На днешната дата през 1940 г. френското общество започва връщане на към завета на една изключителна личност. Заедно с Людвиг XIV и Наполеон Бонапарт, Шарл Де Гол е третият главен строител на страната символ на европейска цивилизация. За разлика от своите предшественици, той оставя Франция по-обширна и по-богата от деня, в който поема съдбата ù в ръцете си.
В онази далечна 1939 година, Германия превзема Чехия и нахлува без предупреждение в Полша. На 3-ти септември същата година Франция и Великобритания обявяват война на Германия.
Лошо подготвени, подценили противника си, съюзническите войски само за 6 седмици дават 85 хиляди жертви. Под марша на танковете на генерал Гудериан и бомбите на Louftwaffe населението бяга панически към южна Франция. През май положението става безнадежно и френското правителство решава да поиска унизително примирие. Неговият представител в Лондон, 49-вет годишният Генерал Де Гол отказва да се подчини на това решение.
Обвинен в предателство той е осъден на смърт. На 18 юни в специална емисия на БиБиСи, Генералът призовава в пламенна реч френския народ на въоръжена съпротива срещу окупатора. „Франция загуби една битка-казва той, но не и войната!” Хиляди младежи преплуват „Ла манша” и се включват в „опълченската” армия на Де Гол. Други военни корпуси, разположени в африканските колонйи на Империята също минават постепенно на негова страна. Във вътрешността на страната се появяват различни форми на съпротива. Железничари вдигат във въздуха влакове с боеприпаси. Нелегални печатници печатат позиви. В Алпите се формират партизански отряди. Коорданацията между различните звена се върши от Лондон, лично от Де Гол. Англия помага активно на френската съпротива. Нейните самолети, въпреки немската противовъздушна отбрана, хвърлят редовно парашути с храна и оръжие на партизаните.
Свободата обаче е лукс, който се плаща скъпо. Близо 100 хиляди са избитите от хитлеристите членове или симпатизанти на съпротивата. Между тях е и ръководителят на вътрешната борба Жан Мулен. Вероятно предаден от някой приближен, той пада в плен през юни 1943 година. Въпреки нечовешките изтезания от Гестапо, Жан Мулен не проронва дума. Месец след залавянето му, той издъхва във влака на път за Германия. В съпротивата се включват и много емигранти. Героизма на поета Мисак Манукиан е пример за всички поколения. Командир на отряд , 37- годишният арменец е разстрелян близко до Париж през февруари 1943 година заедно с 23-ма члена на отряда.
Де Гол влиза триумфално в Париж на 25 август 1944 година. Истинската му роля на държавник започва през 1959 година, когато е избран за Президент на Републиката. Най-важното качество на един политик е неговата далновидност. В това отношение, малко са тези, които могат да се сравняват с Де Гол. След освобождението на Франция, първата му грижа е да осигури нейната политическа, военна и икономическа независимост. Според Генерала само силна централизирана държава може да реализира социална справедливост и равноправие. Работи се ударно във всички основни направления: пътища, съобщения, енергетика, здравеопазване и наука.
Де Гол е бащата на френската атомна бомба, гарант за независимостта на Франция. Последвалият икономически разцвет на страната връща нейното международно влияние и авторитет. Генералът реформира изцяло държавата, като поставя президентската институция над партйините боричкания. Той постига това, след като въвежда пряк контакт с обществото. Първо чрез самия избор на президент и второ чрез референдумите. Фактически той създава реална действаща президетска република. Този политически модел е единствен в Европа. Противниците му го обвиняват в абсолютизъм и монархическа амбиция. Де Гол опроверга с блясък техните аргументи, като напусна властта само часове след един изгубен от него референдум.
Външната политика на Генерал Де Гол остави такива дълбоки следи, че всички негови последователи се придържат към тях. Въпреки, че беше съюзник на Съединените щати, Генералът закри военните бази на НАТО и изпъди „вежливо”американските войници от територията на страната. Де Гол е първият западен държавен глава, който посети Москва в разгара на „студената война”. Във външната политика, най-голямата му заслугата е сдобряването на Франция с Германия. Неколкократните срещи и искреното приятелство между него и немският канцлер Конрад Аденауер родиха идеята за създаване на Европейския съюз. За 15-20 години Де Гол и голизма върнаха на Франция загубеното през войната достойнство и влияние. Въпреки значителните икономически и дипломатически успехи пътят изминат от Генерала в никакъв случай не беше лесен. Значително по-напред от своите съвременници, той не винаги беше разбиран. Неговите противници оспорваха яростно всяко негово решение. В продължение на няколко години, „Големият Шарл” оцеля като по чудо от 3 бомбени атентата.
