1619 г. във Вирджиния е съставено първото американско законодателно събрание.
1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка.
То е най-голямо езеро от Великите Африкански езера и е на трето място сред всички езера в света (след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка) и на второ – сред сладководните езера. Общата площ на източноафриканските езера (Виктория, Танганайка и Малави (Нияса) е над от 170 000 кв.км.
Английският изследовател Джон Ханинг Спик служи като офицер в Индия и предприема в Хималаите и Тибет минералогически и зоологически изследвания. През 1856 г. заминава за Централна Африка. Когато открива езерото Укереуе, което той нарича Виктория, пътешественикът го смята за източник на р. Нил.
Езерото Виктория е най-голямото тропическо езеро в света, то е сравнително плитко – най-голяма дълбочина е 84 м, при средна – 40 м. Намира се на плато в западната част на африканската Голяма рифтова долина и граничи с Танзания, Уганда и Кения. Има брегова линия с дължина 3440 км и повече от 3000 острова, много от които са населени.
1898 г. в американско списание е отпечатана първата реклама на автомобил.
1930 г. в Монтевидео отборът по футбол на Уругвай печели Световното първенство по футбол, като побеждава Аржентина с 4:2. Това е първият световен шампион по футбол.
Идеята за провеждането на световен форум по футбол набира популярност няколко години по-рано. След невероятния успех на футболния турнир по време на Олимпиадата в Париж през 1924 г. и Холандия 1928 г., членовете на ФИФА се събират и решават да създадат турнир Световна купа или Световно първенство.
Първенството се провежда в южноамериканската държава Уругвай в периода от 13 юли до 30 юли , като това е единственият случай, в който се провежда в един единствен град – столицата на Уругвай. За тази първа футболна среща на световно ниво е построен и футболният стадион „Ещадио Сентенарио”.
13 отбора се съгласяват да участват в надпреварата. Седем отбора от Южна Америка плюс четири от Европа заедно с Мексико и САЩ. Някои европейски държави се отказват заради голямото разстояние към Уругвай. Единствените, които се съгласяват, са Франция и Белгия, които са основателите на ФИФА заедно с Югославия и Румъния.
Любопитен факт е, че трите държави без Югославия пътуват заедно към Уругвай. Пътешествието им отнема около две седмици с парахода „Конте Верде”, за да стигнат до Южна Америка. Заедно с тях на кораба пътува и президента на ФИФА Жул Риме, който носи първият трофей – „Златната богиня на победата” (или „Златната Нике”).
До финала достигат отборите на Уругвай и Аржентина. Съперничеството между тези два отбора е първото дерби или първото „класико” сред футболните фенове. Уругвай определено има най-добрия отбор и смятан за фаворит като домакин. Урусите са спечелили последните два футболни турнира в олимпийските игри 1924 и 1928 г. Аржентина прави впечатление с огромния си арсенал от нападатели, които обичат да играят грубичко. Гилермо Стабиле става голмайстор на шампионата със своите 8 гола.
Уругвайци и аржентинци искат да играят със собствените си топки на финала. Съдията взима революционното решение – първото полувреме да се играе с топката на Уругвай, а второто с топката на Аржентина.
Финалната среща предлага изключителна драма. Уругвай повежда и 90 000 на трибуните избухват, преди Аржентина да обърне резултата в края на първото полувреме. След това Уругвай излиза преобразен и успява да изравни след страхотна атака и технично отиграване с пета за паса преди гола. Малко след това Уругвай повежда, а в края на мача Кастро бележи четвърти гол. Веднага след него се чуват изстрели на стадиона. Полицията веднага търси кой е стрелял, но не става ясно дали куршумите са били насочени към футболиста Кастро, който получава заплахи предния ден преди мача.
„Сентанарио” изпада в делириум след последния съдийски сигнал. Цял Уругвай ликува само 12 дни след официалната 100-годишнина от освобождението. Уругвайците вече си имат нов национален празник. Всички остават изключително доволни от програмата за Мондиала и съвместните тържества за освобождение.
Не такова е настроението в Аржентина. Феновете започват да чупят и да правят проблеми с полицията. Посолството на Уругвай в Буенос Айрес е потрошено за нула време от хвърлените камъни. Аржентина и Уругвай прекъсват отношенията си за две години, а Копа Америка е закрит за пет години, докато се уталожат страстите от първата световна купа. Това е едно добро начало типично по южноамерикански.
1932 г. в Лос Анджелис се откриват Десетите олимпийски игри. Игрите продължават до 14 август, за първи път е въведено изпълнението на национален химн в чест на победителите.
Игрите се провеждат по време на Голямата депресия, което води до много малък брой участващи страни и спортисти, поради невъзможността да платят билетите си до САЩ. Само 24-ма бразилски спортисти например от общо 60 завършват олимпиадата. Бразилия е в много влошено икономическо състояние и единственият начин да изпратят спортистите си в Лос Анджелис, се оказала възможността да ги натоварят на кораб, превозващ 25 тона кафе.
Въпреки това парите, похарчени за организиране на олимпиадата, надхвърлят 1 млн. долара, което е рекорд по това време. Лос Анджелис е единственият кандидат за домакин на игрите, като преди това не е одобрен през 1924 и 1928 г. За тези игри за пръв път в историята на спорния форум е построено олимпийско село. В него са настанени всички участващи мъже, а жените били подслонени в хотел.
Любопитен факт е, че президентът на САЩ – Хърбърт Хувър, не присъства нито веднъж на олимпиадата, което го прави първият държавен глава неуважил олимпийските игри.
