Проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, езиковед: Глаголите „мерсим ти” и „копипействам” замърсяват езика
Много хора възприемат словото на политиците като модел. Българската пунктуация като че ли минава в забрава.
Проф. Мурдаров, БАН ще издаде нов онлайн речник, това ще повиши ли интереса на младите към езика?
Още в началото е нужно да се обясни, че моите колеги от Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език при БАН вече предлагат онлайн томове от многотомния „Речник на българския език”, който представя словното богатство от времето на д-р Петър Берон до днес. Ползата от този речник е, че човек може от него да разбере какво е точно значението на думите, за да ги употребява правилно. Има и примери, които също може да послужат като образец. В същото време ние, авторите на „Официалния правописен речник на българския език”, водим разговори с издателство „Просвета” да бъде пуснат и нашият речник онлайн, защото в него може да се види как се пишат думите според нормата, която действа в момента.
Идеята за такова представяне идва от желанието ни всеки да може да направи справка не само за правописа, но и за начина на изговаряне на думите, тъй като при тях е отбелязано и мястото на ударението. Стара мисъл е, че във всяко българско семейство трябва да има правописен речник, но тъй като изданието може би е скъпо за някои хора, надяваме се чрез интернет те да запълнят тази потребност. Дали с онлайн речниците ще се повиши интересът на младите към езика, е отделен въпрос. Факт е обаче, че те са непрекъснато в интернет, и това ни кара да мислим, че може би така ще започнат да използват и тази дадена им възможност.
Имате ли наблюдения върху това усвояват ли се новите правописни правила в училищата, в пресата, в политическата реч?
Въпреки че в новия правописен речник ние почти не сме въвеждали нови правила, а само сме опростили максимално съществуващите, все пак личи, че не всички ги владеят. Благодарение на Службата за езикови справки и консултации, която поддържаме в Института за български език вече повече от 60 години, можем внимателно да следим какво е точно положението. Разбира се, следим и какво е положението в печата. Студенти от Софийския университет, които бяха на специализация при нас, много помогнаха да се ориентираме как се прилагат правилата във вестниците и така разбрахме, че ако говорим за правопис, груби нарушения в общи линии няма. По-скоро може да се говори за известни колебания, което е свидетелство, че има някои правила, при които рано или късно ще се наложи да бъде извършена промяна, за да отговарят на тенденциите, проявяващи се в речта ни.
Очакваме от просветното министерство и от издателствата и авторите правилата постепенно да бъдат въведени в учебниците, за да може учениците да ги овладеят. Но това е процес, който вече не зависи от авторите на речника.
Ако говорим за политическата реч, все пак тук става въпрос преди всичко за устно слово и заради това не можем винаги да търсим влияние от правописните правила. При много политици грешките, които допускат, са съществени и подсказват, че те просто разчитат на някакви стари знания и съвсем не се съобразяват с онова, което се препоръчва в момента. За пример ще посоча само налагащата се грешна форма „евра” за множествено число, макар да е казано ясно, че такава форма няма. Лошото в подобни случаи обаче е, че много хора възприемат несъзнателно словото на политиците като модел и така се увеличава и броят на грешките, които се ширят в речта.
Продължава ли да е проблем правилото за пълен и кратък член?
Това е един от любимите въпроси на журналистите, но всъщност се оказа, че в печатните издания грешките, които се допускат при прилагането на това правило, съвсем не са много. От проучването, което направиха нашите специализанти, излезе, че във вестниците, вероятно и поради намесата на редакторите и коректорите, пропуските от този тип съвсем не са много. За издаваните книги отговорът на въпроса е почти същият. Всичко зависи от това дали изданието има редактор или не. Това означава, че може би не всички пишещи знаят правилото и го спазват, но щом има намеса на още един човек, нещата се оправят.
Как си обяснявате грешките като слято изписване на „не знам”, „не мога”, това липса на грамотност ли е?
Към вашите примери ще включа и „не искам”. Впечатлението ми е, че и трите глагола, а и много други започнаха да се изписват по неправилния начин преди всичко в есемесите. А оттам навлязоха и в интернет, и в социалните мрежи. Наш пропуск като езиковеди е, че доскоро не бяхме отбелязали като специално правило с примери даже в правописните справочници, че частицата „не” се пише отделно от глагола. Действително, поправихме се в „Официалния правописен речник”, но не всички са обърнали внимание на този факт. Не бих казал, че слятото писане в тези случаи говори за липса на грамотност, а преди всичко за липса на знания. А това може лесно да се преодолее, ако човек иска.
Влияе ли интернет върху правописа на децата ни?
Многократно повтарям, че писането в интернет, в социалните мрежи влияе съществено върху правописа. При това не бива в никакъв случай да се ограничаваме само с младите. Грешките, с които се сблъскваме, са характерни за хората от всякакви възрасти. Неприятното е, че от това писане най-много пострада българската пунктуация, която като че ли минава в забрава. Разбира се, това не важи за всички хора, но голям процент от пропуските са преди всичко в тази посока. Като си говорим за писането в интернет, мисля, че трябва да напомня и друго. Когато пишеш на хартия, обикновено след това прочиташ още веднъж онова, което си написал. Когато пишеш в интернет обаче, тази процедура като че ли се забравя. И така, без втори поглед върху написаното, човек изпраща своето съобщение, а то би могло лесно да бъде изчистено от неволни грешки. Изобщо мисля, че ние възприемаме писането в интернет сякаш разговаряме с някого. И тъй като в устната реч не можем да се върнем да поправим казаното, затова решаваме, че и тук също не е нужна поправка.
Наистина ли работата на езиковедите е да следят масовите грешки в езика и да ги превръщат в норма?
