Ива Дойчинова започва кариерата си на журналист и водещ в радио FM+ и днес отново е част от екипа му. С телевизията е в „постоянни любовни отношения“ – работила е в „Денят започва“ по БНТ, в ток-шоуто на НОВА „Искам работа“ и в бТВ като ководещ в „Часът на мама“ и „Денят е прекрасен“. Едно от любимите й състояния е мечтаенето: „С мечтите сме на „ти“.
Тя има най-топлия глас на света – след този на майка ми. Сигурно затова всеки път, когато я чуя по телефона или от ефира на радиото, се чувствам обезоръжена. На всичко отгоре е и красива. Носи в себе си особен аристократизъм, съчетан с нещо много тийнейджърско и нещо много женско. Такава е Ива Дойчинова. Журналист, радио-и телевизионен водещ, майка, приятел, усмихнат човек. За себе си избира да разкаже, че е родена в София в малка къща с малък двор и голяма круша. Днес живее точно на същото място със своето семейство и двете си дъщери Ида и Мина. Малко преди да разбере, че е бременна с Мина, сънува как се люлее на клона на крушата с бебе в ръце. Там, където като малка самата тя се е люляла. Затова гледа на дървото като на обединител на рода й.
Учила е в местното 14 СОУ, после записва българска филология: „За да си чета на воля“. Покрай четенето вече двайсет години работи като журналист, но ако се има предвид колко добре изглежда, трябва да е започнала на десет. За жени като нея обаче делнични подробности от сорта на време, възраст и ограничения нямат смисъл. Откровена, умна, дълбока, забавна и много себе си – ето я Ива. Такава, каквато е винаги.
– Какво си мислиш, щом направиш опит да се погледнеш отстрани?
– Виждам се като работохолик и разнежена майка на две прекрасни момичета, на които не мога, а и нямам повод да казвам „не“. Като качествен контактъор с всичко живо и езотерично по земята. Само техниката не ми отвръща със симпатии.
– Има хора, които се придържат към конкретни стратегии, правят планове А, Б и В. Други пък живеят хаотично и лудо. Ти от кои си?
– При мен плановете имат битов характер. Последният беше „тераса и градина“, сега е „кола“… Иначе в професията ми правя това, което ме вълнува и привлича. Тоест предпочитам да живея с вятър в косите и с огромно любопитство към света.
– Как общуваш с хората? Имаш ли си подход?
– Подхождам интуитивно. Гледам, слушам, настройвам се на сходна честота. Мога да се загубя сред много хора и да се намеря с един.
– Как може да ти стане приятел някой непознат човек?
– в приятелството се влиза с добронамереност и взаимност. Получава се леко и лесно – като всяка любов.
– Продължи изреченията „Жените са…“ и „Мъжете са…“.
– „Жените са създадени да обичат“, „Мъжете са създадени да обичат“.
– Какво е любов и какво – любовно разочарование?
– Любовта е нашата същност, а любовта между двата пола е абсолютната свобода. Не задължение и ангажимент. Тя вирее тук и сега -във всеки миг на грижа за щастието на другия, което е неделимо от твоето собствено щастие. Никой не знае кога ще свърши, не е и нужно. Защото любовта е усещането за сърце, което е пълно, ръце, които искат да галят, и тела, които обожават да бъдат заедно. Когато нещо от гореизброеното липсва е време да благодарим на другия и да продължим нататък.
– Как се променяш във времето?
– Към добро! 🙂 Хем си помням младостта, хем си имам мъдростта, хем все повече пея със собствен глас. Представям си какъв ураган ще бъда на 55 например!
– Разкажи ми незабравима история с мъж. Не е задължително да е с любим…
– Ооо, имам толкова много истории с толкова прекрасни мъже, които могат да стоплят целия свят с един жест на приятелство или любов. Преди време страшно ми се искаше да замина изведнъж някъде – само за една вечер, но да не бъда сама. А да се изприкажа, да пия вино и да откровенича цяла нощ. Обадих се на приятел, когото не бях виждала от години и с когото контактувахме лежерно във фейсбук. Попитах го в съобщение: „Ставаш ли ми ятак? Идвам днес!“. Той отговори, че много би искал, но точно това „днес“ е свързано със сложна организация и отговорни ангажименти. Аз отвърнах бодро: „Не се притеснявай, ще обиколя града сама“. След половин час въпросният човек ми написа: „Приготвил съм ти пита кашкавал и яташки ямурлук, отмених всичко, идвай!“. Как да не ти стане топло на душата?
– Какво е за теб самотата?
– Самотата не е когато се чувстваш добре в първо лице единствено число, а когато много ти се иска да поговориш с някого и да споделиш себе си, но те е страх да направиш крачката.
– Най-голямата заблуда, която приятелите и хората, които те обичат, имат за теб?
– Че ми е много лесно и се справям чудесно сама. По-скоро така изглеждам и така съм свикнала – да се оправям, за да мога да помагам на тях. Но понякога много ми се иска да кажа: „Слаба съм, помагайте!.
| | 28.07.2014 14:38 | Коса и красота | стр. 6; 7 |
[spider_facebook id=“1″]
Страхотна е г-жа Дойчинова.
Щом трябва, ще помагаме. 🙂 Затова сме на тази Земя, да си помагаме, поне според мен.