В лично отношение Генерал Де Гол живя изклюително скромно. Той показа абсолютно презрение към парите и привилегйите съпътващи властта. По негово желание, след неговата смърт всички подаръци получени по време на пътувания и срещи с други държавници бяха предадени на държавните музеи. Генерал Де Гол, с живота и делото си, завеща на политическите поколения, че обществените интереси стоят много по-високо от личните.
Шарл дьо Гол е една от най-бележитите и емблематични фигури на ХХ век. Той има рядката историческа съдба да предопределя хода на събитията. Този сайт има за цел да запознае читателите с необикновената история на генерал дьо Гол.
Шарл дьо Гол е роден на 22. 11. 1890 г. в град Лил в семейството на Анри дьо Гол и Жан Мейо. По бащина линия неговият род е тясно свързан с кралската власт и е представител на най-висшата аристокрация. От малък Шарл е възпитаван в патриотизъм и национализъм. Във възпитанието му е внушена почит към устоите на монархията, към католицизма и армията. От ранно детство на бъдещия генерал се внушава, че по волята на щастливия случай той е продължител на така славното в миналото, а сега увяхнало генеалогично дърво на рода Дьо Гол. Той придобива не само гордо съзнание на аристократ, но и особено патрицианско чувство.
През 1901 г. Шарл постъпва в йезуитския колеж на ул. “Вожирар”, където е преподавател баща му. Колежът е крайно консервативен и възпитаниците му са обучавани в дух на отричане на републиката. Младият Дьо Гол получава сериозна литературна подготовка, заражда се и интересът му към историята. През 1904 г. парламентът приема закон против религиозните училища и 3 години по-късно йезуитският колеж се мести в Белгия, където Шарл завършва основното си образование. През 1908 г. той се връща в Париж и започва да се готви за изпитите за военното училище Сен Сир. Още в тези ранни години от живта си Шарл решава, че военната кариера единствено би му подхождала.
През август 1909 г. той е приет в Сен Сир. С проницателната си мисъл и дълбоката любов към военната история Шарл успява да спечели уважението на учителите си. На 01. 10. 1912 г. завършва Сен Сир с чин младши лейтанант. Поради високия си успех той има привилегията да избира къде да служи и се записва в пехотата в полк под ръководството на полковник Петен. През октомври 1913 г. Шарл е повишен в чин лейтанант.
Междувременно международната обстановка се изостря. Балканските войни предизвикват ново сътресение на световния мир. Във Франция все по-популярни стават реваншистките партии, агитиращи за война с Германия. През януари 1913 г. президент на републиката става Поанкаре, който е представител точно на тези политически среди. През март е приет закон за удължаване на военната служба, с цел увеличаване числеността на армията. Въпреки това, тя е значително по-малобройна от тази на Германия. Франция все още не е готова за война.
В началото на Голямата война, полкът на Дьо Гол е изпратен в Белгия, където са основните части на противника за нахлуване във Франция. На 15. 08. 1914 г. Шарл е прострелян и се връща на бойното поле през ноември. Заради особената му смелост, през януари 1915 г. командващия полка Кладел го назначава за свой помощник. На 13. 09. 1915 г. Дьо Гол е произведен в капитански чин, а на 30. 10. е назначен за командир на 10-та рота. На 22. 02. 1916 г. при германското нападение при Вердюн, Дьо Гол е ранен и попада в плен. Френското командване решава, че е загинал и посмъртно го награждава с ордена на Почетния легион. Следващите 3 години Шарл прекарва из различни затвори в Германия. За този период той прави 5 опита за бягство и накрая е преместен в лагер за “буйни” офицери в Бавария. През ноември 1918 г. войната свършва с разгром за Германия и в началото на 1919 г. Дьо Гол се връща в Париж. По това време полската армия набира френски офицери за борба с болшевиките. В тези години се насърчава идеята, че германците и болшевиките са неразривно свързани. Това кара младият капитан да се присъедини през май 1919 г. към Пета полска егерска дивизия, където води занимания по тактика с полските офицери. После заминава за Висла и там продължава обучението. Повишават го в чин майор от полската армия, който е невалиден за френската. Той участва в бойните действия срещу Червената армия при Вилно и край Варшава. През октомври 1921 г. се връща във Франция и завършва кариерата си на наемен войник.
