Легендарният коментатор Петър Василев-Петела: Допингът провали мечтата ми да събера Стоичков и Марадона през 94-та.
Мислех, че Хачо Бояджиев ще ме уволни заради номер на националите в хотела Световното първенство по футбол е в разгара си. България я няма, но си спомня за едно друго световно – през 1994 година в САЩ. От подвига на нашите се навършват точно 20 години. Героите – футболисти и треньори, са говорили предостатъчно за онова американско лято. Ръководителите – също. Затова „ШОУ“ потърси един от коментаторите на БНТ, които радваха милиони българи. Петър Василев е един от най-разпознаваемите телевизионни журналисти и специфични гласове. Роден е на 24 май 1960 година, а от 90-та работи в БНТ.
Бил е коментатор на редица световни и европейски първенства и десет олимпийски игри. Петела е обичан от едни и критикуван от други, но завинаги ще остане в историята на спортната ни телевизионна журналистика. Преди няколко дни журналистът се обърна към бившия национал Ивайло Йорданов с думите: „Ивчо, а помниш ли как тръгнахме в Америка?! С черен влак се композира.“ А къде стигнахме, беше лудо американско лято… -Пепи, какво е да бъдеш част от този национален успех през 1994 година?
Вие коментаторите бяхте хората, които вкарваха победите в домовете на българина. -С една дума – готино. Да си там, да го изживееш, да си близо до футболистите в тези знаменити мигове – няма цена това нещо. Дар Божи да бъдеш част от това време. Като се връщам години назад обаче изпитвам и лека тъга, защото не успяхме да усетим тази еуфория, която беше заляла българския народ. Та, ние бяхме трима души, аз, Мичмана, Бог да го прости и Вера Златева от „Евровизия“.
Имаше тъга и у Мичмана. Беше коментирал четири световни първенства и нито една победа на националния ни отбор. Познавах го добре, с поглед се разбирахме и знам как се почувства, когато бихме Гърция с 4:0. Тогава коментатор на мача беше нашият колега Краси Кушев. Представяте ли си, Мичмана коментира толкова дълго време, а не успя да бъде на дебютната победа на България…
Почувства се някак си кофти преди мача с Аржентина, след като вече бяхме победили гърците. -Да те върна на мача, който ни изпрати в Америка, триумфа на „Парк де Пренс“ на 17 ноември 1993 година. Помниш ли, че критикувахте доста отбора в последните минути, точно преди гола на Емил Костадинов? -Не е имало критики. Помня думите си и мога да ви ги кажа. Накрая казах, че има огромно съжаление, че това е едно от най-талантливите поколения, което изпуска, повтарям изпуска, шанса си да се класира на голямо първенство. Но критики не е имало. Аз бях приготвил критиките за след мача с Австрия (загуба с 1:4 преди мача на „Парк де Пренс“.
Тогава обаче Мичмана ми каза: „Момче, докато има и теоритичен шанс, нямаш право да говориш или коментираш кардинално. Докато на зара има вероятност да се падне, може да се падне.“ -След мача падна голямото обещаване на премии… -О, в съблекалнята влизаше кой ли не и всеки обещаваше пари. В първия момент чух 50 хиляди долара на човек. После някой каза 100 хиляди на човек, 90 хиляди и т.н. Бях до вратата на банята и Лече дойде по едно време и ми вика: „Гледай как се става милионер за няколко минути.“
Бяха т.нар. брокери, имаше държавници, които също обещаха големите пари, а после изчезнаха. Валентин Михов няма никаква вина, той разчиташе на парите, които други хора обещаха. След това си подаде и оставката, защото футболистите тръгнаха да си търсят обещаните бонуси от него, като шеф на футбола. -Вярно ли е, че си прогнозирал победата над Франция на „Парк де Пренс“ с 2:1, която ни прати на световното в САЩ? -Шест часа преди мача от френския „Канал+“ направиха кратък филм за мен и им казах прогнозата си. Колегата ме погледна и с усмивка, може би леко иронично. В крайна сметка познах, с което много се гордея.
