1782 г. Джордж Вашингтон учредява почетния знак за военни заслуги „Пурпурно сърце”. Отличието е учредено като знак за необикновена смелост и изключителна вярност при военна служба.
Първоначално отличието представлява парче лилав плат под формата на сърце, поръбено със сребърна сърма и се носи на лявата страна на униформата. Счита се, че Джордж Вашингтон е дал само три такива отличия.
Отличието е възстановено през 1932 г. в чест на 200-годишнината от рождението на Вашингтон като медал за военослужащите, получили бойни рани и увреждания по време на службата. Отличието се дава след като кандидатите да го получат подадат молба и доказателства за получените рани. До 1942 г. с такива медали са отличавани само военослужащи в пехотата, а от 1942 г. се дава и на военослужащи във флота.
1803 г. започва първото околосветско плаване на руския мореплавател Иван Крузенщерн.
Завършва църковно училище, а след това и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788 г. По това време е в разгара си поредната руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил пълното си обучение получава назначение на линейния кораб „Мстислав” като гардемарин и в периода 1788-1790 участва в множество морски сражения.
След края на войната през 1793 г. като надежден офицер е изпратен на обучение в Англия, за да усъвършенства морските си умения. Там е зачислен на кораба „Тетис” и в периода 1795-1798 г. плава до Индия, Южна Америка и Китай, участва в сражения срещу французите на територията на днешна Канада. По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване и след завръщането си в Русия през 1799 г. представя в морското министерство обоснован проект за руска околосветска експедиция, който в началото не е одобрен, но след идването на власт на император Александър I през 1802 г. проектът е одобрен и в началото на август с.г. Крузенщерн е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция и започва организацията на експедицията.
От 7 август 1803 г. до 19 август 1806, заедно с Юрий Лисянски на корабите „Надежда” и „Нева”, те извършват първото руско околосветско плаване.
От Кронщад корабите се отправят на юг. В средата на ноември 1803 г. за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 г. заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се запознава с бита и обичаите на местните жители. Двата кораба се срещат на Маркизките острови , където извършват топографски снимки, а после посещават Хавайските острови, където двата кораба отново се разделят. Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.
В средата на юли 1804 г. корабът „Надежда” хвърля котва в Петропавловск Камчатски, а след това отпътува за Япония, за град Нагасаки, където трябва да установи търговски връзки между нея и Русия, но преговорите са неуспешни.
На връщане към Камчатка, през май 1805 г., Крузенщерн картира част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу, на западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток – Цугару, протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни брегове на залива Търпение. След като достига до нос Търпение Крузенщерн се отправя на север, но пътят му е преграден от дебели ледове и той решава да отложи за по-късно изследването на източните брегове на острова и се отправя отново към Камчатка, където стига на 5 юни.
По пътя натам уточнява очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.
През юли и август 1805 г. Крозенщерн продължава изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета и Мария и залива Северен, разположен между двата носа. След кратък престой в залива Северен, където се осъществява среща с местните жители, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова, а целта му е да установи, дали Сахалин е остров или полуостров.
При северния вход на Амурския лиман дълбочината става много малка и Крузенщерн решава, че Сахалин е полуостров и отново се завръща в Петропавловск Камчатски. По този начин са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните брегове на Сахалин.
През есента на 1805 г. корабът „Надежда” посещава Макао, където двата кораба отново се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 г. Крузенщерн се завръща в Кронщад, 14 дни след „Нева”, с който отново са се разделили по време на буря покрай югоизточните брегове на Африка.
По време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
1927 г. тържествено е открит Мостът на мира над река Ниагара, свързващ САЩ и Канада по шосе. Международният мост е построен за нуждите на пешеходния и автомобилния трафик между граничните градове Бъфало, щата Ню Йорк (САЩ) и Форт Ери, провинция Онтарио (Канада).
Идеята за построяване на моста възниква още през 1853 г., но поради огромните средства, необходими за това, както и проблеми от законодателен характер, тази идея не се осъществява тогава.
През 1873 г. е построен железопътен мост над река Ниагара, който обаче не обслужва автомобилния поток. През 1919 г. бизнесменът Алонсо Кларк Матър представя идеята да бъде построен мост, който да отразява сътрудничеството между САЩ и Канада, и влага голяма част от своите капитали за закупуване на частни земи за целите на строежа. Алонсо Матър умира през 1941 г. и в негова част паркът на Форт Ейри в близост до моста приема неговото име.
На 6 август 1925 г. е одобрен проекта на мост, намиращ се на около километър от железопътния мост, като финансирането възлиза на 4,5 млн. долара. Церемонията по правенето на първата копка е проведена на 17 август с.г., а завършването е запланувано за пролетта на 1927 г.
Мостът представлява пет арки над реката Ниагара и принадлежащия канал Блек Рок. Общата дължина на съоръжението е 1770 м. То е изградено от 9 000 т стомана за основите и още 800 т за подсилване.
На 13 март 1927 г. първата кола минава по моста. На 1 юли Мостът на мира е отворен за обществено ползване, но официалната церемония по откриването в присъствието на вицепрезидента на САЩ Чарлз Дейвс, принца на Уелс и бъдещ крал Едуард VIII, принц Алберт и бъдещ крал Джордж VI, премиера на Канада Уилям Лайън Макензи Кинг, премиера на Великобритания Стенли Болдуин, е на 7 август 1927 г. В средата на 1960-те години поради нарасналия трафик мостът е разширен.
В България:
1924 г. е приет Закон за борба със скъпотията, който създава общински комисарства по продоволствието. Наредбата влиза в сила на 7 август, когато министър-председател е бил Александър Цанков.
Така държавата се намесва във вътрешната търговия. Изграждат се комисарства, които определят правилата на пазара – цени, количество и други. Така тогавашният премиер драстично прилага идеята за държавата като контрольор и ръководител на стопанския живот в областта на търговията.
[spider_facebook id=“1″]