През 1921 г. Дьо Гол се жени за представителката на северната аристокрация Ивон Вандру. На 01. 10. той е назначен за преподавател по военна история в Сен Сир. През 1922 г. е приет във Висшето военно училище, което подготвя потенциални генерали. През декември 1921 г. се ражда първият му син, кръстен в чест на маршал Петен Филип.
Капитанът успява да си навлече неприязънта на преподавателите си, защото не е съгласен с догматичното отношение към стратегията и тактиката в армията. Поради това, след завършването си през 1924 г., той е назначен не в генералния щаб, където са най-добрите випускници, а в щаба на рейнската окупационна армия в Майнц. Дьо Гол прекарва в Германия около 3 месеца, където написва и първата си книга “Смут в неприятелския лагер”. В книгата описва Първата световна война и впечатленията си от германската армия. В нея той изказва основния си принцип, по който се води не само във военните действия, но и в дипломатическите игри: “…С изключение на няколко основни принципа, за войната не съществува универсална система: има само обстоятелства и личности.”
Поради идеите си за преустройство на армията, които не се нравят на военния елит, кариерата на Дьо Гол е в застой. Едва през октомври 1925 г. маршал Петен решава да се застъпи за него. Капитанът е назначен в кабинета на Петен и му е възложено да състави доклад за ролята на френските укрепления в защита на границите. Целта е доклада да защити план от 1920 г., според който по северните и източните френски граници трябва да се построят допълнителни укрепителни съоръжения. След продължителни дебати през 1929 г. планът е одобрен и са отделени 3,5 млд. франка за изпълнението му, като укрепителната система остава в историята като линията “Мажино”. Капитан Дьо Гол е твърдо против построяването на скъпите съоръжения, но покровителят му Петен е на противоположното мнение. През декември 1925 г. капитанът е готов със задачата и в “Ревю милитер франсез” е публикувана статията му “Историческата роля на френските укрепления”. В съгласие с началството си, той защитава идеята за създаване на укрепителна линия, но въпреки това твърди, че не трябва цялата френска военна доктрина да се гради само върху линия от силни отбранителни съоръжения. Дьо Гол набелязва линии за построяване на съоръженията и определя укрепените пунктове само като база за динамични маневрени операции на войските. Статията му не е приета добре от висшата военна върхушка, но въпреки това маршал Петен продължава да го покровителства.
През 1927 г. Дьо Гол е повишен в чин майор и е назначен за командир на 19-ти мотопехотен батальон, влизащ в състава на френските войски, окупирали германската Рейнска област. С твърдата си дисциплина и умението да налага волята си над другите, той превръща поверения му батальон в образцов.
На 01. 01. 1928 г. се ражда втората дъщеря на маьор Дьо Гол – Ан, която е с вродено умствено заболяване. Въпреки суровия му характер, болестта на дъщеря му става голямата мъка на живота му.
През 1930 г. по свое желание е изпратен във френските окупационни части в Близкия изток. А през 1932 г. е преместен от щаба в Бейрут отново в Париж, където заема мястото на секретар на Висшия съвет по национална отбрана към министерството. Същата година Дьо Гол издава една от най-значимите си книги с оглед на изучаването на личността му “По острието на шпагата”. В нея той описва представата си за водач на народа, надарен от природата със свръхкачества. Макар и косвено, в текста прозира че той визира именно себе си. Поради това книгата е показателна за еволюцията на личността му. В годините на работа към министерството Дьо Гол най-много се занимава с проекта на закона за организация на държавата във време на война. Проектът е одобрен едва през 1938 г. Междувременно през 1933 г. е повишен в чин подполковник.