След мача изпаднахме в страшна еуфория. Нашето живо предаване приключи, но ми е останал закачен един микрофон. Наговорил съм какви ли не глупости, как сме им го набутали на франсетата, да го духат петлите и т.н. Мислех, че ще ме обявят за персона нон грата във Франция, но колегите от френската телевизия ме разбраха, после дори се шегуваха. -Отново сме в Америка през лятото на 94 година. След мача с Нигерия се появи черен влак се композира, скъсаха да критикуват националите. Казахте ли си, айде да си събираме багажа и да се прибираме? С каква нагласа отидохте на финалите? -Моята мечта беше да постигнем една победа на световно първенство. Христо Стоичков също беше обещал един успех. Спомням си, че нашата колежка, а преди бивша баскетболистка Ваня Дерменджиева, каза „стягайте се, ще видите, че ще играем минимум полуфинал.“
Много хора се бият в гърдите, че са дали такива прогнози или са предрекли успеха, но тя го направи. Казах й, абе, гледай си баскетбола и кошовете, остави футбола (смее се). -(прекъсвам го). Дерменджиева е познала, но почнахме злощастно срещу Нигерия. -Още на първия ни мач Мичмана направи гаф. Стоичков вкара гол за 1:1, но го отмениха заради двоен удар. Мичмана започна да се радва, побутнах го, започнах да му правя знаци, че е имало двоен удар. На другия ден отидох в хотела на играчите и гледам, резервите тичат. Между тях и Костадинов. Викам на Пенев, защо звездата тича, а той ми отговори: „Ще потича малко повече.“
После отидох до басейна и седнах до Стоичков. Попитах го: „Как си“ и го хванах за левия крак. А Христо ми отвърна: „Хвани ме, където искаш, но левачката ме боли“ и после добави: „Почвам ги, какви са тия Марадона, Ромарио, аз съм Христо Стоичков. Хората трябва да разберат кои сме ние.“ Попитах го: „Скоро някой казвал ли ти е, че си луд“, а той стана и ме хвана за ревера на ризата и ми вика: „Луд, луд, ама по очите ти познавам, че ми вярваш.“ И после ги почна… -На какво се дължеше успеха на този отбор – късмет, качества, добър треньор, характери? -Комплексно е. Без качества и да имаш шанс няма да стане.
Имахме необходимия агресор – Христо Стоичков, играч с бързина – Емил Костадинов, техници, които бяха в супер форма – Балъков и Лечков. Отзад Петър Хубчев – техник и никога рисков играч, Трифон Иванов – скала и отличен вратар. Какво ти трябва повече?! Треньорът Димитър Пенев изпълни в най-голяма степен значението на думата селекционер. Той успя да обедини тези характери да работят за една обща национална идея. Няма „Левски“, ЦСКА, как го направи, си е негова работа, но успя да го направи. -Да, но се говори, че Христо Стоичков е редял състава? -Глупости! Който твърди това, е чужд на футбола. Може да е имал мнение и да го е изразявал, но всички са имали мнения. Вижет, не беше трудно да наредиш този състав. Вижте само къде играеха момчетата от №6 нагоре. Няма какво да говорим. Резервите, които бяха тогава, нито веднъж не чух да претендират за титулярно място. -Стоичков винаги е бил на нож с журналистите. Имал ли си конфликти с него? -По време на световното първенство Стоичков не говореше с никой, само с мен, за което се гордея.
