Небостъргачите са построени първо в Ню Йорк, защото в района има много малко земетресения и много плитко под повърхността на земята има солидна основа. Днес небостъргачи се строят почти навсякъде, защото строителните инженери са се научили да строят високи сгради и на места, където няма солидна основа и са застрашени от земетресения. Често небостъргачите се поставят върху тефлонови подложки, така че да се движат, а не да се разрушат, когато самата земя започне да се движи.
Небостъргачът на глобалната икономика също трябва да бъде построен така, че да издържа на икономически трусове – финансови сривове и рецесии – ако искаме да остане прав. Икономическите трусове произтичат от нестабилната капиталистическа база, върху която се крепи глобализацията. При капитализма няма солидна подземна икономическа основа и сътресенията са често явление.
Трусовете, които оказват влияние, са тези, които засягат върха на кулата – там, където са разположени най-богатите икономики. Възходящите и низходящите движения на глобалната икономика се определят от събитията в най-големите икономики – тези на Съединените щати, Европа и Япония. Причините са свързани както с икономическата наука, така и с математиката.
Финансовите кризи и рецесиите в третия свят са маргинални събития, в мащабите на планетата. Успяващите страни от третия свят зависят от износа си за първия свят и ако този износ иарастне третия свят не може да се получи сериозно влошаване на положението. Третият свят обаче представлява едва една пета от глобалното производство.
Движенията нагоре и надолу в тази една пета не са от голямо значение за глобалното производство. От математическа гледна точка, ако Япония беше продължила да расте през деветдесетте с темповете от осемдесетте от 5 % годишно, през 2002 г„ световният БВП щеше да е 2.3 трилиона или със около 7 % по-висок отколкото реално беше. Китай твърди, че през деветдесетте години е имал ръст от 9,7 %, но това е добавило само 750 милиарда към световната икономика. Загубеното при неуспеха на Япония е три пъти повече от добавеното от Китай. Ако Съединените щати имат растеж от 5 %, това добавя 1,6 процентни пункта към световния темп на растеж. Ако Китай расте с 5 % годишно, добавя 0,2 процентни пункта към световния темп на растеж.
През последните две десетилетия, от голямата тройка, Съединените щати и Япония са активните играчи докато Европа е пасивен участник. Поради тази причина, ако искаме да разберем сегашните текущи и бъдещи икономически тенденции, трябва да гледаме Съединените щати и Япония.
През осемдесетте, Япония заплашваше да срине конкуренцията си в целия свят. Това не се случи. Страната започна деветдесетте с финансова криза. Японската криза не започна с изтегляне на чужди капитали или криза на платежния баланс. Страната не се нуждаеше от външни заеми, защото самата тя притежаваше най-големите валутни резерви на света. Японската криза нямаше нищо общо с глобализацията. Кризата започна с рязка корекция на силно надути борсови цени и силно надути цени на земята. Неспособността на Япония да се справи с тези сривове доведе до десетилетие без или съвсем малък икономически растеж – сега японците го наричат „изгубеното десетилетие“.Това, което всички! вярваха, че не може да се случи – сериозна, продьлжтелна контракция в една богата и развита икономика, по същество нова Голяма депресия – се случи.
Япония спря да расте и се превърна в спирачка на световния икономически влак. По-важното е, че Япония прихвана най-лошата болест на капитализма – дефла-цията. Дефлационната болест се разпространи из Източна Азия (ценовите индекси започнаха да падат навсякъде в Източна Азия) и, както ще видим по-нататък, заплашва да се прехвърли в Европа и Америка.
Америка е локомотивът на световната икономика.
Единствено Америка прилага контрациклична фискална и монетарна политика, за да се бори с рецесиите. Европа и Япония се задоволяват просто да бъдат телени, заедно с останалия свят, от американския локо-ютив. Когато американският локомотив спре, Европа и 1пония стоят пасивно и го чакат да потегли отново.
През деветдесетте, Америка изглеждаше също толко-а застрашително, колкото и Япония през осемдесетте, мерика първа приложи новите технологии на третата ндустриапна революция и светът беше принуден да ре-гира съответно. Америка процъфтяваше през по-голяата част от деветдесетте години, но акциите на високотехнологичните компании се сринаха през пролетта на 2000 г., икономиката навлезе в рецесия през 2001 г., а оез 2002 г., имаше по-масиран борсов крах.
В началото на 2003 г., индексът на високотехнологичните компания, Насдак, падна с 80 %, а индексът на Нюйоркската боррса се срина с 45 %. Стотици фирми бяха отписани борсите, защото акциите им паднаха под 1 долар и задържаха на тези нива. В сърцето на технологичта Америка, Силиконовата долина, осемстотин фирми аларлираха, доходът на глава от населението спадна, а емите се сринаха с 40 %.1 7 000 милиарда в борсови гиви изчезнаха за американските семейства. Таза американска криза не започна с изтегляне на чужди капитали или проблеми с платежния баланс. Подобно на японската криза, и тази беше отгледана у дома.
При интегрираната световна икономика обаче кризата в Америка оказва огромно Жзпействие върху останалия свят. Американският борсов крах и рецесията се разпространи в Европа и експортно ориентираните икономики от Тихоокеанския регион, като аи н и Сингапур. В икономическо отношение, светът язди американския ритащ жребец. С европейското обеди-нение от началото на деветдесетте изглеждаше че Европа ще създаде внушително конкурентно присъствие Уголемите икономически събития, но това не се случи. Евоопейците бяха пасивни наблюдатели на големите икономически сътресения от осемдесетте и деветдесетте години.
Откъс от книгата „Съдбата обича смелите“ на Лестър Търоу
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА, казва Търоу, МОЖЕ ДА БЪДЕ ОФОРМЯНА.
В „Съдбата обича смелите“, Търоу предлага задълбочен анализ на лошите страни на глобализацията и – по-важното – предлага решения. Занимава се с теми като:
• Опасностите от рязкото намаляване на американския търговски дефицит и падане на долара
• Решаване на проблемите с нарушаване правата върху интелектуалната собственост
• Рестартиране на стагниращата японска икономик
• Как най-добре може да се помогне на неразвитите страни да влязат в световната икономика
• Реформирането на Световната банка и Международния валутен фонд.
По-нататък Търоу показва, че икономическият успех на Китай и Ирландия е пример, който могат да следват и други страни. Дори предлага да се създаде нова функция – „Главен служител по знанието“ – която да помага на фирми и правителства да се справят в развиващата се икономика на знанието на 21-и век.
Глобализацията ще продължи, независимо, дали ни харесва или не. Преживяваме критичен момент. Пред нас има огромни предизвикателства, икономическото ни бъдеще е заложено на карта. „Съдбата обича смелите“ е пътна карта и пътеводител към бъдещия просперитет.
Лестър Търоу е професор по мениджмънт и икономика в Месачузетския технологичен институт. Сред другите написани от него книги са бестселъра на Ню Йорк Таймс, „Общество с нулева сума“, „Глава в глава“ и „Бъдещето на капитализма“.
[spider_facebook id=“1″]
