Вече 40 лета българската редакция на Радио Китай работи за това повече българи да се докоснат до магията и красотата на милиардната страна, да разберат, че малка България означава нещо за Китай. Жената, с която са свързани първите предавания на български език, се нарича Джоу Баои и днес е на 71 години. Нейната най-млада следовничка – Ся Фанлей, е на 40 и от две години ръководи екипа на българската редакция.
Трийсет години разлика, в които се случиха толкова много събития. И Китай, и България не са същите. Независимо от превратностите на съдбата обаче едно остава неизменно – желанието на Радио Китай да продължи да работи за развитието на дружбата и взаимното опознаване между китайския и българския народ.
Спомняте ли си кога за първи път чухте за България?
Джоу: Първото ми запознанство с България бе в часовете по география в гимназията. Тогава научих, че някъде далеч на Балканите има една държава, прочута с Розовата си долина и красивите момичета, закичени с рози. Тези образи ме очароваха и явно се оказаха съдбовни за житейския ми път. След това, когато започнах да уча български, прочетох редица книги като поезията на Смирненски, Ботев, „Под игото“, един сборник с български народни песни и др. Оттам са първите ми впечатления за българския народ, който в продъл¬жение на векове не е прекланял глава под османското иго.
Ся: За разлика от поколението на г-жа Джоу ние израснахме в други време¬на, погледите ни бяха обърнати повече на Запад, западната култура бе това, по което се мерихме. Така че за мен България бе непозната, докато не започнах да се занимавам с български език.
Кога започнахте да учите български език?
Джоу: През 1961 г. ме приеха във Факултета за източноевропейски езици към Пекинския университет за чужди езици. Тогава мой учител бе известният българист Ян Яндзие.
Ся: През май 1993 г. преподаватели от Пекинския университет за чужди езици организираха приемен изпит в моето училище. Успях и бях разпределена в катедрата по български език. Така че в известен смисъл решението да започна да се занимавам с български бе на университета. Но не съжалявам.
Как попаднахте в радиото?
Джоу: През юли 1966 г. завърших петгодишното си образование и през 1968 г. започнах работа в Радио Пекин (днес Радио Китай за чужбина). Няколко години по-късно заедно с мой състудент поставихме началото на преда-ванията на български език.
Ся: В последната година от следването ми радиото орга-низира конкурс. Имаше свободни места и в българската редакция. Участвах и ме одобриха. Така започнах работа тук.
Кои са най-запомнящите се моменти от работата ви в българската редакция?
Джоу: Работих в българската редакция 26 години, а от 1981 г. бях и неин ръководител. Няма да забравя трудно-стите в първите години от създаването й, няколкото важни събития в развитието на българо-китайските отношения след 1985 г., между които посещението в Пекин на тогавашния председател на Народното събрание Станко Тодоров през 1985-а, на държавния ръководител Тодор Живков през 1986 г., посещението на китайска държавна делегация в България през 1987-а, както и първото интервю с първия ни слушателски клуб в Плевен, интервюто в София с българския лекар Янко Канети, който е бил заместник-началник на международния екип за медицинска помощ в Китай по време на войната срещу Япония. Няма да забравя и полезното и хармонично сътрудни¬чество с петимата български колеги, които работиха в нашата редакция.
Ся: За мен всеки момент от работата ми в българската редакция е запомнящ се. А тя е свързана не само с подготовката на ежедневните емисии, но и с официалния обмен между България и Китай. Така например, когато трябваше да бъда преводач на срещата между българския и китайския главен прокурор през 2004 г. Пътуванията ми до България и вземането на интервюта от българи, специалната песен, която изпрати слушателския ни клуб в Каспичан по случай 70 години от създаването на Ра¬дио Китай за чужбина… Всички тези моменти, колкото и обикновени да изглеждат, са неща, които ще помня от досегашната си 17-годишна работа в радиото.
Кое бе най-трудно в началото на предаванията на български език?
Джоу: Създаването на нещо ново винаги е изпълнено с трудности. Тогава нямахме квалифицирани преподавате¬ли по български език, липсваше необходимата справочна литература, нямахме и опит като журналисти. Няколко току-що слезли от студентската скамейка младежи се оказахме изправени пред много предизвикателства, най-голямото от които бе редакторската работа. Тогава заедно с още един мой състудент трябваше да поемем това задължение. Помагаха ни руските и английските материали на агенция Синхуа.
Ежедневната подготовка и излъчването на предаванията, преводът на новините и други материали, нощните смени – всичко това бе една немного лесна задача, която подложи на изпитание уменията и волята на няколко млади хора. С подкрепата на ръководството на радиото и по-възрастните колеги от Пекинския университет за чужди езици успяхме да се справим с трудностите и на 19 април 1974 г. официално бе открита българската редакция на Радио Китай за чужбина.
Какво ви даде работата с България?
Джоу: Десетилетията в българската редакция на Радио Китай ме научиха най-вече на съзнателност и упоритост в работата, накараха ме да разбера, че за човек, който има цел в живота си, няма непреодолими трудности. Тук осъзнах, че работата те прави щастлив.
