Големият поет и драматург Валери Петров е починал тази нощ.
Това е съобщил за колегите от в.“24 часа“ неговият зет Иво Хаджимишев.
Валери Петров бе приет по спешност във Военно-медицинска академия (ВМА), след като получи тежък инсулт в края на миналата седмица и бе траспортиран от Варна в София със специализиран автомобил.
Макар състоянието му да бе стабилизирано, той бе в кома и на командно дишане.
Това бе втори, по-тежък инсулт. В края на юли авторът на най-добрите преводи на Шекспир на български отишъл на почивка със семейството си във Варна, както прави от години. Там обаче получил лек инсулт. Цялото семейство било край него. Решили, че е само някакъв спазъм, но се оказало по-сериозно.
Валери Петров е автор на стихотворения, между които посветено на самозапалелия се в Прага Ян Палах през 1968 г. Сценарист на едни от най-забележителните български филми.
Роден е роден на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН.
Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север”, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем”, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „Тавански спомен” и стихотворния цикъл „Нежности”.
През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София”, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак”.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел”(1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна”, редактор на издателство „Български писател” и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.
Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, най-известен е обаче с преводите си на произведенията на Шекспир.