1945 г. американският крайцер „Индианаполис” е потопен от японска подводница.Неговото потапяне се превръща в най-смъртоносната загуба на единичен кораб в историята на военноморските сили на САЩ. Крайцерът е втория кораб, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана. Поръчан е на 31 март 1930 г. от „Ню Йорк шипбилдинг” със седалище Кандем, Ню Джърси; пуснат на вода на 7 ноември 1931 г. и е доставен на филаделфийския военен пристан на 15 ноември 1932 г.
На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата атомна бомба предназначена за бой („Малчугана”) в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан.
На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196-членния екипаж приблизително 300 потъват с „Индианаполис”, останалите 900 души са изложени на дехридатация и постоянни атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени. Оцелелите се носят по повърхността без спасителни лодки и храна.
Оцелелите са забелязани случайно четири дни по-късно, като дотогава остават само 316 души. „Индианаполис” е един от последните потопени кораби на военноморските сили на САЩ през Втората световна война.
През август 1945 г. атомният товар, който превозва „Индианаполис”, унищожава напълно два японски града.
1966 г. отборът на Англия печели Световното първенство по футбол, като побеждава на финала отбора на ФРГ с 4:2 след продължения. Англия е домакин на това първенство, което остава в историята с участието на куп велики играчи като Еузебио, Гаринча, Пеле, Джеф Хърст, Франц Бекенбауер, Флориан Алберт, Лев Яшин и много други.
Отбори от Африка не участват, а Северна Корея се превръща в първата азиатска страна, прескочила груповата фаза на Мондиал. Най-изненадващите отсъстващи държави на Световното в Англия са финалистът от предишното първенство през 1962 г. Чехословакия и полуфиналистът от тогава Югославия. Португалия се класира за първи път на Световно, като воденият от Еузебио национален отбор поставя рекорд за най-добро представяне при дебют, финиширайки на трета позиция.
Шампионатът в Англия се помни като един от най-вълнуващите и заради скандалите, противоречията и сензациите. Форматът е типичен за времето си – 16 отбора, разпределени от 4 групи по 4, като за победа се присъждат 2 точки.
Големият герой на Мондиал 1966 обаче не е Джеф Хърст (играещ в Уест Хям), вкарал хеттрик за „Трите лъва” във финала, нито топ реализатора с 9 попадения Еузебио. Кучето Пикълс намери откраднатата световна купа „Жул Риме” обвита във вестник в храсти някъде из Лондон и спаси домакините от унизително петно в историята им.
До финалите достигат отборите на Англия и ФРГ. 96 924 зрители изпълват трибуните на стадион „Уембли”. Домакините печелят с 4:2, Джеф Хърст влиза в историята като единственият отбелязал хеттрик в мач за световната титла, макар вторият му гол да е най-дискутираният. Топката се удря в горната греда и тупва на голлинията, но реферите присъждат попадението за 3:2 в 101-ата минута на мача. В 120-ата Хърст решава всичко с мощно воле и праща цялата нация в делириум. Кралица Елизабет връчва трофея на новите световни шампиони от Англия.
1971 г. американският космически кораб „Аполо 15” каца на Луната. Това е деветата пилотирана мисия от програмата „Аполо” и четвъртата мисия кацнала Луната. За пръв път е изследвана лунната повърхност извън лунно море.
Мястото на старта било площадка 39А Кейп Канаверал. Ракетата носител отново била Сатурн V. „Аполо 15” с астронавтите Дейвид Скот, Алфред Уордън и Джеймс Ъруин е изстрелян на 26 юли 1971 г. На 30 юли астронавтите успешно се прилуняват в Морето на Дъждовете, до подножието на Апенините и недалеч от пролома Хедли. Те правят общо три излизания на датите 31 юли, 1 и 2 август.
Космическият кораб за първи път е снабден с модул с научни инструменти и доставя до Луната малък изкуствен спътник, стартиран в края на мисията. По пътя обратно към Земята, пилотът на командния модул Алфред Уордън прави и първото излизане в открития космос в междупланетното пространство, за да демонтира и прибере заснетите фотофилми.
В тази мисия екипажът за първи път използва „Лунен Роувър”, с помощта на който астронавтите изминават около 30 км. Най-известната находка от цялата програма Аполо е донесена от екипажа на тази мисия. Това е камък, наречен „Камъкът на сътворението”. За него има предположение, че датира още от времето на образуването на първичната лунна кора.
На 7 август с.г. „Аполо 15” навлиза в атмосферата на Земята и се приводнява.
1973 г. фармацевтичната компания „Дистилърс”, която произвежда медикамента талидомид във Великобритания, се съгласява да изплати над 20 млн. лири компенсация на родените с дефекти деца.
През 1958 г. германски вестник разкрива, че мистериозната вълна от новородени със сходни увреждания най-вероятно се дължи на широко популярното успокоително талидомид. Преди да бъде изтеглено от продажба лекарството се продава в близо 50 държави. Когато през ноември 1961 г. става ясно, че продуктът дава тежки странични ефекти, производството му е спряно. Но непоправимите поражения вече са нанесени.
Талидомид е силен седатив и много жени го взимат в ранна бременност, тъй като по предписание помага за облекчаване на сутрешното гадене. В същото време обаче те не подозират, че ефектът върху неродените им деца е опустошителен – крайниците не могат да се развият нормално, а в някои случаи това се случва и с очите, ушите и органите.
Любословие по Дарик
