиция. Парламентарното мнозинство излъчва правителство, което осъществява ролята на изпълнителна власт и което катотакава, макар да подлежи на парламентарен контрол, все пак представлява отделна власт, която носи своите тежки отговорности и пред обществото.
На този етап на прехода особено значение придобива изграждането на независима съдебна система, създаването на Върховен административен съд, Върховен касационен съд и апелативни съдилища. Нашият скромен опит, както и опитът на други страни от
Централна и Източна Европа показва, че през периода на прехода изключително важна роля играе Конституционният съд, който влиза в ролята на своеобразен арбитър в споровете между управляващото мнозинство и опозицията в парламента, в споровете между президента и парламента, между правителството и президента и т.н. Чрез своите тълкувателни решения той дава компетентни и авторитетни отговори на важни за държавното управление въпроси.
Противно на очакванията обаче най-труден се оказва третият етап на прехода: преходът от централизирано стопанство, основано на монопола на държавата върху собствеността, към свободната пазарна икономика, опираща се главно върху частната собственост и нейните производни. Това е най-трудният и мъчителен етап, защото е свързан със смяната на собствеността, което значи – със смяната на
икономическите основи на обществото, а оттам – и с материалните интереси на големи групи в обществото, практически – на целия народ.
Тук войната е особено жестока, защото на житейско равнище се решава въпросът в чии ръце ще отиде общественото богатство и по какъв начин то ще бъде разпределено, съответно – придобито. До каква степен този процес ще бъде ефективен и справедлив за обществото.
Излишно е да се подчертава, че тук личните или частните интереси далеч не винаги съвпадат с обществените, че между тях възникват много остри противоречия.
Тези противоречия на свой ред по много сложен начин се пречупват и деформират в политическата сфера. Понякога те се и изострят повече, когато решат да ги използват за политически цели. Може би затова обществото е измислило приватизацията и реституцията като най-демократични и справедливи процедури за осъществяване на икономическата реформа, за превръщане на държавната собственост в частна.
Беше вече казано, че така очертаните етапи на прехода от комунизъм към демократично общество са до голяма степен условно обособени, защото се застъпват във времето, често съвпадат и текат успоредно по едно и също време. И ако независимо от този емпиричен факт, ние ги обособяваме и подреждаме в определена последователност, то е защото между тях има ясно изразена логическа връзка.
Едва ли е необходимо да се доказва, че преходът изобщо не може да започне, ако не бъде разрушена еднопартийната тоталитарна държава, която подобно на змията боа е погълнала гражданското общество, т.е. да започне самият преход. Не е необходимо също да се доказва, че без изграждането на демократични държавни институции и приемането на добри закони не могат да бъдат закрепени и опазени онези по-
стижения от първия етап на прехода, които ще служат като градивен материал за следващите етапи на прехода.
Първият етап очертава територията на свободата, утвърждава човешките права и гражданските свободи, вторият период ги закрепва и ги прави гарантирани за всеки и ненакърними, като ги въплъщава в закони и държавни институции. Затова ключовата дума за първия етап на прехода е „сво-
бодата“, за втория – „демокрацията“. Демокрацията не е нищо друго, освен свободата, въплътена в закони и институции. Да не говорим за връзката с третия етап – с прехода към съвременна пазарна икономика. Той изобщо е немислим без разумни, добре направени закони и институции (преди всичко парламент и правителство), които да имат волята, енергията и решимостта на практика да прилагат законите. Без това радикалните икономически реформи си остават красиво пожелание. Нашият собствен опит показва, че добрите закони сами по
себе си нищо не могат да направят, ако няма силна изпълнителна власт, която да ги прилага с настойчивост и последователност.
Ще го илюстрирам с пример. От много години вече България имаше сравнително добър закон за реституцията на земята. Независимо от това земята, в голямата си част, дълго време не се връщаше на предишните Ӝ собственици. Главната причина за това беше отсъствието на силни правителства, които да поемат отговорността за реформата и да я доведат докрай. Същото се отнася и до реституцията на покритата град-
ска собственост, която през различни периоди след Втората световна война е била национализирана или експроприирана от комунистическия режим. Въпреки наличието на реституционните закони сравнително малка част от тази собственост беше върната на предишните Ӝ притежатели. Причината от ново беше в нерешителността на изпълнителната власт или в отсъствието на воля да се правят реформи.
В заключение искам да кажа, че въпреки всички трудности на прехода от комунизъм към демокрация и пазарна икономика процесът е необратим, защото представлява движение от утопията към реалната социална действителност, от абстрактните умопостроения и фантасмагории към естественото състояние на нещата в обществото. Неотдавнашната лява вълна в Източна Европа, която в ре-
дица страни върна бившите комунисти на власт, не можа да спре този процес, нито да го върне назад. Тя можа в най-лошия случай да го забави или да му придаде уродлив характер. А там, където бившите комунисти наистина са престанали да бъдат комунисти и са се доближили до социалдемокрация та, да продължат реформите…