Ся: Работата ми даде самочувствие, тъй като се занимавам с нещо, с което в Китай се занимават дузина души. В същото време българският език не е лесен и работата ми с него ми показа, че трябва постоянно да полагам усилия, ако искам да получа добър резултат.
Кога за първи път посетихте България и какви бяха първите ви мисли и впечатления?
Джоу: През септември 1984 г. ми се удаде възможност да отида на специализация в България за две години. Първите ми впечатления оттам са свързани с красивата природа и искрените и дружелюбни хора. Институтът за чуждестранни студенти и часовете с колегите ми от Софийския университет оставиха незабравими спомени за мен. Винаги ще помня съжителството си с едно българско момиче в 10-и блок на Студентски град. Аз я научих как се приготвят пелмени и риба по китайски, а тя ми показа как се подквасва кисело мляко. Бяхме млади, любопитни, разговаряхме за всичко и искрено се забавлявахме.
Ся: От октомври 2000 г. до август 2001-а бяха на специализация в Софийския университет. Това, което ми направи най-голямо впечатление през тази година, бе спокойният живот в България. Гостувах на приятели и винаги ме посрещаха с невероятно гостоприемство. Кра-сивата природа и вкусните ястия на България също оставиха дълбоко впечатление у мен. Бих искала отново да посетя Велико Търново, Несебър, Казанлък, да се кача на Витоша.
Мислите ли, че българите познават Китай и китайците?
Джоу: Много от моите български приятели познаваха или се стараеха да разберат Китай и китайците. Някои от тях ме изумяваха с познанията си. Спомням си за една от викторините през 90-те години. Отговорите на един от слушателите бяха изложени в сградата на Общокитай- ското събрание на народните представители и получиха добри отзиви от тогавашните китайски ръководители.
Човекът бе толкова надълбоко запознат с Китай. Откровено казано, попадала съм и в ситуации, където не се е знаело почти нищо за Китай и китайците. Това със сигурност е свързано с географските и културните разлики. Китай и България ги делят хиляди километри разстояние.
Взаимното опознаване на двата народа изисква да се преодолеят разстоянието, езиковата и културната бариера и други прегради. Българската редакция на Радио Китай работи именно в тази насока. Ние полагахме усилия за засилването на приятелството и взаимното опознаване между китайския и българския народ.
Ся: Според мен повечето българи не познават истин¬ския Китай и китайците. Те може би знаят нещо, но Китай е вселена, а в България определено липсва достатъчно информация за процесите в китайското общество, ико-номика, културните различия не са малки. И тук идва на-шата роля – да помогнем на повече българи да разберат истинския Китай и реалния живот на китайците.
Кое е това, което обединява българи и китайци? Кое е различното между българите и китайците?
Джоу: В свое писмо един от нашите слушатели бе написал следното: „За нас Китай е много далечен, но го чувстваме толкова близък.“ Аз също смятам, че географските и културните различия няма как да са постоянна пречка за взаимното разбиране и приятелството между двата народа. С постоянното задълбочаване на политическия, икономическия и културния обмен и сътрудничество между двете страни за все повече българи Китай вече няма да е толкова далечен.
Ся: Мисля, че това, което обединява българи и китайци, е желанието им за спокоен и щастлив живот. А това, което ги отличава, е може би начинът им на мислене и разбиранията за живота. Не смятам обаче, че тези разли¬ки са толкова големи.
Ако може да се върнете назад, бихте ли избрали отно¬во да се занимавате с България? Защо?
Джоу: Определено да. Ако мога да върна времето назад, отново бих искала всеки ден да стоя пред компютъра и микрофона и да общувам с българските приятели. Защото от 17-годишна името България се е вкоренило дълбоко в съзнанието ми.
Това са учителите и състудентите, които помня и уважавам, както и българските приятели, с които работихме заедно от сутрин до вечер. Готова съм отново да дам своя принос за развитието на приятелство¬то и опознаването между българския и китайския народ.
Ся: Разбира се, че отново бих избрала да се занимавам с България. Вече 21 години всеки ден работя с български език и той ми е като втори роден.
Какъв съвет бихте дали на младите колеги от българската редакция?
Джоу: След като се пенсионирах, продължих известно време да работя в българската редакция на радиото. Осмелих се в едни съвсем нови условия заедно с богатите езикови умения на младите китайски колеги и познанията им в областта на новите технологии, както и с българските колеги в редакцията да отворим нова страница в историята на Радио Китай за чужбина. От сърце желая на младите колеги да се възползват от предоставената им рядка възможност, да се развиват и да запознават жадните за информация, свързана с Китай, български слушатели.
Ся: Да ценят възможностите, които им предоставя животът. И, разбира се, да работят за задълбочаване на дружбата между китайците и българите, за популяризирането на Китай в България и на България в Китай.
Любословие по Обектив Китай / 17.06.2014
