Освен БСП най-тежко пострадаха на тези евроизбори социолозите. Като поражението е взаимосвързано. Защото почти всички бяха надценили възможностите на „Позитано“ да мобилизира електората си и подценили възможностите на другите леви формации да откъснат гласове от Столетницата. Както и ниската избирателна активност, която – интересно защо – никой не се сети да я обясни и с абитуриентските балове. Само Бог може да съди дали става въпрос за лични политически пристрастия, или за убеждения от по-особен характер. Но факт е, че само две от социологическите агенции предвиждаха победа за ГЕРБ и то далеч не толкова убедителна. А още по-странно и необяснимо е, че почти всички подцениха електоралните възможности на ДПС.
Впрочем, читателят сам може да си направи извода, като сравни последните прогнози с реалните резултати, които „Стандарт“ днес припомня. И чуе оправданията, с които анализаторите излязоха ден след вота.
Проблемът си остава за социолозите. Може би трябва освен класическите методи на анкетата с нейните „гнезда“ и таргет групи от време на време да напускат жълтите павета и в стила на легендарния багдадски халиф Харун ал Рашид да се смесват инкогнито с хората от провинцията, да разберат истинските настроения на електората. Или просто да контактуват по-често с таксиметровите шофьори. Както е писал Ивлин Уо, стане ли дума за политика, питай тях.
– Украйна ни обърка сметките
Андрей РАЙЧЕВ, Талъп’
За пръв път виждаме аудиторията на БСП да се държи така, както се държи сега – неявяване.
Нито една агенция въобще, включително такива, които крайно не симпатизират на БСП, не предвиждаше нещо подобно. Това е голяма въпросителна, какво направиха тези хора, защо не се явиха на урните. фактор номер 1 е Украйна. Лидерите на БСП заеха проевропейска позиция по въпроса за украинската криза и за Крим. Второто е безспорно разпадният процес АБВ БСП. За обикновения бесепар така и не стана ясно защо прекрасният Първанов се сби с прекрасния Станишев.
Третият е куриозен тук има една малка партия, даже не знам как се казва – Обединена левица или Българска левица, която е получила 3% почти. Тази партия е номер 1 в листата. И пропагандната кампания на БСП не е успяла да съобщи на възрастния електорат, че не това е БСП, а другото.
– Провали ни ниската активност
Васил ТОНЧЕВ, „Сова Харис“
Никой не очакваше под 2,4 млн. българи да гласуват, по- I добниразминавания се случват f веднъж на 20 г. Разликата в резултата между ГЕРБ и БСП я нямаше в нито едно социологическо изследване. Тази разлика се получи през последната седмица. В последните дни преди вота имаше друга мотивация за избирателите. Тази ниска активност доведе до спада при БСП и увеличи резултата на ДПС. Причините за разминаването се крият в ограничените възможности на социологията. Не съм удовлетворен от показаните от нашата агенция резултати от последното допитване и реалните резултати. Ще анализираме случилото се.
– Проучванията бяха low cost
Живко ГЕОРГИЕВ, Галъп
Социологията, за жалост, мощно започна да се използва за PR инструмент. Политиката стана пазар. Това лошо се отрази на социологията. Често политици, които получават пожелавани от тях данни, все едно дали услужливо поднесени, или сами са си ги изпросили, и после започват да вярват в тях. Не съм виждал в последните години толкова неамбициозни изследователски програми. Масовата социологическа продукцията беше възможно най low cost. Нямаше сериозни изследвания.
(Пред bTV)
– Пристрастяването към политиците е вредно
Лидия ЙОРДАНОВА, директор на „Екзакта Рисърч Груп’
Съпричастността към политическите формации лишава социолозите от обективната им гледна точка. Прекаленото пристрастяване към работа с политици е доста вредно.
Това, което като че ли убягна от погледа на някои мои колеги, е познаването на дълбоките мотивационни основания за преливането на вота от една формация в друга.
Разбира се, че има морално неприемливи преливания на вот, т.е. нелоялен електорат отива в съвсем друга партия, по конюнктурни съображения, но има и вот за личности, вот, който е морално приемлив. Пак повтарям, хора, които не харесват иначе нито Цветанов, нито Борисов, дори не харесват ГЕРБ, харесват Томислав Дончев или Андрей Ковачев. фактически тези хора гласуват за Ковачев точно, защото харесват него и неговата позиция и практиките му като евродепутат. Всичко това означава, че бяхме на ръба на едно мажоритарно определение на вота. За съжаление активността беше по-малка, но така или иначе разполагаме с факт, който е достатъчно значим – преференциалния вот. Усещането за хигиена и обективност при социолозите и най-вече логичност и последователност на информацията липсва. Прогнозите и резултатите на социологическите агенции в изборния ден не са само чиста социология, а са и математика, статистика и умение да познаваш хората, с които се работи.
(Пред „фокус“)
Стандарт | стр. 16 |