На 10. 05. 1933 г. Дьо Гол издава статия, в която излага идеите си за тактиката в една бъдеща френско-германска война. Той развива теорията за отделяне на танковата дивизия, която е маневрена и бързоподвижна и тъй като немската армия е по-многочислена, това би дало предимство на французите. Тези идеи пряко противоречат на тактическите разбирания на закостенялата военна върхушка и кариерата на подполковника е застрашена. Статията му е отпечатана в “Ревю политик и парламентьор”.
Стремежът на Дьо Гол да наложи идеите си не спира дотук. През май 1934 г. излиза книгата му “За професионална армия”, посветена на въпросите за стратегията и тактиката, за многобройни технически подробности по формирането на професионална танкова армия: “…Дошло е времето, когато наред с армията, комплектувана от запасни и редовни набори, които съставляват основния елемент на националната отбрана, но изискват много време за съсредоточаване и привеждане в действие, необходимо е да имаме една сплотена, добре обучена и маневрена армия, способна да действа без забавяне, т.е. армия, намираща се в постоянна бойна готовност.”
Досегашния покровител на Дьо Гол – Петен, е силно възмутен от своеволията на протежето си и се обявява против идеите му. Шарл започва да търси съдействие от журналистическите среди. Той дори успява да се свърже с депутата Пол Рейно и си осигурява неговото благоприятно отношение. На 15. 03. 1935 г. в парламента, Рейно изнася реч, в която защитава идеите на Дьо Гол. Речта има голям успех и скоро депутатът внася законопроект за “Незабавно създаване на специална армия в състав 6 строеви и една моторизирана дивизии, резерви на общо подчинение и служба”. Проектът трябва да е готов до 15. 04. 1940 г. Той е предаден на длъжностните лица, но назначената военна комисия го отхвърля като ненужен и скоро е забравен.
Междувременно Дьо Гол се опитва да намери подкрепа от други влиятелни политици, но без успех. Получава повишение в чин полковник едва след влизането му в Центъра за висши военни изследвания в края на 1937 г. и то благодарение на покровителството на Пол Рейно. В началото на 1938 г. е назначен за командир на танков полк в Метц.
След началото на Втората световна война Дьо Гол е назначен за командващ танковите войски на 5-та армия в Елзас. На 26. 01. 1940 г. полковник Дьо Гол отправя меморандум към 80 видни военни и политически дейци, в който предупреждава за опасното положение и необходимостта от незабавни мерки, визирайки изпълнението на проекта за танкови дивизии. Опасенията му се потвърждават когато германската армия заобикаля линията “Мажино” и се насочва към Париж. На 11. 05. 1940 г. Дьо Гол получава заповед да поеме командването на 4-та бронетанкова дивизия. Задачата му е да действа самостоятелно в района на Лион, за да могат да се съединят дивизиите от 6-та армия за защита на столицата. Именно тогава полковникът показва на практика ефективността на танковата дивизия. На 16. 05. решава да отреже пътя на германците към Париж. С великолепна тактика, немската армия е отблъсната. На 28. 05. е повишен в чин бригаден генерал. След като окончателно става ясно, че битката в района е обречена, Пол Рейно го отзовава и го назначава за заместник военен министър. Дьо Гол излага идеи за френската отбрана, базираща се на африканските владения, но тъй като голяма част от членовете на правителството са профашистки настроени, вече е решено страната да капитулира. На 14. 06. Правителството бяга в Бордо, а Париж е предаден на окупаторите.
След среща с Чърчил в Лондон на 16. 06. 1940 г., Дьо Гол предлага на Рейно план за създаване на обща англо-френска държава, но френското правителство отказва. Междувременно Пол Рейно подава оставка, а начело на правителството застава маршал Петен. На 17. 06. Чърчил разрешава на Дьо Гол да вдигне френското бойно знаме, като използва радиопредавателите на Би Би Си. На 18. 06. 1940 г. генералът прочита своето обръщение към французите, като по този начин приключва с кариерата си на офицер и се превръща в държавен деец. В действителност обръщението му достига до френския народ едва след разпечатването на листовки, разпръснати със самелети над Франция. Този призив е изключително важен, тъй като за пръв път от окупирането на страната прозвучава думата “съпротива”.
