Сборникът „Фантазиращото животно“ (ИК „Изток-Запад“) на видния испански философ, есеист и хуманист Хосе Ортега-и-Гасет съдържа три от представителните за ортеговата философска мисъл студии, които не са издавани на български език до този момент. Книгата поставя началото на новата поредица „Hispanica“, посветена на водещи изследвания в областта на испаноезичната хуманитаристика.
Роденият в Мадрид, Испания, Хосе Ортега-и-Гасет (1883—1955) е един от най-изтъкнатите съвременни испаноезични философи. Познат със своята „философия на конкретното“, написал десетки страници срещу „абстрактния разум“ и произтичащите от него опасности за културата и човешкия живот, испанският философ преминава още на младини през школата на неокантианството и феноменологията на Хусерл, след което е повлиян интелектуално от Дилтай, Шелер и „Битие и време“ на Хайдегер. През 30-те години на миналия век Ортега-и-Гасет достига върха на философското си развитие.
Сборникът „Фантазиращото животно“ съдържа три студии на Ортега-и-Гасет –„Размишления за техниката“, „Историята като система“ и „Идеи и вярвания“, които за първи път излизат на български език. Те са писани по време на Испанската гражданска война – тежък период в интелектуалната биография на Ортега-и-Гасет, и са своеобразна абревиатура на идейния комплекс, изграден от него. Това е именно периодът на философска зрялост за Ортега-и-Гасет – редица изследователи са на мнение, че по това време той вече е приключил конструирането на собствената си философия. Затова текстовете във „Фантазиращото животно“ са не просто три от многобройните есета на ерудита, а представителни за ортеговата философска мисъл студии. Както отбелязва авторът на предговора към българското издание и водещ редактор на поредицата Лазар Копринаров, това са „три студии, които са своеобразен синопсис на основните теми и идеи във философията на Ортега-и-Гасет“.
Макар и сравнително кратки, трите студии обобщават ключови теми и тези на Ортега-и-Гасет. В тях авторът разглежда човека като природна аномалия, а фантазирането като неотменимо условие за преодоляването на тази аномалия. Испанският философ засяга също темата за техниката като начин за спогаждането между природата и човека и поглежда историята като естеството на човека, историческият разум като наративен разум, а вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без което е невъзможно мисленото…
„Фантазиращото животно“ поставя началото на библиотека „Hispanica“ – поредица, посветена на водещи изследвания в областта на испаноезичната хуманитаристика.
„Човекът е фантазиращо животно. Историята на разума е история на етапите, през които е минало опитомяването на нашето необуздано въображение.“
