viktor papazov3.75
Това е оценката, която Виктор Папазов получава на кандидатстудентския изпит по литература. Паднала се е тема за „Тютюн”. „Хубава книга, но когато си на 18, не можеш докрай да осмислиш Димов – признава чистосърдечно днес, почти четири десетилетия по-кьсно, независимият кандидат за евродепутат. – А въпросната година на този изпит имаше масово двойки.”
Така и не го приемат да учи журналистика. Но нещо от тогавашното увлечение се е запазило – Папазов обича внимателно да облича думите си в образи.
Изпитът по литература всъщност се оказва първият и последният, който Виктор Папазов не взима с почести
След края на онази незапочнала любов – флирта с журналистиката, влиза в казармата. После кандидатства икономика. Приемат го не само от воле, ами цял живот ходи по престижни специализации и семинари. В тази ранна сутрин, докато разговаряме, преди да се понесе във вихъра на делничния ден, пие кафето си от чаша на Harvard Business School. Която не е просто сувенир, нито подарък.
„Има една прекрасна програма -Advanced Management Program в Харвард, която е за хора, доказали се в корпоративната си кариера. Те вече са достигнали върхове в йерархията, но нямат време за цяла година в Executive MBA. Реално за три месеца с това свръхконцентрирано обучение и учене по 17 часа на денонощие, в дни в седмицата, по едно време наистина с носталгия си спомнях за родната казарма – разсмива се Папазов. – Нямаш време дори да дишаш! Но и разбираш защо подобни програми са толкова важни… В моя клас през 2005-а например имаше двама австралийски генерали началник-шабовете на военновъздушните сили и на военноморския флот. А от 149 души 12 бяха от Сингапур. Пък после се чудим защо Сингапур е толкова просперираща държава! Истината е, че там цари изключителна меритокрация който учи и работи, няма таван в кариерата!”
Въпреки явния сантимент към Харвард университетът не е изолиран връх в академичната кариера на Папазов. Твърде много, различни и все престижни са програмите, в които участва през годините – в Лондон, Токио, Вашингтон… Когато спътницата му в живота – бизнесдамата Ирена Комитова, учи в Станфорд, Папазов и там изкарва два курса по икономика.
А колкото до журналистиката: макар и никога да не е изучавал медии, напористият българин има публикувана статия не къде да е, а в The Wallstreet Journal. Чекът от този хонорар виси гордо на стената в кабинета му. По онова време е председател на съвета на директорите на Българската фондова борса
Има какво да каже, иска и да го чуят. Въпросът е какво му липсва сега, че да се втурва в политиката? „Аз не кандидатствам за политическо назначение, напротив – поправя ме Папазов. – Аз кандидатствам за работа.”
Изборите за евродепутати на 25 май, за които само държавата ще похарчи 23 милиона лева (без да броим партийните разходи), са най-скъпото интервю за работа.
Но работа Виктор Папазов има в изобилие, дори и разговорът ни се провежда в офисите на фирмата за пиар, организация на събития и издателска дейност Creative Solutions, която управлява заедно с Комитова. Защо му трябва да се хваща с толкова рискова и несигурна инициатива като идващите избори?
„Липсва ми доброто управление! -категоричен е 55-годишният Папазов. -Реших, че не мога просто да седя и да критикувам отстрани. Вече седма година от Евросъюза ни пишат двойки, а ние не се подобряваме, нито се учим. Нали Кенеди беше казал: „Не питай какво държавата може да направи за теб, а виж ти какво можеш да направиш за държавата!” Хубаво, но препатили политици в една по-близка до нас държава – Гърция, повтарят, че вместо да газят в политическата кал, просто биха предпочели да полегнат на хълбок да гледат как зреят маслините… Маслини Виктор Папазов не отглежда, но има 10 кошера с пчели на село и вади по 150 кила мед годишно. Защо просто не прекара живота си сред полски цветя и жужене?
„Защото се боя, че с тези безумия и безобразия, които се извършват, няма да ме оставят спокойно да си гледам пчелите! Нешо трябва да почне да се променя.
В случая независимите кандидати сме излезли всеки с името си, с биографията си – може да се види, че не сме маскари!”