Постепенно около генерала започват да се обединяват негови сънародници и на 22. 06., той обявява създаването на организацията “Свободна Франция”. На 28. 06. Британското правителство прави следното обръщение: “Правителството на Негово Величество признава генерал Дьо Гол за глава на всички свободни французи, които където и да се намират се присъединяват към него за защита на делото на съюзниците”. На 07. 08. Английското правителство и Дьо Гол достигат до споразумение. Англия се задължава след победа над Германия да осигури “пълно възстановяване на независимостта и величието на Франция”. Териториалната цялост на френската колониална империя обаче остава неясна. Британското правителство поема разходите на “Свободна Франция” под формата на заем, който трябва да бъде върнат след войната. За 3 месеца Дьо Гол съумява да събере армия от около 7000 души. Той насочва търсенето си на човешки ресурси и територия към френските колонии. След пътуването си в Африка, успява да привлече към “Свободна Франция” Чад, Камерун, Средно Конго, както и неголеми територии в Индия.
Англия обаче иска френските войници да се присъединят към тяхната армия, което довежда до постоянни конфликти между Дьо Гол и Чърчил, а това пречи на набирането на хора за армията на “Свободна Франция”. Въпреки обещанието на маршал Петен след капитулацията флотата да не попадне в германски ръце, англичаните предценяват, че е по-добре да я унищожат и зад гърба на генерала предприемат операция “Катапулта” на 04. 07. След като разбира за британските действия, Дьо Гол поставя ултиматум, че ако огъня срещу френските кораби не спре, той и съмишлениците му ще заминат за Индия. Чърчил е принуден да отстъпи. На 27. 10. 1940 г. Дьо Гол издава манифест, с който обявява създаването на Съвет за отбрана на империята. Съветът е официално признат от британския кабинет на 24. 12. същата година.
На 08. 06. 1941 г. в съвместна акция френски и английски войски настъпват към Дамаск. След задкулисно примирие на британците с вишистите избухва поредния конфликт между Дьо Гол и Чърчил, завършил отново с поражение за английския премиер. Генералът затвърждава временно позициите си в Близкия изток.
На 24. 09. 1941 г. Дьо Гол учредява Френски национален комитет, под свое председателство. Два дни по-късно съветския посланник в Лондон И. Майски връчва писмо на генерала, в което е оповестено, че правителството на СССР го признава за “ръководител на всички свободни французи” и че е готово да си сътрудничат.
Междувременно във Франция съществуват множество групировки, имащи за цел да освободят Франция. Дьо Гол търси обединение с тях. Той изпраща доверени хора за да установят връзки със съпротивата, която е неорганизирана и няма лидер. Водят се преговори съпротивата да мине под ръководството на генерала. Лидерът на една от групировките Жан Мулен се споразумява с Дьо Гол. Мулен успява да обедини 3 от най-големите съпротивителни организации в Обединено движение на съпротивата.
През юли 1942 г. държавния департамент на САЩ връчва на Дьо Гол меморандум, с който го уведомяват, че изпращат във Франция свой представител в лицето на Айзенхауер и обещават военна помощ за съпротивата. През есента на 1942 г. “Свободна Франция” се преименува на “Сражаваща се Франция”, а в началото на 1943 г. по нареждане на Дьо Гол, Мулен създава във Франция Национален съвет на съпротивата (НСС), в който влизат представители на всички довоенни политически партии.
На 07. 11. 1942 г. без знанието на Дьо Гол, английски и американски войски започват десант срещу френските Алжир, Мароко и Тунис. Започват преговори с представители на Виши, в следствие на които адмирал Дарлан, който е вишист, става върховен главнокомандващ на Северна Африка. На 16. 11. е публикувано съобщение на френския национален комитет, в който Дьо Гол заявява, че не взема никакво участие в преговорите на вишистите, не поема отговорност за тях и ако се установи режима на Виши, ще се противопостави. След това изказване, авторитетът на генерала пред французите нараства и вишистката власт в Северна Африка е разклатена. След смъртта на Дарлан през пролетта на 1943 г., поста му е зает от бившия вишист Жиро. Съпротивата в Алжир се засилва и Жиро се обръща с молба към Дьо Гол да се заеме. Започват преговорите за създаването на Френски комитет за национално освобождение (ФКНО). Дьо Гол изхвърля вишистите от властта, но трябва да се примири да е съпредседател с Жиро. Комитетът има функции на временно правителство и има за цел да унищожи режима на Виши. На 03. 06. 1943 г. ФКНО е учреден. С мнозинство в своя полза, Дьо Гол успява постепенно да отстрани от властта Жиро. На 26. 08. Великите сили, както и още 26 държави официално признават ФКНО.
