В началото на юли на книжния пазар се появи сборникът „Бойните маршове на честта и славата на България“, посветен на героизма на българските войници и офицери през Първата световна война (1914-1918).
В книгата, издадена по поръчка на агенция „Фокус“, са събрани историята и оригиналните текстове на 17 бойни марша, които през последното столетие са се превърнали в символ на борбите на българския народ за национално освобождение и обединение. Сред включените автори са Добри Чинтулов, Христо Ботев, Иван Вазов, подпоручик Константин Георгиев, Никола Живков, Иван Йончев, Милан Митов,, Любомир Бобевски, Георги Шагунов, Добри Христов, Димитър Попниколов, Петър Бояджиев, Емануил Манолов, Павел Стефанов, Георги Безлов и Боню Кирчев.
След комунистическия преврат през септември 1944 г. голяма част от техните творби са били забранявани по чисто идеологически съображения и са определяни като „вредни и великобългарски“ по своето звучене. Други пък впоследствие са допуснати до изпълнение с променени текстове цели десетилетия след смъртта на техните автори, като в повечето случаи промените нямат нищо общо с оригиналния замисъл и конкретния повод за тяхното написване.
В изданието са включени популярни патриотични мелодии за цели поколения. Сред тях са „Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк“, известен още като „Велик е нашият войник“, който през 1997 г. бе обявен за химн на Българската армия. В сборника присъства и бившият държавен химн на страната от 1879 г. до 1947 г. „Шуми Марица“, както и много от песните на българската национална революция като „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Жив е той, жив е!“, „Боят настана…“ и „Тих, бял Дунав“.Тук са и песните на сънародниците ни, останали извън пределите на Родината: „Маршът на македонските революционери“, известен още като „Изгрей зора на свободата“ (на българите от Македония), „Химнът на Западните покрайнини“ – марш на българите от земите, откъснати от Ньойския мирен договор и дадени на Сърбия.
В сборника присъства и забравената мелодия от сегашните поколения „О, Добруджански край“ – популярна песен, вдъхновяваща българите от Добруджа в борбата им срещу румънската окупация, както и химнът на сънародниците ни от Беломорска и Одринска Тракия – „Тракийски кумир“.
За първи път след повече от 70 години са отпечатани бойните песни на три от полковете на 6-та пехотна Бдинска дивизия. Сред тях е и маршът на 3-ти пехотен Бдински полк или „Бдинци, лъвове, титани“, представен за първи път в пълния си текст. В книгата са включени и маршовете на 15-и пехотен Ломски полк, наричан още „Ломците на Чеган“ и 36-и пехотен Козлодуйски полк, известен като „Козлодуйски марш“.
Ето част от разговора на агенция „Фокус“ със съпредседателя на НФСБ Валери Симеонов по повод новото патриотично издание:
– „Фокус“: Какво е мнението ви за инициативата на агенция и радио „Фокус“ за издаването на книгата и музикалния диск „Бойните маршове на честта и славата на България“?
– В. Симеонов: Моето мнение е, че това е изключително отговорна, патриотична и похвална инициатива. Поздравявам радио „Фокус“. Това, трябва да призная, беше моя стара идея, „Фокус“ обаче ме изпревари и заявявам, че ще направя в ТВ СКАТ безплатна реклама на това произведение, защото то трябва да влезе във всеки български дом и във всяко българско училище.
– „Фокус“: Трябва ли бойните маршове да се изучават в училище?
– В. Симеонов: Задължително. Не може една огромна част от нашата история, на която ние дължим съществуването на България, да бъде затъмнена, да бъде скрита от учениците. Най-славните победи на българската армия са постигани под звуците на тържествените наши маршове, така че те трябва задължително да бъдат изучавани.
– „Фокус“: Бойни маршове, включени в книгата и диска, забравени ли са и кой е отговорен за това?
– В. Симеонов: Забравени са, защото България е управлявана вече близо 70 години от нихилисти, от хора безродници. Като се започне от продажните интернационалисти, които ни управляваха по времето на социализма и за които най-великата родина беше Съветският съюз, а не България, и се мине през сегашните 25-годишни шмекери, които се интересуваха само от печалбите и от личните и партийните си благополучия. Направиха така, че българските деца и българската младеж да не знаят своята национална принадлежност и да пренебрегват, да игнорират своя произход и история. Това е престъпление.
– „Фокус“: Можем ли да направим връзка между значението на маршовете във времето, когато са писани и в наши дни?
– В. Симеонов: Тогава, когато са писани, те са постигали максимална мобилизация, въодушевление. Зараждането на новата българска държава се е случило не край Сан Стефано на 3 март, а на връх Шипка през горещите августовски дни, когато българските опълченци са спрели настъпленията на Сюлейман и по този начин са предопределили изхода от Руско-турската война. Която е била тотално загубена от руснаците към този момент. Тези български опълченци са умирали и са се хвърляли с голи ръце и с камъни и дървета срещу турските въоръжени пълчища с песента „Шуми Марица“ на уста, така че значението й е огромно. Българинът трябва да познава своята история с всичките й плюсове и минуси, с всички победи и поражения. Той трябва да познава историята, защото без историята няма да може да предопредели своето бъдеще. Така са свързани нещата в диалектиката на живота.
– „Фокус“: Имате ли любим боен химн и защо?
– В. Симеонов: „Шуми Марица“ и „Велик е нашият войник“. Любими са ми, защото за мен това са най-великите и значими български маршове. Под техните звуци България е оцеляла и е била велика държава дълги години.
Фокус/ Десант, Бургас | стр. 7 | 11.07.2014
[spider_facebook id=“1″]
