
Участва активно в обществения живот на тогавашното село – основател е на местната тесносоциалистическа група, членува в настоятелството на читалище „Рила-1898“ и в ръководството на туристическото дружество „Ибър“. В продължение на десетина години, когато Димчо се премества от Пловдив в София, идването и пребиваването му в Долна баня не е представлявало трудност. Тук той се запознава и създава дружба с младия си литературен събрат Николай Лилиев, който по това време работи като деловодител в дърводелската фабрика.
При поредицата от срещи, разговори и многобройни разходки из красивия район двамата споделят общи литературни виждания и проблеми, обогатяват своите поетични писания с нови мотиви и теми. При немалкото посещения при брат си в Долна баня Димчо Дебелянов написва едни от най-хубавите си стихотворения – „Светла вяра“ и „Кръстопът на бъдещето“. Той не остава встрани и от социалните проблеми на работниците в кибритената фабрика в съседната гара Костенец, както и по време на тяхната стачка. И днес в Долна баня има много неща, които напомнят за Димчо Дебелянов.
Жалко е, че родната къща на големия му брат Илия е готова всеки момент да рухне, обградена от две красиви сгради в центъра на рилското градче. В Долна баня има и улица, носеща името на най-нежния български поет. За годишнини от рождението и смъртта на Димчо Дебелянов Народно читалище „Рила-1898“, както и двете гимназии, организират и провеждат юбилейни тържества и прояви.