На 15. 03. 1944 г. е създадена програмата на НСС, към която се присъединяват всички организации на съпротивата. Тя предвижда след войната да се създаде правителство начело с Дьо Гол, да се обнови и демократизира републиката, да се проведат социални реформи.
На 06. 06. 1944 г. съюзническите войски извършват десант в Нормандия. Открит е втори вронт срещу германците. На 14. 06. Дьо Гол стъпва на освободената френска земя, където е посрещнат като герой и освободител. След това предприема няколко пътувания с дипломатическа цел и на 20. 08. Отново пристига във Франция. Това предизвиква масови въоръжени демонстрации в Париж и на 26. 08. Градът е освободен. Дьо Гол е приет като негов освободител. На същия ден е посрещнат тържествено от съпротивата в кметството. На 28. 08. Генералът ликвидира НСС и изобщо съпротивата, за да няма съперници за властта. Той създава правителство, включващо представители на много партии. На 12. 09. Дьо Гол изнася реч в двореца Шайо и обявява плановете си: правителството ще управлява до края на войната, като след това ще се проведат избори.
На 23. 10. 1944 г. Великобритания, САЩ и СССР официално признават правителството на Дьо Гол за законно, но Франция остава изолирана от дипломатическите преговори и отношения. След своеобразния отказ на Англия и САЩ да я подкрепят, генералът търси съюз със СССР за да осигури на Франция достойно място на масата за преговори. На 02. 12. Дьо Гол пристига в Москва, а на 10. 12. е сключен съветско-френския договор за взаимопомощ. Това връща Франция в семейството на Великите сили.
След края на Втората световна война, Дьо Гол трябва да насрочи избори. След евентуален негов успех, за да си осигури пълната власт, той предлага да се създаде Учредително събрание с ограничени права, което да гласува нова конституция. Асамблеята отхвърля плана, но след проведения на 21. 10. 1945 г. референдум, той е приет и влиза в сила. Въпреки това, новосъздаденото Учредително събрание отхвърля идеите на Дьо Гол за новата конституция. Поради това на 21. 01. 1946 г. той подава оставка и се оттегля в имението си в Коломбе.
Началото на Студената война е нов повод за генерала да излезе на политическата сцена. През март 1947 г. той решава да започне “втора съпротива”, този път срещу комунистите. На 06. 04. Дьо Гол създава нова партия Обединение на френския народ (ОФН), чиято цел е да унищожи системата от партии, особено комунистическите и да създаде силен режим от президентски тип. Генералът обявява война на републиката.
На общинските избори през 1947 г. ОФН празнуват победа. Дьо Гол иска предсрочни избори. Поради многото корупционни скандали в партията, авторитетът на ОФН започва да пада. През април 1953 г. ОФН се проваля на общинските избори и Дьо Гол подава оставка.
Междувременно алжирския проблем от 1954 г. довежда до окончателното затъване на 4-тата република. През септември 1957 г. поредното правителство пада, което означава поредна правителствена криза. Обърканите французи започват да обръщат глави към Дьо Гол, смятайки че само той може да се справи с положението. Генералът отказва да даде мнението си за ситуацията в Алжир. поради това на негова страна застават както неоколониалните, които са за пълна интеграция на Алжир, така и тези които искат войната да свърши. На 13. 05. 1958 г. в Алжир избухва военен бунт. Ръководителите му искат от парламента властта да бъде дадена на Дьо Гол. Два дни по-късно генералът прави изявление, отпечатано в пресата и предадено на правителството със следния текст: “Деградацията на държавата неизбежно влече след себе си отчуждаване на съюзните народи, вълнения в действащата армия, разкол вътре в нацията, загубване на независимостта. Ето вече 12 години, откак Франция се мъчи да разреши проблеми, които не са по силите на партийния режим и върви към катастрофа. Някога, в тежък за нея час, страната ми се довери, за да я спася. Сега, когато на страната предстоят нови изпитания, нека тя знае, че аз съм готов да поема върху себе си пълномощията на републиката.”