Виктор Папазов твърди, че изобщо не е кандидат за слава
Мотивира го промяната в статуквото. „Ние се сърдим, че Европа е мащеха за нас, но кого всъщност пращаме да ни представлява там?! Едни безлични партийни функционери, които не са се борили за тази позиция – естествено че те не се интересуват от проблемите на българина, а от заплатата си. Докато има толкова работа за вършене – да вземем например свръхрегулациите, които се налагат на българския бизнес. Ние послушно и безкритично приемаме всички директиви и указания от Европейския съюз. А хората другаде се борят жестоко за интересите си! Някой трябва да почне да поставя тези въпроси на дневен ред – не може малкият и средният бизнес да бъдат задушавани по този начин. Това е все едно да настояваш хората по нашите разбити пътища да карат с нископрофилни гуми, с които в първата дупка чупиш колата си! Или да вземем процедурите за еврофондовете, които са тежко бюрократизирани и усложнени. Някой трябва да ги направи по-достъпни, малките фирми вече бягат панически от еврофондовете. За жалост българската администрация и родните партии -защото именно те назначават умишлено тази администрация, така са организирали процеса по усвояване на европейските пари, че накрая не можеш да ги получиш без още един подпис, което означава корупция! И всички знаят това, но си траят… Ето тези процеси трябва да станат много по-прости и автоматизирани. Защото българските партии явно не си дават сметка, че по този начин режат клона, на който седят. А като счупят гръбнака на малкия и на средния бизнес -какво?! Този народ ще се вдигне на революция и ще помете всички!”
Насред сутрешното кафе в стаята проехтява революционен патос. Контрирам Папазов с довода, че май българският народ не е склонен на революции. При всички случаи не сме толкова радикални като сърбите, поляците, унгарците…
„Вярно е това – замисля се независимият кандидат за евродепутат. – Но пък може би аз съм толкова непримирим, защото съм наполовина сърбин
Майката на Папазов – сръбкинята Бояна, идва след Втората световна война като възпитателка на деца на загинали сръбски партизани, пратени у нас на лагер. И среща в Кърджали българския млад и напет офицер Тенчо. Пламва любов, раждат се деца. Виктор Папазов се определя като „изтърсака”. „И слава Богу, на мен ми бе спестено разкарването по гарнизони, аз закачих само едни пет години в Сливен. Имах прекрасно детство!”
Ражда се и израства в София, завършва Осма гимназия, гради кариера стъпка по стъпка. Сред значките на ревера му се нареждат и тежки мероприятия като основаването на Българската фондова борса и онзи луд, луд проект, който се оказа толкова успешен – печеленето на джипа BMW X5 на „Загорка”, който Папазов целенасочено организира със събирането на капачки от бира през 2003-а. Очевидно смелост и здравословна доза авантюризъм не му липсват. Питам го дали се определя като богат човек.
„Богат в какъв смисъл?”
„Във финансов.”
„Хм… Живея комфортно, но да кажа, че съм богат, не мога. Богат е онзи човек, който няма нужда да работи, за да живее прилично. Уви, аз трябва да работя всеки ден!”
Накрая се интересувам няма ли да приложи някакъв сърцераздирателен предизборен трик – все пак в известен смисъл е американски възпитаник, а там кампаниите са най-зрелищни и емоционални. Примерно – след 20 години заедно най-накрая да предложи брак на Ирена Комитова?
„И какво, ако й предложа? Това ще е някакъв цирк, някакъв театър. Да умиля хората, да ги омилостивя, та да гласуват за мен!
Важно е да се замислим за какво всъщност хората ще дадат гласа си – за мен, за това, което съм и което ще свърша, или просто защото съм един симпатичен тарикат? Това е като номера с прегръщането на дечицата…”
Добре, поне едно бебе няма ли да прегърне публично?!
„Нямам внуци, за жалост – разсмива се Папазов. – И аз, и Ирена имаме 30-годишни дъщери, и двете не са омъжени, така че бебета за прегръщане просто няма!”
Явно е решил да заложи на свободните от трикове послания: като най-ефективните creative solutions.

Клуб на журналиста | Виктор Папазов можеше да е от другата страна на диктофона, ако не се беше спънал в един роман | 26.04.2014 01:05 | Тема | стр. 62; 63; 64 | Катерина ХАПСАЛИ

[spider_facebook id=”1″]