Коментар на журналиста Цвета Кирилова по повод резултатите от провелите се у нас избори за Европейски парламент.
Един нормален вече ден, след истерията по Евроизборите и край на изкачащите незнайни и знайни глави под път и над път от плакати, брошури, винили, бордове, банери, телевизионна, печатна, радио и интернет реклама. Резултатът от Евроизбори 2014 е един.
Унищожително ниска избирателна активност в Европа. Тенденцията е като ураганен вятър, който не подмина и България. Тези избори регистрираха явлението на изчезващия от недоверие към политиката глас не само на европееца, но и на нашенеца. Камбаната вече бие много силно. А изводът е – няма чуваемост! Политиците не чуват проблемите на избирателите в Европа. Разрив в отношенията. Балони от обещания и все повече излъгани надежди на хората. Икономическата криза постави на колене не една – две държави в света. Тези, които имаха добра и стабилна икономика, ударът ги разтърси като земетресение от 4-та степен по Рихтер. Други като България не влязоха в Голямата депресия повторно, защото изобщо не е излизала оттам и трусът от 8 още си въздейства, както на джоба, така и в главата на гражданите. Гърците бяха миропомазани с огромен паричен подарък за стабилизиране. От началото на кризата нашата съседка получи 240 милиарда евро!!! финансова подкрепа по две спасителни програми от Международния валутен фонд и еврозоната от 2010 г. насам в замяна на съкращаване на разходи и осъществяване на реформи.
Едно е сигурно. Нито един от българските евродепутати и политици не поставиха ребром този важен за страната ни въпрос за спасителен план за България на най-високо равнище! Никой не тропна по евромасата на изобилието и не каза, че е издевателство и неравноправие за едни да има, а за други да няма. Просто не съществува национално отговорно мислене у нито един парашутист, изпратен от нас в Европа дори и срещу сладката заплата от 16 000 евро месечно. Страхливи, безотговорни и изпълняващи необмислени механични решения, без да си задават въпроса, защо? И как това се отразява върху живота и джоба на българина? А той, българинът, сякаш е спрял в отчаянието си и да изисква. Приел е съдбата си, нищо, че дори с малкото си джобни покриваше присъствието на бездействието на българските евродепутати там.
Плашещо. Все по – растяща и набъбваща като ядрената гъба над Хирошима е европейската администрация. Многочислена бюрокрация, която трябва да отглеждат народите на всички страни-членки и то трезво, и с всичкия си. Колосални средства членски внос и унищожителни за българската икономика пропуснати в момента шансове в усвояването на европейски средства. Но Европа не се интересува от това дали някой, който си плаща вечерята, ще си консумира яденето на масата. За нея важно е порядъчно, като всеки друг участник в съюза, да си заплатим дължимото за членството. Най-малката загуба е членският внос, който е 1 % от брутния вътрешен продукт или около 600 милиона лева годишно. За седем години това прави над 4 милиарда лева. По официалния обменен курс 4 милиарда лева са 2 милиарда евро, но по паритетна стойност, поради много по-ниското равнище на цените в България, те са равностойни на около 6 милиарда евро. За разлика от еврофондовете, членският внос се плаща веднага в началото на всяка година в брой, така че вече са платени около 4 милиарда лева. Дори само вноските на България в бюджета на ЕС, ако бъдат използвани правилно, ще има по-голяма полза за развитие на икономиката, отколкото от всичките средства от еврофондовете. Това показва простата сметка. И през новия програмен период 2014-2020 г. България ще получи най-малко пари по еврофондовете от всички страни-членки на ЕС. Главният и съществен проблем обаче е още в необузданите напъни на нашите преговарящи в лицето на Меглена Кунева още преди членството. Преговори между България и Европейската комисия в истинския смисъл на думата нямаше. Европейската комисия диктуваше своите условия, а българската страна се съгласяваше с всичко, като дама без самочувствие, и без да знае цената си. Това по-скоро приличаше на безусловна капитулация на победена държава, отколкото на преговори между партньори.
Но да се върна към началото.
Победителят след тези избори е един и той е почетният лидер на ДПС Ахмед Доган. Той показа, че за него политиката е висш пилотаж с унищожително умни ходове на шахматната дъска. Изборите бяха зявлядяни с изключителен ход, а именно не с една, с цели две политически сили. И двете щурмуват Европа със свои евродепутати, нищо че Турция е извън ЕС. Мястото на изплашилата Европа – АТАКА, вече се заема от ББЦ, а самият Николай Бареков измества от политическия небосклон Волен Сидеров. Вероятно завинаги. Резултатът на БСП е повече от катастрофален. Той подсказва, че незабавно трябва да си посипят главите с пепелта на срама и да последва колективна оставка. Нужно е Мая Манолова да развее байрака на поражението, с който да предводи процесията на прегазените към края на общата им политическа кариера. ГЕРБ и този път ги удари в земята. Въпросът е обаче с гласовете на кои избиратели. Темата на деня е в ниската избирателна активност и защо интелигентните, и умните хора в България спряха да се интересуват от политиката. За останалите, явили се на изборите – хората са казали – „или добро или нищо.“ Е от мен едно – нищо.
[spider_facebook id=“1″]