На 28. 05. Правителството подава оставка, а на 01. 06. парламентът гласува съставяне на правителство, начело с Дьо Гол. На 02. 06. той представя за одобрение закон за извънредни пълномощия на правителството си. Подготвя се нова конституция, в която властта на парламента е силно ограничена, а правата на президента са разширени. На 28. 09. е проведен конституционен референдум – 80% от населението се обявява за конституцията. През декември Дьо Гол е избран за президент.
На 16. 09. Дьо Гол се обявява за самоопределяне на алжирците. Това довежда до избухването на бунт в Алжир от неоколониалистите срещу самоопределянето на коренното население. Генералът бързо успява да потуши бунта. На 03. 02 той прокарва в парламента закон, който му дава извънредни пълномощия за една година. На 08. 01. 1961 г. се провежда референдум по повод самоопределянето на Алжир, който показва, че 75% от населението стоят зад политиката на Дьо Гол. На 20. 05. 1961 г. започват официалните френско-алжирски преговори. На 18. 03. 1962 г. преговорите приключват с решение за прекратяване на огъня и предаване на суверинитета. На следващия ден войната свършва.
През 1962 г. Дьо Гол прокарва закон за избирането на президент да става пряко от населението. През 1965 г. той решава да се кандидатира за втори мандат. На изборите през декември проличава колко е спаднал авторитетът му, но въпреки това, на втория тур печели с 54% от гласовете. На 24. 09. 1958 г. Дьо Гол изпраща до президента на САЩ и министър-председателя на Великобритания таен меморандум, настоявайки в НАТО да се предвиди система от тристранни консултации между Франция, Англия и САЩ за съвместно вземане на най-важните решения. Сащ и Англия дават уклончиви отговори, което кара генерала да нареди изтеглянето на френския средиземноморски флот от НАТО.
В европейската си политика Дьо Гол е против обединена Европа и се опитва да създаде политически блок от независими държави под френско ръководство. Тъй като никоя от Великите сили не го подкрепя, Дьо Гол търси съюз с ФРГ. На 14. 09. 1958 г. във Франция пристига германския канцлер да подкрепи плана на Дьо Гол, в замяна на френска подкрепа за германското обединение. Договорът за сътрудничество между двете държави става факт на 22. 01. 1963 г.
В началото на 1963 г. Дьо Гол се обявява против програмата за многостранни ядрени сили и заявява, че Франция сама ще разработи ядрено оръжие. На 21. 02. 1966 г. генералът заявява, че Франция ще напусне НАТО. Той решава да се сближи със СССР и на 20. 06. 1966 г. прави официално посещение в Москва, където е подписана съветско-френска декларация.
През лятото на 1967 г. Израел напада съседните и арабски страни. Само СССР и Франция осъждат Тел Авив в ООН. Пресата обявява Дьо Гол в комунистически наклонности.
Не особено активната социална политика на генерала довежда до засилване на студентското движение. На 01. 05. 1968 г. започват масови студентски манифестации и митинги. На 10 срещу 11. 05. безредиците прерастват в масов бой с полицията. На 13. 05. Започва обща стачка, която придобива антиголистки характер. На 30. 05. Дьо Гол разпуска Народното събрание и обстановката се нормализира. На 27. 04. 1969 г. генералът провежда референдум за закон за реорганизация, който се явява своеобразен вот на недоверие към него. На следващия ден е принуден да подаде оставка.
На 09. 11. 1970 г. привечер, генерал Дьо Гол получава разрив на аортата и умира. На 12. 11. 1970 г. по негово желание е погребан в гробището в Коломбе, където присъстват само близки роднини. 50 000 камбани повтарят погребалния звън на малката църква. В катедралата “Нотр Дам дьо Пари” се състои траурна служба, на която присъстват представители на 84 държави. В знак на признателност, парижкия площад “Л ` Етоал”, който е символ на френската свобода и слава е преименуван на “Шарл дьо Гол”.