Нашата работа е изобщо да следим как се развива езикът. Това означава да наблюдаваме как се употребяват думите, дали хората знаят значенията им, как ги изговарят, как ги пишат, как ги свързват в изречения. При тези наблюдения проличава къде има колебания, какво трябва да бъде обяснено, какво трябва да бъде променено. Наистина, когато има масови грешки, може да се достигне и до промяна в правилата. Само че трябва да си обясним какви са причините за масовата грешка. И ако тя е само поради незнание, тогава тя не заслужава специално внимание, защото човек може да научи пропуснатото. Ако обаче грешката свидетелства за съществено разколебаване при прилагането на дадено правило, тогава следва намесата ни.
Във всеки случай рязка промяна не може да бъде извършена. Именно затова се появяват дублетите. Зная, че хората не обичат да им се казва, че при наличието на две форми и едната форма е правилна, и другата. Но това е свидетелство за живота на езика и без този етап не може да се мине. Едва по-късно може да се достигне до налагането само на една форма в нормата, а тя обикновено е онази, която се е появила по-късно. За пример ще ви дам само глагола „защищавам”. Съвременният българин си избра по-новата му форма „защитавам” и макар че „защищавам” е исторически правилна, тя днес се възприема като остаряла и затова изобщо не се използва. Затова и в правописния речник е включено само „защитавам”.
За какво най-често ви звънят хората в Службата за езикови справки?
Оказва се, че най-честите въпроси са свързани с употребата на запетаите. Има определен вид изречения, къде почти последователно българинът е склонен да пише запетая, макар в тях да няма нужда от нея.
Да не говорим, че елементарното правило за писане на запетая пред „че” може да подведе и при съчетания като „макар че”, „въпреки че” да се пише запетая и в началото, и пред „че”, макар на второто място в конкретния случай нужда от нея да няма. Да не говорим за елементарни въпроси като писането на „по случай” или пък на по-нови думи като „евродепутат” или „ДПС лидер”.
Нормално ли е да не се създават нови български думи?
Тук вече трябва да говорим непременно по темата „глобализация”, вследствие на която българският речник се запълва с все нови чужди заемки и сякаш няма родно словотворчество. Всъщност не е така. Ще ви посоча за пример, че към всеки глагол, който заемаме от английски, ние автоматично залепяме българска наставка и така вече на българска почва се ражда нова дума. Така се родиха „копипействам”, „сейфвам”, „ъпгрейдвам”.
Вярно е, че основата при тези думи е чужда, но за да може глаголът да се употребява в български, процесът на побългаряването му е неизбежен. Всъщност това не е нова тенденция. Ще ви припомня, че в разговорната реч към френското „мерси” мнозина също добавят българско окончание, за да действа като глагол също като „благодаря” – „мерсим ти”. И макар че това като явление си остава затворено само в разговорната реч, все пак то показва какъв е пътят на развитие. Разбира се, раждат се и други български продукти, които обаче невинаги са сполучливи. Ще ви припомня само глагола „входирам”, който се наложи през последните години и за който многократно обяснявахме, че не бива да се използва, защото е създаден против правилата, но мнозина вече го възприеха и трудно ще може да бъде изгонен от речта им – и писмена, и устна. Ще ви припомня и глагола „ваканцувам”, който може да се разглежда като образуван от „ваканция” и „летувам”, но и той, макар и несполучливо образувание, продължава да се употребява. Вярно, че мнозина го използват само иронично, но и той е жив в речта.
Какви са вашите наблюдения върху езика на политиците?
Ще се наложи да повтарям онова, което вече многократно съм казвал. Моето основно обвинение към политиците е, че те най-много допринасят за налагането на всякакви грешки в речта ни. Журналистите, които отразяват думите им, се превръщат в естествени посредници и така грешките се разпространяват масово. Само в редки случаи грешката тръгва от журналистите. В последните седмици имахме възможност да се наслушаме на речта на политиците, а голяма полза от това нямаше. От тази реч хората можеха да се научат как да се говори много (дори и без грешки), без да се казва нещо съществено, как да се изграждат изказвания само от клишета, как да се говори грубо, без зачитане и дори с презрение за онзи, за когото се говори. Изобщо предимно негативни примери.
Наистина ли младите хора четат по-малко?
Аз винаги възразявам на твърдението, че младите не четат, защото пред очите ми е читалнята в НАТФИЗ, която е винаги пълна. Вярно, че повече студенти са пред компютрите, от които четат, но и в останалата част, където са книжните фондове, също има читатели. Сигурно ще възразите, че това са хора, които работят със словото и заради това на тях им е необходимо да четат, но помислете си колко много професии изискват от младия човек да е в крак с новостите в областта, в която работи, а това става чрез четене. Действително, може би става дума преди всичко за специална литература, но нали и тя се чете.
Как се развива съвременният български език?
Родният ни език се развива напълно естествено. Можем да кажем обаче, че във всички области, в публичната реч, в речта помежду ни, навсякъде, се налага тенденцията към опростяване на словото, макар тя да не помага винаги да се постигнат добри резултати.
[author] [author_image timthumb=’on’][/author_image] [author_info]Визитка: Роден е на 16 април 1948 г. в София Завършил е Гимназията с изучаване на немски език в София През 1971 г. завършва Софийския университет, специалност българска филология и втора специалност немска филология През 1975 г. получава степента доктор по философия на Виенския университет Владко Мурдаров е езиковед и преводач Ръководител е на Секцията за съвременен български език в Института за български език към БАН Той е един от авторите на новия официален правописен речник на българския език[/author_info] [/author]ЛюбословиеБГ по Монитор
[spider_facebook id=“1″]
