В България всички разбират от две неща футбол и политика. Към тях вече може да добавим и трето, което – особено в тия юнски дни – ги събира заедно – БНТ, националната телевизия. Всеки знае какво БНТ трябва да не дава, какво да дава и как да го дава. Любопитното в това разбирачество е, че то е предимно с отрицателен знак: петимни сме да обясняваме как и защо футболът ни не го бива, политиката ще е все продажна, а националната телевизия – негледаема. Българското разбиране на живота е преобладаващо негативно, преобладаващо мрачно, преобладаващо скептично; ако пък има светли мигове, те са случайност, едно недоглеждане на Господа.
Оттук става ясно, че телевизията все ще е виновна. Пък и всички ние й плащаме, нали, значи трябва да сме взискателни?! Да не излъчва това, а онова, да не предава трето, а пето… Като цялата претенция забравя – било нарочно, било неволно, или поне не доглежда факт от изключителна важност: БНТ е по презумпция обществена телевизия, следователно мотивите, от които тя се ръководи в своето поведение, би трябвало да са инакви от мотивите, които организират поведението на търговските телевизии.
Те са обсебени от рейтинга, фасцинирани са от него, той ги командва, той в техните офиси „коли и беси“, докато в националната телевизия съвсем други са насочващите принципи, а именно – да се покрият колкото се може повече полета от обществото, включително такива, които представляват твърде обособен, малък и изолиран сектор. Тоест за зрители, които са специфична социална група и които иначе биха останали изобщо без медийно внимание (освен, разбира се, ако не се случи някоя трагедия в общността им).
Предавания за хора с увреден слух, за агропроизводителите (макар че вече има дори специализирани тв програми), за вяра и религия… Мога да изведа в тази връзка следната зависимост: колкото повече са скучните предавания в една телевизия, толкова повече е обществена. Мерило за обществеността й не са сериалите новините, игрите и публицистиката, а предаванията, които частната телевизия в никакъв случай не би допуснала на екран. Маргиналните, с ниския рейтинг…
Проблемът с БНТ е, че тази проста истина не се разбира включително от нейното ръководство. И абсолютно по същия начин както нейните критици са се взрели в сериалите и т.н., така и те са се вгледали като Буда в тях, без да обръщат внимание на ония, истинските предавания, които я правят обществена. Защото да се гордее БНТ със сериала „Под прикритие“, е все едно ябълката да се хвали, че е родила круши. Вярно, не толкова вкусни колкото на крушата, ама круши: Ех, след време, като се постарае повече, може и да ги докара баш до сочните круши…
Но и да се съди телевизията ябълка, че крушите й не струват, е пак израз на неразбиране за нейната същност. Още повече че ако говорим конкретно за сериала „Под прикритие“, той не бива никак да се вади на показ, обратно трябва самият да мине колкото се може по-бързо и п о-дълбоко „под прикритие“. Не заради друго, а защото онова, върху което набляга съдържателно, като филмов разказ и други подобни тънкости, го правят повече за срам, не за хвалба…
Съвсем скоро по Fox Crime показваха английски сериал – „Служебен дълг“. Отново корупция сред полицаите, действия не по правилата, алчност, престъпници, жертви… Но почти без изстрел без каскади и всякакви там финтифлюшки, а в същото време приковава погледа, не може да го откъснеш! Съспенс, напрежение, интрига… Докато „Под прикритие“ залага на външни ефекти, на семпъл екшън, а историята… Историята хич я няма, препълнена с агресия, със самоцелни ходове, с търсене на екстравагантност. Това, от друга страна, не предполага кой знае какви вложения на актьорско умение в сцените – колкото си повече силов, толкова по си съответен на изискванията на сериала. Продукт не да се хвалиш с него и да се биеш в гърдите, по-скоро да ти е жал.
Но БНТ има други предавания, благодарение на които с чисто лице може да се яви публиката. Защо например никой не отчита, че това е единствената, повтарям, ЕДИНСТВЕНАТА българска телевизия, в която има стойностно, умно, смислено и добре направено предаване за култура – „Денят започва с култура“? Защо не се отчете също така, че само на нейния екран гледаме документални филми, които иначе биха останали ейтака, на спорадично излъчване я в кино „Одеон“, я в кино „Влайкова“, я в Дома на киното?
Защо не се отчете, че пак там се срещаме със съвременни дейци на българската култура, в съвместната продукция на VIР Media и БНТ „Умно село“? За яд е всъщност, не че телевизията се хвали, а че се хвали не с това, с което съвсем резонно трябва да се хвали. Вманиачена от онуй, което правят търговските телевизии, и тя като жабата вдига крак да я подковават и така се прави на нещо, което не е, което не може да е и което не й е работа да е.
И поради тази причина вместо с разум да изтъква предимствата си, тя хуква да играе на чужд терен, където никога няма да бъде себе си и на който винаги ще бъде съкрушена. С хвалипръцковщина се кичи с фалшиви постижения, а оставя без внимание, в девета глуха,истинските си скъпоценности. Обаче и ние не бива да й се сърдим, че на чуждия терен играе сковано и спънато, защото по този начин я натъпкваме още повече в заблудата й – да се прави на рейтингова телевизия, а в действителност да не е. Съвсем естествено не е, тя е обществена и, както вече казах, по презумпция обществена. И ако у нас понякога се загнездва чувството, че тъкмо обществената си роля БНТ не успява да изпълни докрай, то е заради това, че тя недопустимо често намята чужди дрехи. Прави се на хетера, вместо да е учителка.
Ала въпреки тези нейни недостатъци, несъзнавания, недоглеждания, обърквания, недоразумения, които, подчертавам, се дължат не на самата телевизия, а на персони в ръководството, препоръчвам да не я плюем твърде – все пак тя е сред малкото обективни и трезви играчи в българското медийно поле. Защото – плюейки обилно, замъгляваме екрана и така нито виждаме обективно, нито обективно я съдим…
Труд | стр. 16 | МИТКО НОВКОВ
[spider_facebook id=“1″]