На Генерал Шарл Дьо Гол е кръстено и летище:
Летище Париж Шарл Дьо Гол
Адрес: BP 20101, 95711, Roissy Charles de Gaulle, France
Телефон: +33(0)1 4862 2280
Уебсайт: http://www.aeroportsdeparis.fr
Новини
В края на 2012 година се очаква отварянето на сателитно разширение на Terminal 2E, кето ще позволи трансфер на всички полети на Sky Alliance до терминали 2E, 2F и 2G.
Обща информация
Шарл Дьо Гол е най-важното летище във Франция и е едно от най-натоварените летища в Европа. Французите наричат летище Шарл Дьо Гол още l’Aéroport de Roissy, по името на града, в който се намира.
Летището има три терминала. Безплатен летищен автобус обслужва трите терминала. На практика, терминалите са повече. Терминал 2 е разделен на 6 отделни сгради с номера от 2A до 2F. Той се използва за европейски полети. Терминал 1 се използва за международни полети. Терминал 3 (преди това Т9) се използва за чартърни полети и от бюджетни компании.
Транспорт между терминалите
Терминали 1, 2 и 3 са свързани от летищна метро линия CDGVAL. Летищни автобуси обслужват по-далечния терминал 2G.
Как да стигнем с кола до летището
От Париж тръгнете по А1 от Porte de la Chapelle. Може да тръгнете също по A3 от Porte de Bagnolet, присъединете се към A1, следвайте знаците за летище Шарл Дьо Гол (Paris Charles de Gaulle Airport).
Железопътен транспорт до летището
Влакове на RER (www.ratp.fr) обслужват летището заедно с летищните автобуси на ADP. Линия B върви от Terminal 1, станция TGV, намираща се на Terminal 2, до Gare du Nord, Châtelet-les-Halles, St Michel, Luxembourg, Port Royal и Denfert-Rochereau. Има връзка с метрото. Пътуването до Gare du Nord отнема около 25 минути и струва 9.10 евро.
Влакове на TGV (тел: 3635; www.tgv-europe.com) и Thalys (тел: 08 9235 3536; www.thalys.com) пътуват до различни дестинации в Париж и след Париж. На четвъртия етаж на Terminal 2 има бюро на SNCF за запитвания относно градския транспорт.
Авто транспорт до летището
Автобус: Автобусни линии 350 и 351 свързват центъра на Париж с летището. Автобусите на Roissybus (www.ratp.fr) обслужват и трите терминала на летището и пътуват до Place de l’Opéra. Пътуването отнема 45-60 минути, цената е 10 евро. Нощната услуга на Noctilien има три маршрута, които свързват летището с различни дестинации в Париж.
Летищен автобус: Летищните автобуси на Val d’Europe Airports (VEA) обслужват хотели в Париж, Disneyland и летище Шарл Дьо Гол. Цената е 18 евро.
Междуградски автобус: Автобусите на Air France (тел: 0892 350 820; www.lescarsairfrance.com) заминават от терминали 1 и 2 и вървят до Porte Maillot и Arc de Triomphe, до Montparnasse и Gare de Lyon. Има връзка и до летище Орли, Париж, от терминали 1 и 2.
Такси: Такси до центъра на града ще отнеме около 45 минути. Компании за таксита, които можете да хванете от летището, са Alpha Taxis (тел: 01 4585 8585), Les Taxis Bleus (тел: 0891 701 010), Taxis G7 (тел: 01 4739 4739), Taxis (тел: 01 4270 0042) и G7 Horizon (тел: 01 4739 0091). Средната цена до центъра на Париж е около 50 евро.
Рентакар
На летище Шарл Дьо Гол имат представителства следните рентакар компании: Avis, Europcar, Hertz, National, Sixt и TT Car Transit. Тези компании имат офиси на терминали 1 и 2. Europcar има гише и на терминал 3.
Паркинг
Всеки терминал има собствен покрит паркинг за краткосрочен престой с директен достъп до терминала чрез асансьор. Паркинг PR е предназначен за дългосрочен престой за терминал 1. Паркинг PX е за дългосрочен престой за терминали 2 и 3. До всички паркинги върви безплатен летищен автобус, който ги свързва с терминалите на летището.
Любословие по материал на eurochicago.com/