Познавам му душата, помня как беше приел това световно първенство. Той вече беше сбъднал мечтите си – да играе за „Барселона“ и да стане клубен европейски шампион. Следващата му цел беше да вземе „Златната топка“, а това минаваше през голмайсторски приз на световното и колкото се може България да стигне по-напред. Руснакът Саленко вкара пет от шестте си гола срещу Камерун, а Ицо трябваше да се пържи мач по мач, за да стане също с 6 гола. –
Победихме Гърция с 4:0 и постигнахме този така чакан първи успех на световни първенства. -Мачът беше в Чикаго, на „Солджър Фийлд“. Нашите пътуваха за там, а ние останахме в Далас, защото после имахме мач с Аржентина. Подготвяхме се за двубоя с Мичмана и отидохме да пазаруваме за стаята. За първи път видяхме оранжева камба, ама въобще не обърнахме внимание на цената. Оказа се, че една камба струва 4,5 долара. После стана част от мезето за вечерта, но Мичмана като разбра колко струва, лошо му стана (смее се). Естествено, че се изкефихме на победата, като слязохме долу в хотела, ни поздравяваха. Видяхме отбора, след като се прибра в Далас. Не усетихме еуфория или прекалена радост.
Тази сдържаност като че ли впоследствие ни донесе увереност. -Какво си говорехте за отстраняването на Марадона преди мача ни с Аржентина? -Не му простиха на това момче, не го оставиха на мира, след като Аржентина изхвърли Италия на домашното им световно първенство през 1990 година. Дали се е допингирал или не, не ме интересува, но няма чист спорт. Мечтата ми беше да събера Стоичков и Марадона за интервю след мача ни с Аржентина. Така го и бях предвидил, но не се получи. Сега ще ви кажа кои са двамата футболисти в световен план, на които трябва да сме благодарни. Единият и Давид Жинола от Франция, който обърка паса на „Парк де Пренс“ и започна атаката ни за победния гол на Емил Костадинов.
Вторият е Даниел Амокачи от Нигерия. Когато ние бихме Аржентина с 2:0, в същия момент Нигерия надви Гърция. Наско Сираков вкара с глава за 2:0, а 42 секунди по-късно Амокачи вкара втори гол за нигерийците. С това те станаха първи в групата и на осминафиналите се натресоха на Италия. Ако този Амокачи не беше играл до края и Нигерия беше била само с 1:0 Гърция, ние ставахме първи и отивахме на Италия… -Помниш ли въпроса към Стоичков след победата над Аржентина: „Христо, имаше ли време за мислене в онази 61-а минута?“ – Естествено, помня всичко като на лента. За мен в този мач Христо Стоичков вкара най-важния си гол за националния отбор. Да, срещу Германия попадението се помни повече, но гола срещу Аржентина беше феноменално. С един пас, Костадинов му я даде и той без да я обработва само я плъзна под вратаря. След края на мача стана голям скандал, един объркан охранител не ме пусна да стигна до мястото, на което трябваше да правим интервютата.
Намеси се човек от пресофиса на ФИФА, пуснаха ме, а този човечец го отведоха някъде. Вечерта след мача се прибрахме в хотела и се натъкнахме на…аржентинци. Хората си правеха барбекю, извадиха едни меса, чудо беше. Понамръщиха се като ни видяха, но после ни поканиха. А като пийнаха малко повече нямаше проблеми (смее се). -Какво няма да забравиш след мач от световното първенство? -Със сигурност радостта, после срещите ми с футболистите. След полуфинала с Италия обаче ми се случи нещо, което ми е като на лента. Посред нощ в стаята ми звъни Хачо Бояджиев. Аз вече не бях при отбора, защото бях в Лос Анджелис да коментирам полуфинала Бразилия – Швеция.
