„Недобросъвестно тълкуване“, по думите на председателя на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека Михаил Екмиджиев, на предложенията на ГИСДИ за редакционна отговорност на медиите в изборен процес, за ненакърняване на правата и доброто име на другиго, непризоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, за разграничаване на новина от коментар, не само е възможно, то вече е факт в публичното медийно пространство. Не се бях сетила, че „в български условия“ настояването за законова среда, която стимулира професионализъм на медиите, може да се тълкува не положително от уж независимите медии.
Какво предложи ГИСДИ? Задължението на медиите да поемат своята редакционна отговорност в изборен процес да бъде изведено от сянката на „Допълнителни разпоредби“ на Изборния кодекс и осветлено в основния текст на кодекса, в частите, регулиращи дейността на медиите, където му е мястото. За всички невярващи колеги, моля, обърнете внимание на чл. 16 от Допълнителни разпоредби на Изборен кодекс „Манолова“ от 2014. Сравнете този текст с текста на чл. 20 от Изборен кодекс „Фидосова“ от 2011. Еднакви са.
Защо сега толкова разпалено се атакува? Защо така изкуствено се партизира естественото гражданско настояване за отговорност на медиите в изборния процес? И още, редакционната отговорност е вменено законово задължение на електронните медии – радио и телевизия, в ЗРТ, приет през 2010 в мандат на ПП „Граждани за европейско развитие на България“. Това е преди 5 години!!!
Предложените промени в ИК реципират текстовете на чл. 17 и чл. 10 от ЗРТ – в чл. 17 се говори за отговорността на електронните медии, в чл. 10 се посочват основните принципи за работа на медиите. Това е с цел по-голяма обвързаност на отделните законови актове.
Предложените промени обхващат и печатните медии, и онлайн медиите, защото те също имат не по-малки задължения и отговорности в изборния процес, според ИК още от 2011, а така също и според здравия разум и принципите на реалната демокрация. Два факта, регистрирани от медийния мониторинг на ГИСДИ, от практиката на изминалите избори: в ЦИК са подадени две жалби по време на кампанията, които акцентират върху необходимостта да се говори за редакционна отговорност на медиите.
Жалбите са срещу клипове на ПП „Атака“, разпространявани от електронни медии. В клиповете се нарушават основни правила за реда на предизборната кампания – въвличане на деца и срещу добрите нрави. Жалбоподателят посочва и медиите, разпространители на клиповете. ЦИК санкционира политическата партия, производител на клиповете. Остава без отношение към медиите, разпространители на клиповете. Според здравата логика и вероятно според Наказателния кодекс разпространението на дадено „нарушение“ също е нарушение и разпространителят следва да понесе своята отговорност, той е логично да носи СЪвина.
Вярно е, че медиите разпространяват политически клипове и други материали по силата на договор за платено отразяване на предизборната кампания.
Но това дали е основание медиите безкритично да публикуват всякакви партийни дивотии, нарушаващи добрите нрави, принципите на демокрацията, както и основни конституционни, човешки права? Видяхме две решения на този казус, гарантиращи здравословност на медийната среда. Първото дойде от влиятелен български ежедневник („24 часа“) – на интернет страницата си доставчикът бе публикувал не само офертата си и договорите за платено отразяване, но и своето допълнително изискване към възложителите – изрична декларация, че те няма да нарушават реда на предизборната кампания, авторските и сродните им права с материалите, които изпращат по договора. Второто решение е вписано в предложенията за промени в Изборния кодекс – доставчиците на медийни услуги да бъдат освободени от редакционна отговорност, когато разгласяват информация, получена по официален ред, цитират точно официални документи, възпроизвеждат точно публични изявления. Как се свързва това със заглавията, които някои медии изведоха:
„Медиите ще публикуват само официална информация“, „БСП готви цензура по време на избори“? Знаете ли, че текстът на ал. 2 от предложения нов член 177а „Редакционна отговорност“ буквално повтаря съществуващ в българското медийно законодателство текст от ЗРТ 2010 – вижте чл. 17, ал. 4, 5, 6? По повод на ал. 6 „Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.“, включено и като предложение за промяна на Изборния кодекс, ГИСДИ си позволява да припомни, че това е основен професионален журналистически стандарт: новината с нейната фактология да бъде достатъчно ясно разграничена от коментарите и интерпретациите.
Това не е ли азбучно правило именно на една отговорна към своята публика журналистика??? Нали това е едно от правилата в журналистическия занаят, за да се осигурява безпристрастност, особено в деликатната среда и изострени емоции на един изборен процес!!! ГИСДИ предложи ЦИК да възложи специализиран мониторинг на печатни и онлайн медии в изборния процес.
А беше разбрано като „ЦИК става цензор на медиите“. Знаете ли, според нас редакционната отговорност на журналистите и медиите се проявява и чрез тяхната гражданска и институционална култура. Преди тълкувания от подобен род е добре да се знае, че ИК от 2011 г. (Искра Фидосова) вменява освен права, и задължения и отговорности на печатните медии и онлайн медиите в изборен процес. Това по същество означава, че още тогава те са вкарани в регулация, че са регулирани в предизборна кампания.
