Снежана ТОДОРОВА, и. д. председател на Съюза на българските журналисти: 120 ГОДИНИ ЖУРНАЛИСТИТЕ СЕ БОРЯТ ЗА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО
– Г-жо Тодорова, какъв е поводът за началото на организираното журналистическо движение преди 120 г.?
-През 1894 г. се е състоял първият журналистическо-списателски събор, в който участват най-видни представители на българското слово. Сред участниците са били Иван Вазов и Алеко Константинов. Поводът е 50 г. от излизането на първото периодично българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов.
Всъщност желанието е да се помисли как да се подобри материалното състояние и нравственото израстване на българските журналисти. Сега, когато подготвяме събор по повод 120годишнината ни и 170годишнината от началото на българската журналистика, отново сме си поставили задачи как да се подобрят условията на труд и материалното състояние на колегите и как нравственото издигане на журналиста да помогне на обществото, което преживява тежко заболяване на духа.
Изглежда, за 120 г. задачите не са се променили! На входа на СБЖ има мисъл на един от председателите на съюза Йосиф Хербст „Никому в угода, никому напук!“. Това също звучи актуално.
– Има общи моменти. И в началото на журналистиката се е говорило за необходимостта от красив литературен език в материалите, как да се запази българското слово.И днес колегите не се чувстват сигурни – не само заради доходите си или безработицата, а заради това, че трябва да правят компромис. С изключение на БНТ, БНР и БТА всички медии са частни и някои работодатели се грижат основно за личното си благополучие.
Това влияе върху качеството на работата на журналистите, които са длъжни да обслужват корпоративните интереси на шефовете си. Има медии, в които пишещите днес нямат достатъчно свобода да публикуват това, което искат. Променят текста им, заглавието, дори смисъла на материала им, без да ги питат. Затова мнозина се отказват от професията.
Как изглежда българският журналист днес?
Да си журналист означава да имаш призвание, да си грамотен, изисква се широка обща култура и широки познания за сферата, в която пишеш. В този смисъл като цяло журналистиката отстоява своите позиции за свобода на словото в България. Освен това, понеже професионалният журналистически труд не е достатъчно защитен, в СБЖ работим върху закон за защита на журналистическата професия и труд, както и за въвеждането на колективни трудови договори в медиите.
Какво е състоянието на съюза към момента?
Имаме над 4300 членове и 170 дружества. Всеки ден има заявки за нови приемания, за съжаление има и възрастни колеги, които си отиват.
Членството никога не е било задължително. СБЖ никога не е бил на държавен бюджет. Преди 1989 г. се издържахме чрез вестник „Поглед“ – любимо издание с тираж над 600 хиляди. Приходите от него бяха между 800 хиляди и 1 млн. лв. годишно. След 1989 г. вестникът не се вписа на медийния пазар – не пожълтя, не търсеше сензацията и клюката. Сега съществуваме въпреки волята на властта да ни няма. Издържаме се основно от имотите. За наша чест СБЖ е запазил всичко, придобито от предшественици.
Оцеляването не е лесно има много апетити за превземане на тези имоти.
Освен творчески прояви развивате и социална дейност.
От 1990 г. на първия демократичен конгрес поехме ангажимент да изпълняваме и социални функции. Два пъти годишно подпомагаме финансово наши болни колеги. За съжаление в това положение са голяма част от възрастните журналисти. Не пренебрегваме младите членове – два пъти годишно изплащаме надбавки за деца до 18 г. Предоставяме безплатна юридическа консултация, заплащаме до 50% от адвокатския хонорар при трудово-правен спор. Членовете ни могат да почиват на по-изгодни цени в базите на СБЖ и други.
Как отличавате постиженията в журналистиката?
Най-високото ни отличие е „Златното перо“, което се дава при юбилей и определени заслуги в журналистиката по предложение на съответното дружество. Всяка година на 1 ноември съюзът раздава годишните си журналистически награди. Носители на наградата на СБЖ са авторитетни имена в професията. Силата на наградата е, че това е оценка на колегията.
Трета възраст | стр. 10 | Ема ИВАНОВА