Нашите бяха в Ню Йорк, където загубиха от Италия. Хачо поиска да поздрави футболистите в хотела. 94-та година, няма мобифони, Америка е, не е България да има десет хотела и да се познаваме. Една моя колежка ми каза, че нашите са в хотел „Мериът“ в Ню Йорк. Звъннах на справки в Ню Йорк и ми казаха, че има точно 24 хотела с име „Мериът“. Изпаднах в паника. Излязох навън, запалих една цигара и си казах: „Айде, сега, Петре, уволнен си. Направо оставаш тук и емигрираш.“ Да не изпълниш заповед на Хачо означава директно уволнение. В това време пред хотела цъфна Калин Катев. И той идваше за мача с Швеция за третото място. Викам му: „Само ми кажи, че имаш телефона на нашите в хотела в Ню Йорк“, а той ми отвърна: „Е, как да го нямам.“ Даде ми го и ме спаси. Животът ми се скъси с няколко години. Сега ми е смях, ама тогава не беше. През това време Хачо звънна още два пъти горе в стаята. После пък се обади, че не го свързвали със стаята на Пенев, казах му да звънне в ресторанта. После не се обади повече. -Преди мача с Германия прословутите кадри на нашите в басейна втрещиха света. Това ли беше рецептата за успеха? -Естествено. Не си мислете, че на едно такова състезание е нужно да тренираш до последно. Дали ще правиш лек крос, плуваш или си на басейна, важно е този организъм да бъде в настроение. Димитър Пенев успя да вдъхне това настроение в отбора, както и да скръцне със зъби, когато се налагаше. Ицо им брои до три, айнц, цу цвайн, цу драйн и това беше (смее се). Ще ви кажа какво беше преди мача на „Парк де Пренс“, защото бях постоянно с отбора на лагера в Германия. Ако някой беше видял тези хора отстрани, щеше да си каже, че са се събрали да поразкършат малко и да се повеселят. Така изглеждаше националният ни отбор. Оставаха 5-6 дни до мача, никой не каза, ей, идва мач с Франция, какво ще правим, как ще играем. Тренираше се, но само бъзици и веселие. Номер едно по този показател беше Любослав Пенев.
Не спираше да се шегува с всички, включително Стоичков и останалите. Любо беше душата на отбора. -Къде гледа знаменитата победа над Германия с 2:1? -Никъде (усмихва се). Аз и Мичмана продължавахме да сме в Далас, там бяхме разпределени и трябваше да коментираме четвъртфинала Бразилия – Холандия (3:2). А нашият мач с немците вече беше в Ню Йорк. След мача между бразилците и холандците веднага взех полет за Ню Йорк, за да бъда при българския отбор. В самолета по уредбата казаха, за тези, които ги интересува световното първенство (тук казва на английски) „Бългерия уан, Джърмани – ту“ (б.р. – в превод България 2 – Германия – 1).
Точно в този момент мина една симпатична сюардеса и представете си как съм изглеждал, след като ме е попитала, сър, добре ли сте, какво мога да направя за вас? Отговорих й – не съм добре. Само й казах, да пита дали е свършил мачът, а тя отговори, че още не е. До края на полета повече не се интересувах, не посмях да питам, за да не разваля работата. Като слязох преди да си взема багажа един едър тъмнокож американец, служител, ме видя, че имам акредитация и като разбра, че съм от България, започна да крещи и да ме поздравява. Каза ми, че сме победили Германия с 3:2. А, така, сега пък 3:2, тотално се обърках. Качих се в бусчето, което превозваше от летището, видях, че човекът е с руска физиономия. Оказа се арменец, казваше се Артак.
Каза ми, че сме били с 2:1 и ми обясни головете. Матеус е вкарал от дузпа, Стоичков е изравнил от фаул, а за гола на Лечков ми каза: „абе, един без коса го вкара.“ Попитах го: „човече, може ли да пуша, не издържам повече.“ (смее се) -Кажи за скандала между Балъков и Стоичков на мача с Германия? -Както вече ви казах, изпуснах мача. Не знам какво точно е станало. Аз бях само на един скандал, случи се на мача с Швеция за третото място. След двубоя правехме студио и бях уредил Стоичков, трябваше ми и един защитник – Трифон Иванов, както и Димитър Пенев. След мача обаче Христо ми отказа. Викам му, недей да правиш циркове, българският народ заслужава, голмайстор си. И той ми вика: „Ама, Трифон.“ Бяха се скарали в съблекалнята. Не знам точно какво са си казали, но после се говореше, че е заради това Стоичков да стане едноличен голмайстор. Сигурно някой нещо му е казал, той е отвърнал и така. Ама във всяко едно семейство има повишаване на тон, има конфликти.