След като държавата им вменява задължения, следва държавата да осигури начин да проверява дали те спазват своите задължения или не. Този начин е да се прави мониторинг от ЦИК, защото това е държавният орган, който контролира законосъобразността на всички участници в изборния процес – изрично е казано, че ЦИК контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с национален обхват – чл. 57, ал. 23 от ИК. ЦИК засега има споразумение за мониторинг на телевизия и радио, който е възложен на СЕМ. Редно е по-подобен начин да бъдат наблюдавани и печатните и онлайн медиите, за да има равнопоставеност между отделните типове медии в изборния процес.
Трудно ще се намерят аргументи против такова равнопоставяне между медиите. ГИСДИ предложи да бъде записано в Изборния кодекс правото на печатните и онлайн медиите да отразяват и безплатно предзиброната кампания, защото това е пропуснато в текста – вижте чл. 187, чл. 188 от ИК, и чрез допълнението ще се постигне изравнянане на статута на печатните и онлайн медиите с електронните медии. Бе представено така, сякаш ГИСДИ предлага две форми на отразяване: платена и безплатна. Но моля ви, платената и безплатна форма отдавна съществуват. Предмет на друга дискусия е дали да продължат заедно да съществуват.
Докато медиите имат право да избират платено или безплатно да отразяват, то законодателят следва да регламентира ясно и еднозначно за всички условията на платеното отразяване. Резултатите от мониторинг на медиите по време на кампанията – мониторинг на ГИСДИ, показват, че печатните медии и онлайн услугите по-скоро не спазват изискването да обозначават по избран от тях начин платеното съдържание по време на кампанията – чл. 179, ИК. Мониторингът на СЕМ регистрира, че телевизиите ясно обозначават платеното съдържание, но радиата – не. Всичко това създава предпоставки за объркване на избирателя – кое съдържание е платено и кое не е.
Ето защо се предлага медиите да решат с какъв знак ще отбелязват платеното съдържание и да го публикуват предварително, за да е ясен на гражданите. Резултатите от мониторингите на медиите – този на ГИСДИ, този на Института за развитие на публичната среда, показват, че голяма част от медиите, предимно онлайн медии, не изпълняват изискването да публикуват на интернет страниците си офертите за платено отразяване в изискания от закона срок. Това води до неравнопоставеност на медиите в изборния процес – едните спазват задълженията си, другите се възползват само от правата си. Предложихме следното – медия, която не е оповестила офертата си по законово указания начин и в срок, да няма право да сключва договори за платено отразяване.
Предложението цели движение към реална равнопоставеност между медиите по отношение на техните договори, техните тарифи и тяхната публичност. Медийният мониторинг на ГИСДИ регистрира доста случаи, в които партиите разсрочват, бавят, не заплащат договорените медийни услуги. При това положение не виждаме защо някои медии извадиха нож срещу нормата за предварително заплащане на договорите, която не е нова – съществува в ИК, но не се спазва: чл. 187 – печатни медии и онлайн новинарски услуги, чл. 197 – обществени доставчици, чл. 198 – търговски доставчици. Не в ущърб, а обратно – е в подкрепа и защита интересите на медиите като страна по сключените договори.
И в заключение големият въпрос: това ли бяха най-важните промени в Изборния кодекс, които е належащо да се направят? Не са ли-по важни други промени, засягащи регламентиране на далеч по-важни от медиите неща? ГИСДИ приема, че медиите не са просто важен посредник между избиратели и избиращи, но имат огромно влияние и мощ да въздействат върху масовите нагласи и изборни ориентации, върху самите партии, техните лидери и кандидатите, както и върху държавните институции, които са отговорни изборите да бъдат организирани и провеждани така, че да се съхранява тяхната не само демократичност и законосъобразност, но и тяхната гражданска легитимност. Оценка на ГИСДИ е, че Изборен Кодекс 2014 прави видима и съществена стъпка напред към една обхватна и по-ефективна регулация на медийните услуги и активност в изборния процес. В същото време стават очевидни някои пропуски, отделни неясноти и липса на синхрон в нормите в Изборен кодекс 2014, както и в административно процесуалния ред на прилагането им на практика.
Заехме се да проверим доколко законодателната рамка за действие на медиите в изборен процес съдейства за ефективно, в обществен смисъл, представяне на медиите и резултатите от мониторинга ни изведоха до предложението за промени в Изборния кодекс, станало основа на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Разпространихме предложението си до всички наблюдавани от нас медии – 143 национални и регионални търговски медии, до обществените радио и телевизия, до водещи журналисти, до професионални организации. Депозирахме го в Президентството, Народното събрание, СЕМ, Централната избирателна комисия. Преди да е станало внесен в парламента законопроект, малцина журналисти проявиха интерес. Веднага след като предложението се докосна до властта, медиите решиха да го отразят. Част от тях без да разграничават новината от коментара, налагайки едностраничиво и изкривено тълкуване. Останалите професионално, журналистически. Благодарим им! Автор: Катя Михайлова, ръководител на „Медиен мониторинг“ ГИСДИ
Източник: Гласове
[spider_facebook id=“1″]