Все пак дойдоха в студиото, въпреки че Стоичков скръцна със зъби, но беше там. -Кой ни спря да играем финал преди 20 години? Само съдията Жоел Киню ли? -Истината никога няма да излезе наяве. Само мога да кажа, че никой нямаше да позволи финал Бразилия – България. За ФИФА това щеше да бъде самоубийство. Всички видяха какво се случи с този съдия (реферът тогава не отсъди дузпа за игра с ръка на Костакурта в наказателното поле). Дали има нещо общо, че той беше французин, а ние опукахме Франция и ги спряхме към световното?
Дали е получил нареждане от ФИФА, не мога да кажа, но фактите са такива, че не ни позволиха да се класираме напред. Нещата обаче не са се променили, напротив, отиват към по-лошо. От началото на световното виждате какви гафове се получават – грандиозни, все срещу по-скромните отбори, които играят с желание и може да объркат сметките. Не знам само съдиите зле са подготвени физически или са наемници и изпълняват поръчки. Коста Рика би ужасяващо слаба Италия и на другия ден седем души ги привикаха за допинг. Защо?! Вместо да отидат и да стиснат ръцете на тези герои от Коста Рика. -Кога се повтори ли отново онова американско лято? -Никога! Онова поколение беше плод на друго време, грабна шанса си, след като разформироваха ЦСКА и „Левски“. Димитър Пенев постигна уникален успех в Европа с тези деца – Ицо, Любо и Емо. А можеше дори да не получат шанс. Сега никой не се обръща към школите, не му се работи с деца, защото няма лапачка, няма работа и за тези мениджъри, които също печелят. Няма как да се повторят успехите с Азрак Махамат, Джаксън Менди и вече не знам кои чужденци останаха в „Левски“.
Ето, Гриша Ганчев се обърна към школата си и започна да вади футболисти, които са гръбнак на националните отбори. Ама той е единствен. Трябва да се намалят чужденците в клубните ни отбори, за да имаме успехи. – Доста пъти през годините си изказвал запомнящи се фрази. Някоя от САЩ`94? -(смее се). Сега се сещам за полуфинала Бразилия – Швеция (1:0). (б.р. – В този момент Петър Василев започва да коментира в типичния си стил, все едно е на живо в ефир) Не знам дали шведите са чели нещо за Руско-турската война, но са превърнали наказателното поле пред Равели (вратаря Томас Равели) в истински Шипченски проход. Но ето той капитулира, Ромарио бележи за 1:0… -Нека завършим с един въпрос на тема бокс. Има ли шанс Кубрат Пулев срещу Владимир Кличко? -В бокса всеки има шанс срещу другия. Кубрат е много добър боксьор, но трябва да промени нещо, за да има успех. Аз знам какво е, но ще го запазя за себе си. Трябва да има
елемент на изненада, за да може да го победи.
Първо, дано този мач да се състои, да не е пак Кличко да направи завой. Каквото и да си говорим, зад гърба на българина няма някой, който да извади 10 или 20 милиона, за да спечели правата на двубоя. Зад Поветкин застана руският бизнесмен и извади милионите. Кубрат е атрактивен боксьор, даже много, но лошото е, че какво го интересува американеца или руснака от мач Пулев – Кличко. Просто, все още не сме атрактивни като цена. А в професионалния бокс най-важното са парите. -Защо Петела не е световното първенство в Бразилия? -Следващият въпрос. -Наистина, защо не коментираш футболните мачове? -Напиши го така, ще го кажа някой ден. СТЕФАН РАЛЧЕВ/ | | 30.06.2014 15:00 | dir.bg | BLITZ-Sport
